Kой всъщност е Дядо Коледа – благ старец, награждаващ послушните деца, или зъл демон, който подхлъзва невинните подрастващи към лоното на материализма?

Възможно ли е зад благородната му фасада да се крият мрачни окултни сили? Или става дума за опит на демонична същност да измести светлия християнски празник Рождество Христово и да го замени с почитане на нещо друго? Тези въпроси си задават вече не само привърженици на по-радикални християнски култове, но и мнозина обикновени хора отвъд океана. За да аргументират съмненията си, скептиците изреждат много исторически, митологични и религиозни доводи, че зад на пръв поглед безобидния измислен образ

се крие зло духовно създание

или дори самият дявол

И наистина като че ли съвременната интерпретация на празника, изпразването му от съдържание заради комерсиализацията навеждат на някои невесели мисли. "Традиционната представа за Дядо Коледа е като за весел добряк, който раздава подаръци и така запазва магията на празника жива. Но духът на Коледа е дух на лъжи, дух на измамата. Това е сезонът, когато самотните са поставени в ситуация да се чувстват нежелани, когато хората стават все по-депресирани и склонни към самоубийство, а в същото време лицемерите, които са щедри само през този кратък отрязък от годината, празнуват своята вечна лъжа", пише разочарован американски блогър в сайта си.

Известен факт е, че съвременният комерсиален облик на Дядо Коледа е създаден в компанията "Кока-Кола", но се оказва, че подобен персонаж битува в митовете на различни народи от поне 4 хилядолетия. Независимо че в християнския свят се приема, че първообразът на белобрадия старец е свети Николай, в някои страни, като Германия и Австрия например, той е представян и като Крампус – зъл демон и алтер его на фигурата с подаръците, който подлага на изпитание децата, за да установи кои от тях са били лоши и непослушни. Злият демон се появява в средновековните пиеси още през Х век, но процъфтява в коледните представления през ХV и ХVI век. Странната комбинация между хумора и религията в тях е доминирана от образа на свети Николай, а едно от задълженията на дяволския му помощник било...

"радостно да бутне

грешниците в ада".

Оригиналният мит твърди, че този брадат и белокос светец, облечен в широка мантия, в навечерието на 6 декември се изкачвал до небесата на бял кон (аналогия с ездача на бял кон в Откровение 6) и оттам изпращал тъмния си помощник, който, макар и с нежелание, трябвало да разпръсне подаръци на добрите хора, но май с по-голяма охота размахвал метлата си като бич, с който ще ги изпрати към мястото на вечни страдания. Други пък правят стряскащи аналогии с някои от имената на Дядо Коледа в различните страни. Така например популярното му название на английски Ник (Nick) в простонародната реч се използва и като синоним... на дявола.

Old Nick е популярно название за сатаната във Великобритания дори според Oxford English Dictionary, като етимолозите предполагат, че то произлиза от холандската дума Nikken, която има същото значение. "Николас" пък е едно от имената за нечистата сила и в Германия.

В "Санта Клаус" някои също виждат зловещо съдържание. Това наименование произлиза от латинската дума за "светец" и гръцкото име "Николаус", което означава буквално "този, който властва над хората". Според тази конспиративна теория "светията, който иска да властва над хората", има за цел да измести Месията, който царува над света.

По този начин отново се слага знак за равенство между Дядо Коледа и сатаната.

Учудващо е, но до този извод стигат и сериозни изследователи, които никой не може да обвини в религиозни пристрастия. При това става дума не за детска книжка, а за сериозно академично проучване, издадено през 1997 г. от водещото научно издателство „Макфарлан". В своето изследване „Дядо Коледа, последният див човек: Възникването и развитието на свети Николай" сътрудникът на Канзаския университет Филис Сифкер стига до заключението:

"Факт е, че Дядо Коледа и сатаната са алтер его, братя. Те имат един и същ произход. Привидно двете фигури са напълно противоположни, но под повърхността им се открива един и същи родител. И двамата запазват много от старите символи, свързани с техния "баща". ... Оттам, макар и по два пътя,

до нас са достигнали и топлината на камината, и пламъците на ада"

Странно, но се оказва, че прочутият и емблематичен възглас „Хо-хо-хо!", който предизвестява появата на добрия старец и често се среща в коледните песнички, също има мрачен произход. В "Римските фестивали от периода на републиката, едно изследване върху религията на римляните" авторът У. Фаулър пише, че той се корени в обичая на римляните по време на Сатурналиите, когато след обичайното принасяне на жертва на 17 декември влизали в храма да извикат: "Ло! Ло! Ло! Сатурн!", което се превежда като трикратно "Слава на Сатурн!". В същото време аналогът на бог Сатурн в Близкия изток е божеството Ваал, наричано още в Библията Ваал зевув (Повелителят на мухите), откъдето пък произлиза едно от имената на дявола при християните – Велзевул.