• Киселото мляко бори депресията и тревожността, откриха американски учени
• Откритието може да доведе до революция в лечението на психичното здраве, смятат те
• Хранителният режим е само един от аспектите на грижа, често пациентите имат нужда от медицинско лечение

Едноклетъчният организъм Lactobacillus, който се намира в киселото мляко и туршиите, помага на организма да се справи със стреса. Бактерията предотвратява появата на психични разстройства като депресия и тревожност. Това са установили изследователи от Медицинския университет на американския щат Вирджиния. Става въпрос за Lactobacillus bulgaricus, известен още като "българския бацил".

По-ранни анализи показват, че този специфичен бацил лекува депресивните състояния при мишки. За да разберат защо това се случва, изследователите използват порода бактерии, известна като “Променена флора на Шедлер”, която включва два щама Lactobacillus и още шест други. Установено е, че прехвърлянето на чревни бактерии от стресирани мишки към такива, които нямат микроорганизми в чревния тракт, води до депресия и поведение, свързано с тревожност у вторите.

По-специално, при гризачи без Lactobacillus в червата се наблюдават повишени реакции на тревожност и по-ниски нива на вещество, наречено интерферон-гама, което участва в регулирането на имунния отговор на организма при наличие на големи нива на стрес. Авторите твърдят, че резултатите от изследването предоставят нова рамка за разбиране на ролята на бактериалния чревен микробиом и на имунната система при разстройствата на настроението.

Това проучване би могло да доведе до разработването на нови методи за лечение и превенция на депресивните състояния. Например в бъдеще хората, които са изложени на риск от депресия, биха могли да приемат пробиотична добавка, която съдържа Lactobacillus, за да се предпазят от нежелани състояния на психиката си.

“Откритието предоставя ценни идеи за връзката между здравето на червата и психичното състояние - област, която се радва на нарастващ интерес в хранителната индустрия”, заяви Сас Парсад, диетолог в неправителствената организация The Gut Co.

“Фактът, че

Lactobacillus, който обикновено се среща във ферментиралите храни и киселото мляко,

е свързан с управлението на стреса и потенциалната превенция на депресията и тревожността, открива вълнуващи възможности за холистични подходи за третиране на измененията в психичното здраве”, отбелязва той.

Д-р Банколе Джонсън, невролог и основател на медицинския център Casa Privee в Маями, е на същото мнение.

“Изследването подчертава ролята на чревните микроби за регулирането на стреса и тревожността и на свой ред показва как диетата ни влияе на психичното ни благосъстояние”, обобщава той.

Ролята на Lactobacillus за поддържане на психичното здраве може да се дължи на въздействието ѝ върху оста черва - мозък. Чревният тракт често е наричан “вторият мозък” поради двупосочната комуникация между червата и централната нервна система. Млечната бактерия, изглежда, регулира този диалог, като влияе върху производството на невротрансмитери и най-вече на серотонина и гама-аминомаслената киселина – тези две вещества са от съществено значение за контрола на настроението.

Нещо повече, лактобацилите допринасят за намаляване на възпаленията в червата,

което според д-р Парсад може косвено да допринесе за допълнително подобряване на психичното здраве.

Разбира се, не би било разумно да се смята, че включването на повече лактобацили в диетата може да бъде универсална тактика за превенция на психичните проблеми.

По-здравословното хранене със сигурност може да подобри душевното ни състояние и да повлияе на начина, по който реагираме на стреса, но лактобацилите не са заместител на лекарската помощ. По-скоро те може да я допълнят.

“Тези открития могат да доведат до революция в лечението на психичното здраве, тъй като предполагат, че включването на богати на лактобацили храни може да се превърне в допълнителна стратегия за справяне със стреса, депресията и тревожността”, смята д-р Парсад.

Този холистичен, допълващ подход е в съответствие с

нововъзникващото разбиране, че психичното и физическото здраве са взаимносвързани

Затова той подчертава значението на добре балансираната диета за цялостното благосъстояние.

Ключовата дума тук е “холистичен” и е важно да се помни, че много физически и емоционални преживявания могат да допринесат за влошаване на психичното здраве. Върху това в какво състояние е нашата душевност влияят разнообразни фактори - от преживяна травма в детството или социално неблагополучие до генетика, възраст, начин на живот и много други. Но е важно да помним, че хранителният режим е само един от аспектите за грижа за психичното здраве и понякога е необходимо медицинско лечение и/или професионална помощ.