• След 35 години фурор критиците смятат, че е в упадък, но социолозите мерят, че половината българи я слушат
• През социалните мрежи стига до GenZ-тата
• Младите певци казват, че я правят "по-смислена", но Франс прес я определи като музика с "оскъдно облечени жени, пеещи за секс, пари и мутри"
• Как Сашка Васева даде един много разумен финансов съвет

Едните я мразят, другите не могат без нея. Българи на високи бизнес позиции в Европа, признават, че от време на време хващат самолета за София, за да повилнеят на участие на любим чалга изпълнител. Правят го освен за разтоварване от деловия живот, защото обичат тази музика, която изпълва други сънародници с отвращение и настръхват като вбесени котки преди атака.

Познавачи на музикалните трендове отчитат, че сред поколението GenZ (16 - 30-годишните), което е най-активен потребител на музика в платформи, приложения, клубове и концерти, попфолкът е много популярен. По-малко, отколкото преди пандемията от ковид, но все пак сред "джензитата", както ги наричат, чалгата е по-тренди, отколкото сред предхождащото ги поколение на милениалите.

Чалготеките в Студентски град в София са пълни, потвърждават познавачи на нощния живот. Сред поколението има и други два тренда на музикални вкусове - ретро музика от 90-те и "нулетарското" десетилетие (2000-2010 г.) и "черна" музика.

Социолози обясняват тази популярност на попфолка 

сред GenZ с това, че те са родени след периода на "ранната чалга"

с всички нейни послания - откровена простащина и комерс, мутри и т.н.

А в наше време жанрът се промени значително и интонационно, и като текстове от онези времена, пък и заимства и от други стилове (фюжън ефект).

Освен това роля играе и вечната контра срещу родителите, които снизходително-високопарно порицават чалгата.

В социалните мрежи, особено в Youtube и TikTok, изпълнителите са навлезли успешно, някои доста професионално и това допринася за успеха на попфолка сред "джензитата". 

Данни на социологическите агенции показват, че през последните години попфолкът се слуша от 50% от българите на възраст между 18 и 59 г. Това е и аудиторията, от която най-много се вълнуват частните телевизии, затова в новогодишната нощ и трите национални канала сякаш бяха арена на звездите от "Пайнер".

Класацията на онлайн платформата YouTube за най-гледаните видеа през последните 12 месеца показва, че в края на 2023 г. България и Румъния са първенци по слушане на попфолк, докато на Запад най-харесвани са рап и хип-хоп изпълнителите.

У нас, изглежда, най-харесвана е

Галена, чиито видеа са с над 130 млн. гледания

в платформата. Подобна е ситуацията и в Румъния, където най-слушан е чалга певецът Цанка Урагану, регистрирал за 12 месеца 534 млн. гледания. 

Може би затова още в самото начало на 2024 г. критиците на чалгата отново поставиха фундаменталния въпрос - как този културен феномен успява да се задържи на пазара вече близо 35 г. и все още да е предпочитан от половината българи?

Мразещите чалгата недоумяват как това презряно плебейско забавление толкова дълго може да убива морала у младежта, оставяйки далеч зад гърба си суперизпълнители от Европа и Америка. Доскоро мнозина в социалните мрежи се успокояваха, че жанрът затихва, че върви към своята повратна точка, от която няма връщане назад, че "Пайнер" разтрогва все повече договори с най-популярните си звезди, и точно те изпаднаха в ступор на Нова година, превъртайки трите национални канала.

Малко преди това българският поп-фолк успя да влезе и във фокуса на световните медийни агенции, след като 18-годишната Дебора от Стара Загора, която бе садистично нарязана с макетно ножче от приятеля си, се появи на екран с чалга дебют. Още преди време тя бе обяснила, че любимият й певец е Галин, който предложил да сбъдне мечтата й. В резултат на това Дебора направи дуетната песен "Разбити мечти" с една от най-популярните млади певици Лидия. 

Цялата тази история провокира Франс прес да определи този чалга модел на поведение при дамите като унизителен: "Обикновено с участието на оскъдно облечени жени, пеещи за секс, пари и мутри,

чалгата стъпва върху руините на комунизма

в края на 90-те – отбелязва агенцията. – Жанрът – много популярен и в Сърбия, полярно разделя мненията. Критиците твърдят, че изповядва сексистки стереотипи в държава, силно засегната от насилието над жени."

Оттам посочват още, че чалгата се е появила в началото на 90-те години и първоначално не е била "виновник, а герой". Но мутрите са я съсипали, като са я превърнали в типичен балкански вариант, за да отговаря максимално на очакванията им. Трябвало да възпява белите им мерцедеси, ролексите, далаверите им, пиянския им разгул, силиконовите прелести на любовниците им... 

Чрез тези песни някои опитваха да илюстрират действителността от зората на прехода. Но след "Тигре, тигре" и "Обичам шопската салата" на небосклона започнаха да се появяват парчета с ясно доловими политически и социални оттенъци. При това цитирането на изстраданата мъдрост, че "за кокошка няма прошка, за милиони няма закони", е сред най-меките примери за творческите търсения. За разлика от тогава, днешните чалга изпълнители смятат, че жанрът е станал много по-смислен през последните години и в никакъв случай не страда от лош вкус.

Според изпълнителя Меди например човек не може да живее на Балканите и да не слуша такава музика.

"Така наречената чалга има едно много хубаво име – попфолк - каза изпълнителят на хита "Да си тук". - Тя наистина е популярен фолк. Преди години, когато е имало текстове, които са изразявали пошлост, това е останало у хората и е трудно да се измъкнем, но вървим в правилната посока. Самият аз се старая песните ми винаги да имат

послание и сериозен текст, защото ме слушат малки деца и тийнейджъри

Мисля, че доста хора, които твърдят, че не слушат чалга, всъщност са почитатели на жанра и посещават клубовете с такава музика. Много от политиците го правят".

Големият син на Тони Стораро – Фики, също е на подобно мнение, но признава, че е израснал с хитовете на любимия си Стиви Уондър и затова пуска и поп албуми.

"Не мога да кажа изцяло "край" на попфолка, такива са ми гените – обясни миналата година той. - Истината е, че подготвям попрок албум с изцяло авторски песни, но не зарязвам и другата музика. Вярвам, че фенската ми маса ще го приеме супердобре, защото всеки от нас обича и по-стойностната музика и такава трябва да се слуша повече."

По-възрастните изпълнители в неофициални разговори споделят, че не приемат творческите търсения на по-младото поколение, но, изглежда, това изобщо не влияе на чалгата, която безцеремонно навлезе в своя 35-годишен юбилей и продължава да печели нови и нови почитатели. Ще живее ли вечно? Предстои да разберем.  

Сашка Васева: 

С "Левовете в марки" дадох добър финансов съвет

Попфолкът е най-близък до темперамента на българина 

"Попфолкът е много близък до темперамента на българина и до ритмите, които той обича."

Това обясни пред "24 часа" една от легендите на чалгата Сашка Васева по повод статистиките, че въпреки критиките към този вид музика тя продължава да е една от най-слушаните у нас.

"Вместо да слушат сръбско, българите слушат българско, което обаче е със сръбски и гръцки мотиви – допълва певицата. - Всички балкански ритми са в българската песен. На мен лично това не ми харесва, защото е чуждопоклонническо. Трябва да се кристализират нещата и да си бъде само българска музика. Да личи, че няма примеси от сръбски, гръцки, румънски даже и унгарски."

Сашка Васева е категорична, че много повече харесва песните от началото на попфолка у нас, отколкото актуалната чалга.

"Фолкът в началото беше социално ангажиран и песните много повече ми харесваха – обяснява изпълнителката, Имаше обръщение според нагласата на конкретен проблем. Мога да говоря за себе си и за колегите, които написаха песента "за кокошка няма прошка, за милиони няма закони". Това беше отражение на действителността. А моята песен беше един много добър съвет да се сменят парите в марки за тогавашното време, защото това беше най-доброто решение. Инфлацията ни ловеше и във финансите, и в любовта. Имаше я навсякъде и ние бяхме добри съветници на народа. Сега тематиката е ох... ах, и главно това, което не е достатъчно. Българинът не прави само любов, той има и други интереси. Интересува се от политиката, от природата."

Въпреки това попфолкът продължава да се харесва и според нея няма да умре, както критиците предвещават.

"Да, постоянно се прогнозира подобно нещо, но това не се случва, защото излизат нови таланти от народа, които ги виждаме и в "Гласът на България" – посочва Сашка Васева. – Някои от тях не могат да намерят поприще. Факт е, че само във фолка могат да намерят истинска реализация, да станат популярни и това да се превърне в тяхна професия, от която да изкарват достатъчно пари. Това е практична музика, не е само хоби. В България, за да си оперен певец например, е повече хоби, защото няма толкова представления и концерти. Затова пожелавам да бъдат живи и здрави доайените на поп-фолка, аз ги наричам ретро барони, защото те са основата, върху която се гради тази музика."