• Свидетели сме на пиар акция с елементи на “тука има – тука нема”

Призрак броди из Европа – призракът на Виктор Орбан!

Елитът е в ужас – президентът на Европа Шарл Мишел обяви, че ще си подаде оставката 5 месеца преди края на мандата, ако стане евродепутат. И тогава мястото му може да заеме унгарският лидер. А той е толкова отровен за днешното неолиберално статукво, колкото е бил “призракът на комунизма” по времето на Маркс и Енгелс.

Но нека читателят се успокои – няма такава опасност. Свидетели сме на пиар акция с елементи на “тука има – тука нема”.

Пълната титла на Шарл Мишел е “президент на Европейския съвет”, светая светих на европейските глави и ръководители, където би трябвало да се вземат, но по-често не се вземат най-важните общи решения. Обикновено ролята на Орбан е да ги блокира, когато е нужен пълен консенсус. Той е “черната овца” на днешната Европа и ще е ужасно, ако се окаже неин символичен лидер дори за два-три месеца.

Но тъй като лошото не идва само, очертава се симпатизантите на Орбан да получат много по-сериозни позиции в Европарламента след изборите през юни. Евроскептичните партии са във възход, а унгарският премиер е техният пророк. Тогава

накъде ще тръгне Европа, когато евродепутатите се върнат от море?

Просто ужас.

Ако Шарл Мишел наистина освободи преждевременно поста и няма избран нов президент, на мястото му автоматически сяда лидерът на държавата, която в момента председателства ЕС. И не щеш ли – това се оказва Унгария. Къде го чукаш, къде се пука! Евроелитът се чуди как да изпрати Орбан на остров Света Елена, а той ще се окаже начело на континента!

“Съдружник на Путин може скоро да оглави Европейския съюз!” 

- бие тъпана американското списание “Нюзуик”. Явно отвъд океана ужасът е два пъти по-силен. Както знаем, планът на президента Байдън е да прехвърли поне половината от разноските за войната в Украйна на европейските партньори. Това много ще му помогне за изборите наесен. Но през декември Орбан блокира помощта от 50 милиарда евро, която ЕС трябваше да отпусне на Киев от общата кесия. И на това отгоре Орбан е личен приятел на Тръмп. Не, не и не!

Веднага сред като Шарл Мишел удари новината в масата, цяла армия от европерсони му се нахвърли като ериниите върху Орест, след като убил майка си, за да ѝ отмъсти за баща си – банален европейски сюжет.

“При него личните интереси стоят над интересите на европейските институции!” – възмути се известният белгийски професор по европейските политики Стивън ван Хеке. Холандската депутатка Софи Велд се изказа още по-остро: “Капитанът напуска кораба по средата на бурята! Ако толкова малко си отдаден на съдбата на Европейския съюз, то колко си достоен за доверие като кандидат за евродепутат?”.

Според мен обаче

най-точен и обективен бе коментарът

на белгийския евродепутат Том Вандендрисше

(Tom Vandendriessche): “Шарл Мишел свърши отлична работа, като демонстрира колко неуместна и излишна е длъжността президент на Европейския съюз”.*

И наистина самият Орбан едва ли би изоставил сегашния си премиерски пост заради европейското президентство, което е нещо като длъжността “зицпредседател” в кантората “Рога и копита” на Илф и Петров. Нито има право на глас в решенията на съвета, нито на официална резиденция или поне персонален боинг. Кон за кокошка. Да, заплатата е впечатляваща, но пък Орбан притежавал авоари за 750 милиона долара според твърденията. Да се надяваме, че още не са блокирани.

Цялата паника очевидно е пиар акция, тъй като

президентството на Орбан няма шанс да се случи

Достатъчно е евролидерите да се споразумеят за следващия президент 6 месеца по-рано. Какво им пречи да го направят още до пролетта, за да го изгласуват веднага щом Мишел стане евродепутат и си хвърли оставката? Моята хипотеза е, че и да не стане, пак ще си я хвърли.

Очевидно е, че ранното му оттегляне е безкрайно важно за днешното статукво. Преценете сами – ако след изборите евроскептичните партии получат два-три пъти по-голям дял в Европарламента, както се очаква, евроатмосферата рязко ще се промени. Ще започне многомесечен период на пазарлъци и шушу-мушу за всички постове. Чак някъде през ноември ще е ясно коя група какво ще получи и най-вече кой ще е новият шеф на Европейската комисия.

Вярно, евроскептичните партии едва ли ще са мнозинство, но те ще имат сериозна тежест в пазарлъците, които се водят според принципа “аз на тебе, ти на мен”. Може да се окаже, че за да назначи своя президент на Еврокомисията, пулсиращото мнозинство ще трябва да отстъпи президентството на Евросъвета.

Друга подробност е, че новото мнозинство може да промени донякъде отношението на Брюксел към войната в Украйна, руския газ, руския петрол и други екстри. Няма да е на 180 градуса, но може да е на 90. Т. е. отношението към Орбан ще се подобри наполовина.

Твърди се неофициално, че

постът на Шарл Мишел вече е договорен задкулисно

за неназован френски политик с лява идентичност (Оланд?). Но след евроизборите левите партии ще са много по-слабо представени. Наистина Европарламентът няма властта да ратифицира избора на новия президент на Съвета, но пък спокойно може да блокира избора за шеф на Еврокомисията. Пазарлъците ще бъдат сложни.

Всичко това се избягва, ако и пазарлъците, и гласуването се изтеглят с няколко месеца напред. Ловък ход, който редовно се прилага в парламентарните демокрации. Във Великобритания например е прието управляващата партия да направи извънредни избори, когато усети, че рейтингът ѝ е най-висок, но тепърва може да спадне. У нас Бойко Борисов го приложи 2 пъти и спечели.

Шарл Мишел и без това изкара 2 мандата от по 2,5 години, нищо не пречи да се оттегли 5 месеца по-рано и да предупреди още 5 месеца предварително. Сто на сто това ще е заслуга за следващата му кариера.

Така че Виктор Орбан играе ролята на Торбалан в детските приказки. Този Европарламент го нарече “електорален диктатор”, но следващият може да реши да го реабилитира. Може и да пусне блокираните европейски субсидии за Унгария. Какво повече му трябва на унгареца?

* Не само аз съм затруднен да изпиша на български името Vandendriessche.

На официалната българска страница на Европарламента дори не се и опитват.