През 2024 г. по света ще има толкова много избори, че ако се събере населението, живеещо в страните, където тази година предстои някакъв вот - парламентарен, местен или президентски - то това прави повече от половината жители на планетата. В цифри това са към 4,2 милиарда души. Все пак, като се имат предвид различните примери за избирателната активност от последните години, по-вероятно е до урните да отидат двойно по-малко хора, тоест около 2 милиарда души. Което пак е достатъчно внушително число.

САЩ и Русия, Индия и Индонезия, Мексико и Бангладеш,

Тайван и Иран, Великобритания и Мавритания...

Страните, чийто политически календар тази година включва ходене до урните, са с толкова различен обществен профил, че няма как да бъдат поставени под общия знаменател на думата "избори". Пък и не навсякъде изборите ще гарантират триумф на демокрацията, дори напротив.

Африка например ще бъде континентът с най-много избори в общо 16 страни, но точно в тази част на света хората изглеждат все по-разочаровани от това как работи системата за гласуване, докато в същото време превратите стават все по-чести. От 2020 г. насам девет режима са дошли на власт не с избори, а чрез сила. Регионът на юг от Сахара, познат като Сахел, е сред най-конфликтните в света. Судан е разкъсван от гражданска война, подстрекавана от двама самозабравили се генерали, а Етиопия - от нестихващи етнически конфликти между племената тиграй амхара и оромо. Сомалия отдавна не съществува, вегетирайки като огромна територия, разпокъсана на зони, в които властват отделни въоръжени племенни групировки, пиратски шайки или терористични групи като "Ал Шабаб". Някаква форма на държавност може да бъде различена единствено в международно непризнатата все още Сомалиленд, където през ноември предстоят президентски избори. Няколко хиляди души бяха убити през последните две години в Северна Нигерия, където действат безмилостните главорези на "Боко Харам".

След като над 10 хил. миротворци на ООН напуснаха Мали в края на 2023 г., предизвикателствата тепърва предстоят за тази разнебитена от конфликти страна, където враждите между правителството в столицата Бамако и туарегските сепаратисти на север се смесиха с перманентната джихадистка заплаха на различни радикални организации. През последните години тази "зараза" премина към Буркина Фасо и след като съвсем съсипа малката и бедна страна, сега напира към границите на съседните Бенин и Того. Цялото това насилие върви редом с политически хаос, последван от военни преврати, каквито вече наблюдавахме по два пъти в Мали и Буркина Фасо, а също в Чад, Нигер, Судан, Гвинея и Габон.

Проблемите на Африка са и проблеми на Европа,

защото перманентните конфликти и нестабилност там подхранват мигрантските потоци към нашата част на света, превръщайки ги в пълноводни реки от отчаяни и готови на всичко търсачи на по-сигурно бъдеще. Което пък се отразява драстично на политическите и обществени процеси в Европа.

В Република Южна Африка също предстоят избори през 2024 г., но наблюдателите очакват ниска избирателна активност заради апатията и разочарованието на избирателите от повсеместната корупция, безработицата и ужасяващите нива на престъпност. Всичко това в комбинация с ръста на цените и честите прекъсвания на електричеството прави недоволството на хората съвсем осезаемо.

Управляващата партия на Африканския национален конгрес е загубила голяма част от подкрепата, която имаше, но с годините се оказва, че разочарованието не кара хората да гласуват за други партии, а просто ги отказва да гласуват въобще. Което поставя най-голямата демокрация в Африка пред сериозни въпроси.

Ако трябва да се огледаме за някакви положителни новини по света, свързани с предстоящи избори тази година, международните наблюдатели ни съветват да обърнем внимание на Великобритания. Според тях най-накрая британските гласоподаватели ще имат избор между двама компетентни кандидати. След 14 г. управление на торите е вероятно да видим победа на лейбъристите, но малцина извън Великобритания ще забележат кой знае колко голяма промяна на Острова.

Жена ще застане начело на Мексико

за пръв път в историята на тази страна, белязана от мачизма. На 2 юни мексиканците ще избират между две кандидатки за креслото на държавния глава. Освен това ще гласуват и за 628 членове на двете камари на парламента, 9-има губернатори и представители на местните власти.

Президентски и общи избори предстоят и другаде в Латинска Америка - във Венецуела, Салвадор, Доминиканската република, Панама и Уругвай. Бразилия пък се готви за местен вот през октомври.

В някои страни по света изборите ще бъдат по-скоро бутафория. Като в Беларус или Русия например. Победителите там вече са ясни. След като промени конституцията, за да премахне ограниченията на мандатите през 2020 г., Владимир Путин без съмнение ще спечели трети пореден мандат като президент на Русия, с което ще му станат общо пет.

Най-много бюлетини тази година ще бъдат отпечатани в Азия. Което е съвсем очаквано, като се има предвид, че пред урните са призовани народите на някои от най-големите демокрации на континента - Индия и Индонезия. Също и Бангладеш, макар че страната вече направи авторитарен завой, след като опозиционните лидери бяха хвърлени в затвора.

В Индонезия президентът Джоко Уидодо, или Джокоуи, както е по-известен по света, приключва своята декада в президентския офис с огромен ръст на общественото одобрение от 80%, което се дължи и на силния икономически растеж на страната през последните години. Това, че е харесван от населението след 10 години управление, му дава и самочувствието да играе важна роля в избора на наследника си. Въпреки че засега още не се е произнесъл официално кого ще подкрепи във вота на 14 февруари, Джокоуи вероятно ще даде рамо на сегашния министър на отбраната Субианто, за чийто вице е избран най-големият му син Гибран Ракабуминг. Другият силен кандидат - Праноуо, е подкрепян от партията на президента Джокоуи - Демократичната партия на индонезийската борба, която е и най-голямата в страната. Тоест и двамата основни претенденти черпят директно от харизмата и наследството на Джокоуи. Наблюдателите смятат, че няма да има победител в първия тур и всичко ще се реши на балотажа през юни.

На 13 януари предстоят президентски избори в Тайван, които световните медии ще следят най-вече заради това, че

политическата обстановка на острова рефлектира пряко върху отношенията с Китай,

а това съответно е свързано и с напрежението между САЩ и Китай - тема, важна за целия свят. Според ЦРУ китайският лидер Си Дзинпин очаква китайските въоръжени сили да са в състояние да превземат Тайван до 2027 г., поради което следващият тайвански президент трябва да изиграе решаваща роля по отношение на стратегията за защита и запазване на суверенитета и демокрацията в страната.

Двете основни политически сили в Тайван са управляващата в момента Демократическа прогресивна партия (ДПП), която е в тесни отношения със САЩ, и опозиционната Гоминдан, която е по-приятелски настроена към Китай.

Победа на Гоминдан би могла според някои наблюдатели да намали в краткосрочен план шансовете за конфликт. Други обаче казват, че това би замъглило представата на тайванците за очакваната истинска опасност от китайска агресия и вместо да се готвят за отбрана, ще паднат лесна жертва. Победа на ДПП пък би могла да създаде предпоставки за увеличаване на риска от китайски авантюризъм, а оттам съответно и потенциален сблъсък между великите сили.

Този вот ще е избор между мир или война според Гоминдан, докато от ДПП казват, че изборът е между демокрация и автокрация. В крайна сметка и двете партии всъщност твърдят, че изборът на другата би довел до смъртта на Тайван - дали чрез провокиране на китайска атака, или пък чрез ускоряване на обединението с Китай... Тази драматична несигурност около Тайван прави всички много нервни заради очакването, че това ще е новият епицентър за разклащане на световната архитектура.

Но дали ще има предпоставки за военнен сблъсък между Китай и Америка, това

зависи не толкова от изборите в Тайван, колкото от тези в САЩ

- реално най-важната надпревара в света тази година, от която по всяка вероятност ще се изясни развоят и на други конфликти като руско-украинския или палестино-израелския.

Трудно е да се повярва, че към днешна дата Съединените щати - най-мощната страна във военно, икономическо, технологично, финансово и всякакво друго отношение, са изправени пред избора Тръмп или Байдън. Мнозинството американци всъщност не биха желали да имат нито един от двамата за президент, но политическата система рядко се интересува истински от желанията на избирателите.

Дали на 5 ноември ще наблюдаваме този толкова потискащо обезкуражаващ реванш между Байдън и Тръмп, се очаква да бъде потвърдено от партийните първични избори, които ще приключат много по-рано от обикновено. 

Федералният процес срещу Доналд Тръмп по обвинение в опит за отмяна на изборите през 2020 г. започва на 4 март, но бившият президент ще се възползва от това, представяйки делата срещу себе си като левичарски заговор. Тоест, докато го съдят за подкопаване на американската демокрация, той ще твърди, че истинската заплаха за демократичните свободи е федералният съд. Нищо повече от любимия похват на Тръмп - да обръща всичко срещу обвинителите си. Но предстои да видим дали и този път ще успее. Федералните дела срещу него е малко вероятно да бъдат обжалвани до 5 ноември, деня на изборите, тъй като правната стратегия на Тръмп предвижда отлагане и след това обжалване. В резултат на което може да се окаже, че за първи път Америка ще има кандидат за президент, който е обвинен във федерални и щатски престъпления.

Конгресът на републиканците ще е в Милуоки през юли. Демократите пък се събират в Чикаго през август, но при тях всичко е болезнено ясно -

кандидатът им е сенилен старец, който и сега оставя мнозина със съмнението, че невинаги е напълно в час

със случващото се около него. 

В хода на изборната надпревара, ако резултатите на двамата кандидати са близки, както обикновено в американските президентски избори, изходът се свежда до шест щата: Аризона, Джорджия, Мичиган, Невада, Пенсилвания и Уисконсин. Население от около 50 милиона души (по-малко от Италия) ще избере следващия лидер на света.

При всички положения президентският вот в САЩ обещава да бъде токсичен и поляризиращ политически сблъсък, който може да направи от 2024-а много изнервяща и опасна година с потенциално мрачни последици за света. Въобще картината накратко изглежда така: много избори, малко демокрация.