• Днес броят на горещите точки е рекорден за последните 30 години. Експертите прогнозират, че ще се увеличат

Традиционно е на Нова година да се поздравим с: "Да е мирна и щастлива!", но истината е, че днес мирът се намира в отстъпление по целия свят. В последната година продължават 183 регионални и локални конфликта, което е най-големият брой войни от 30 години насам. Това показват данни на Международния институт за стратегически изследвания в Лондон (IISS), пише Bloomberg, като уточнява, че анализът дори не е успял да включи войната на Израел срещу "Хамас" от последните месеци.

Нерадостната картина е в пълен контраст с популярните в миналото схващания на политическия теоретик Франсис Фукуяма, който в края на Студената война побърза

да провъзгласи

"края на историята"

- триумф на западната либерална демокрация над конкуриращи се идеологии. Тогава се смяташе, че човечеството от XXI век ще бъде глобализирано общество, което се движи към колективен мир и просперитет, но на фона на текущите и потенциални нови огнища на войни тази перспектива вече изглежда като наивна мечта.

И въпреки че през XXI век се наблюдава значително намаляване на смъртността при битки в сравнение с подобни периоди от предишния век, все пак стотици хиляди животи се губят всяка година.

А напоследък ситуацията в света рязко се промени. Нарастващата геополитическа конкуренция бележи промяна в динамиката на конфликтите във все по-многополюсен свят, особено в стратегически региони. По-специално, мощни държави като Русия и Китай и нововъзникващи регионални играчи като Турция, Саудитска Арабия и Иран сега са по-активни. Те предлагат политическа, военна и финансова подкрепа извън своите непосредствени региони, като по този начин неимоверно засилват военните конфликти, смятат международни анализатори. Така пограничните сблъсъци между отделните държави в света са се увеличили девет пъти от 2004 г. до общо 27, от които опитът на Русия да превземе Украйна е най-разрушителен. Интернационализираните конфликти сега са също толкова често срещани, колкото и вътрешнодържавните - над 80% от тях след 1975 г. са имали външна подкрепа.

Тази засилена ангажираност често е в съответствие с

по-широки

геополитически амбиции,

очевидни в ситуации като засиленото участие на Русия в Мали и Мианмар. Освен това конфликтни зони като Сирия, Либия и Украйна се превърнаха в огнища, в които множество външни държави подкрепят противоположни фракции, като по този начин засилват и разширяват конфронтациите. Затова от жизненоважно значение е да се обърне внимание на сложността на тези развиващи се видове конфликти в опит да се насърчи глобалният мир и стабилност.

Но дори и извън сухата статистика ясно се вижда, че кървавите конфликти в света се увеличават с главоломна скорост. През новата година, за съжаление, сериозните прогнози сочат, че те ще продължат да нарастват - както по брой, така и по размер.

И така кои са взривоопасните места, които могат да се превърнат в нова арена на военни стълкновения през новата 2024 г.?

Не отсега, а поне от няколко години една от най-горещите точки на напрежение се явява проливът Баб ел-Мандеб. Неслучайно "Портата на сълзите", както се превежда от арабски името на стратегически важния проток, свързващ Червено море с Индийския океан, напоследък заема все по-централно място в новините. Особено новите атаки на йеменските хути срещу търговски кораби, на които имаше и наши моряци, бележат

началото на период

на несигурност

в международната търговия през Червено море и Суецкия канал.

В резултат на продължаващия военен ангажимент на Израел в ивицата Газа бунтовниците хути, които контролират части от Йемен, застрашиха морския трафик през него. Тъй като приблизително 30% от световния морски контейнерен транспорт минава през този търговски маршрут, една всеобхватна война между тях и Запада може сериозно да засегне световната икономика. В отговор САЩ искат да сформират "най-широката възможна" морска коалиция за защита на корабите в Червено море и да изпратят "важен сигнал" на йеменските хути, че по-нататъшни атаки няма да бъдат толерирани", според Ройтерс, цитирайки пратеник на САЩ в Йемен.

Но на този фон има и по-страшна перспектива, защото Баб ел-Мандеб се намира в центъра на регион, който е

истинско буре

с барут,

тъй като в него се преплитат мощни противоположни интереси. От едната страна са страните от Африканския рог - Етиопия, Сомалия, Еритрея, Судан и Джибути, които имат тежки проблеми със сигурността през последните години. Гражданската война в Судан бушува между враждуващи фракции от април 2023 г., а докато Южен Судан и Сомалия се борят с почти пълната липса на върховенство на закона и политическа стабилност, присъствието на опасни групи като "Ал-Шабаб" и сомалийските пиратски банди се увеличава.

За да влошат още повече ситуацията, историческите гранични спорове между Еритрея и Етиопия също отново изплуват на дневен ред. И всичко това се случва в регион, който е дом на над 150 млн. души и от години страда от глад и суша, водещи до

страшни хуманитарни кризи

В същото време за никого не е тайна, че Китай, в стремежа си да се наложи като глобална суперсила, отдавна се е фокусирал върху района. Така още през 2016 г. страната започна изграждането на първата си военноморска база зад граница в Джибути. Една от причините, които правят страната на Африканския рог толкова важна за китайците, е, че тя е един от основните центрове на световната търговия и повече от 80% от стоките, внесени от нейната съседка Етиопия, се разтоварват там. В момента Китай се опитва да изгради и други военноморски бази в Източна Африка, като се има предвид значението й за Пекин, тъй като е близо до Арабския полуостров и района на Персийския залив, откъдето Китай внася половината от своя суров петрол.

В същото време не трябва да забравяме, че Черният континент продължава да е

пристегнат като

в огнен пояс

от Червено море чак до Атлантическия океан, след поредица от военни преврати и сътресения в страните от Сахел. Така, не без чужда намеса, държави като Буркина Фасо, Нигерия, Нигер, Мали, Мавритания, Централноафриканската република, Чад и Судан, в който кървавата гражданска война продължава и в момента, носят най-висок риск от нови конфликти през следващата година.

А от другата страна, срещу африканското крайбрежие, освен размирния Йемен се намира още и Саудитска Арабия. И в последните години, подтиквани от икономически интереси и геополитически съображения, арабските страни от Персийския залив (по-специално Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар), както и Турция и Египет се превърнаха във все по-видни външни участници в Африканския рог и околното морско пространство. Ако към целия този отровен микс добавим и деструктивната роля на Иран, то, според водещи анализатори, почти неизбежно в много близко бъдеще можем да станем свидетели на изключително

опасни военни

схватки в района

Друга нова гореща точка вероятно се формира в момента на другия край на света - в Южна Америка. Дълго тлеещият граничен спор между Венецуела и Гаяна набра скорост в последните месеци, след като в края на ноември се стигна до избухване на престрелки по границата между двете страни. Ябълката на раздора там е богатият на петрол регион Есекибо, който заема цели две трети от територията на Гаяна. След проведен референдум президентът на Венецуела Николас Мадуро обяви територията, която обхваща 166 000 кв. км, за 24-ти венецуелски щат и "зона на интегрална отбрана", като предлага там да бъдат създадени подразделения на агенциите, издаващи лицензи за добив на газ, нефт и минерали. Мадуро също така поиска да бъде публикувана нова карта на Венецуела със спорната територия, която да бъде разпространена в учебните заведения. И макар че на 15 декември, след среща между държавните им глави в Сейнт Винсент и Гренадини,  Гаяна и Венецуела все пак се съгласиха на "диалог" за богатата на петрол зона, при този огромен залог никой не може да гарантира, че догодина градусът няма отново да се повиши и ситуацията да прерасне във военен конфликт.

Още повече че за такава неблагоприятна развръзка намеква дори и съвместното изявление на двамата държавни глави, в което се казва, че споровете ще бъдат разрешавани в съответствие с международното право, но в същото време се отбелязва, че правителството на Мадуро не признава Международния съд.

Друг възможен конфликт, който би имал

ужасяващи

последици,

може да възникне през следващата година в Южна Азия. Там е единственото място на Земята, където три държави с ядрено оръжие наскоро са участвали в ожесточени сблъсъци по своите оспорвани граници - Индия, Пакистан и Китай. Както заключи доклад на проучвателна група на Американския институт за мира (USIP) от миналата година, проблемът с ядрената стабилност в Южна Азия става

все по-труден

за управление

поради геополитически промени като нарастващото напрежение на границата между Индия и Китай, развиващите се военни технологии, включително нарастващите ядрени арсенали. За съжаление, има някои основателни причини да се опасяваме, че обстановката в този регион се е влошила.

Ако вземем предвид и нерешения въпрос за Джаму и Кашмир, който през последните седем десетилетия беше епицентър на ожесточен спор между Индия и Пакистан, както и факта, че Делхи напоследък е разположил над 900 000 войници в региона, е трудно да се намери някакъв знак за оптимизъм. Още по-тревожно става положението, като си дадем сметка, че двете южноазиатски ядрени сили имат общо население от над 1,6 млрд. души.

Всяка военна конфронтация между двете нации ще доведе и до катастрофални последици за световната икономика, особено след като Индия все повече е част от веригата за доставки на различни индустрии - от софтуер и ИТ до фармацевтични продукти. Затова можем само да се надяваме, че двете свръхнаселени страни ще продължат да използват диалог и дипломатически мерки през 2024 г., спасявайки света от още една военна конфронтация.

Друг взривоопасен район е Южнокитайско море. Там има няколко неразрешени териториални претенции между Китай, Малайзия, Филипините и Виетнам за острови и териториални води, като Китай е най-мощният играч, който потенциално може да започне война. "Напрежението отново пламва в Южнокитайско море", съобщи CNN през септември 2023 г., след продължаващите опити на

Китай да изтръгне

контрола

върху "редица неизвестни рифове и атоли далеч от бреговата линия на Южнокитайско море, чрез изграждане на военни съоръжения, включително писти и пристанища." Геополитическото значение на района за морската търговия е невъзможно да се преувеличи, тъй като над 50% от стоките, произведени в Япония и Китай, се доставят в света точно през този кръстопът. А в него имаме и неясния политически статут на Тайван, който е заплаха за световната икономика в контекста на търговските пътища, минаващи през Тайванския пролив. Пекин в продължение на десетилетия отказва официално да признае Тайван за суверенна държава, считайки го за неизменна част от Китайската народна република, въз основа на политиката си за "Един Китай".

Все пак утешителното е, че повечето наблюдатели са съгласни, че за разлика от Русия, Китай е твърде интегриран в глобалната икономика, за да рискува с война за Тайван - поне в най-близко бъдеще.