- Димо, лошото или доброто момче предпочиташ да играеш в театъра и в киното?
- Забелязал съм, че хората обичат определено да запомнят злодеите. Те си спомнят лошия персонаж от някой филм. Атмосферата, в която ние, актьорите, работим, е катализатор за отключването на лошите черти в ролята. Това много ни помага. Би било хубаво всички да са добри и щастливи, но е невъзможно.
- А в живота какъв си?
- В живота съм по-скоро толерантен. Дори понякога съм свръхтолерантен. Това е качество, от което се опитвам да се отуча.
Възпитавал съм го в дълъг период от време, но сега трябва да съм друг. Хората ме карат да го направя. Ако те видят добър и толерантен човек, смятат те за глупав. Започват да те третират по неприятен за теб начин.

Когато си сред ръбове, и ти бъди ръб

Трябва да правим като маймуните. Да се адаптираме към обществото, в което живеем.
А за съжаление нашето общество е все по-диво и по-първично.
- Очевидно ти самият не си чак толкова адаптивен, след като си напуснал Народния театър, закъдето се натискат десетки твои колеги.
- Две години търках скамейките в Народния. Напуснах, защото нещата не се случиха по начина, по който бяха казани, че ще се случат. Не съжалявам, че си тръгнах. Дори се радвам. Народният е усилник.
Той е затворено общество от специални хора, които те занимават със своята специалност в желанието си да ги почешеш.
Някои са нахални, обидчиви и отмъстителни
Сякаш плувах в езерце, което отдалеч създава впечатление, че е дълбоко, чисто и красиво. А когато се приближиш до него, разбираш, че е не по-дълбоко от петдесет сантиметра. Отгоре му има педя вода, лилии и други усукани неща, но отдолу всичко е тиня. И то от най-гадната и лепкава тиня, която много цапа и мирише.
- Звучиш прекалено критично.
- Ако искаш нещо хубаво, ще похваля сградата и сцената на театъра. Много е красива. Понякога се поставят качествени неща, които се правят с много пари. А големите провали също не са рядкост.
Целта на много мои колеги там е да се вкопаят яко и да не изпускат кокала. Не желаех да ми сложат каишка и

за 550 лева да ме накарат да се държа като маймуна

 - Докато беше в Народния, ти се случиха и хубави неща. Всички те хвалеха за ролята ти в “Калигула” на Явор Гърдев.
- В Народния никой не ме е хвалил. Това наистина е най-успешната ми роля в сериозната драматургия. Не заради друго, а защото е направена от Явор Гърдев, който е велик в сглобяването на представляния. Прави феноменални неща. То е представление, което зрее и всеки път е по-добро. За разлика от много други представления, които са като на системи. Те са мъртво родени. Игараехме го във Варна, никога не сме го представяли в София. В залата имаше само сто места, но не успявахме да ги запълним. Това беше нелепо.
- В “Калигула” се съблече и предизвика сензация, както сега Леонид Йовчев също свали дрехите си в “Хамлет”. Толкова ли е интересна голотота на сцената?
- Интересно е, че “Хамлет” на Явор Гърдев има много припокривания с “Калигула”. Но

мога откровено
 да кажа, че неговият прочит на “Хамлет”
 не ми хареса

Текстът е много силен и за това “Хамлет” е класика.
Но когато не можеш да чуваш и да разбираш посланията, пиесата не успява да те завладее. Колкото до събличането на сцената, го харесвам, когато е оправдано. Ако е самоцелно, не го приемам. Срещат се и такива представления. При Лили Абаджиева, ако нещата започнат да не се получават, тя пуска голо дете или някой възрастен, за да стресне и разбуди публиката. А след това

зрителите продължават плавно и протяжно
 да заспивават

Ако започне да поставя опери, ще ни разкрие истинския си талант. Лошият вкус не води до нищо приятно. Понякога хора с много малко култура бъркат добрия вкус с пошлостта. Във Варна ме запомниха като този от театъра, който се съблича на сцената.
- Вярно ли е, че ще вземеш участие във филма за Левски на Максим Генчев?
- Казал ми е, че има идея да направи такъв филм. Ако ме покани, не виждам защо бих му отказал. Все пак това е филм за Апостола. Също като Максим мисля, че имаме много приятни моменти от историята, които могат да се заснемат. Такива хора в днешно време няма. Левски вероятно не би слушал чалга. Той не е вярвал във всичко, което го е заобикаляло, и е искал да го промени. Защото е смятал, че така е правилно. - А в каква роля се виждаш там?
- Ако аз правех филма, бих знаел каква роля искам. Но тук Максим трябва да избира. Всъщност бих направил много филми, защото те за разлика от театъра остават.
Може след време да те е срам да го гледаш, но ти запечатваш етап от себе си на лента завинаги. За съжаление

филмите тук не се правят правилно

В България всичко се прави за без пари и в последнта минута. Никога няма време и това силно влияе на качеството. Така е и в театъра.
Сега съм се захванал да правя една пиеса. Създавам я без пари и с отбор ентусиасти. Това са хубавите моменти, които те правят щастлив.
- Разкажи повече за този проект?
- Пиесата е “Буря” по Островски. Класика на 160 години. Аз просто осъвременявам текста, не искам да го правя модерен.
Ще създам един позабравен театър в Руския културен и информационен център. Искам публиката да съпреживява случващото се заедно с актьорите.
Това е театър, записан вече в Червената книга. Събрал съм се с хора, на които им се работи и са готови да дават усилия, без да получават нищо друго освен удовлетворение.
Сега, когато сме готови, съм сигурен, че ще се получи нещо наистина интересно.
- Как се запозна с половинката ти?
- С Ани бяхме в един клас в НАТФИЗ. Във втори курс тя прояви голямо несъгласие към нашия ръководител Веселин Ранков. След две години разбрах, че е била права.
В началото не й вярвах, защото все още бях запленен от него. Колкото и да беше мижитурка, за нас той беше първият, които можехме да наблюдаваме.
Връзката ни започна в четвърти курс и оттогава загубих един много добър приятел.
Той все още не може да ми прости, че съм с нея
Най-вероятно никога няма да си говорим. Тази връзка успя да оцелее от разстояние, докато аз четири години бях във Варна.
- Не искате ли да се ожените?
- Не вярвам, че

полупиян доносник на Държавна сигурност в расо, размахващ корона над главата ми, ще ме накара да обичам повече Ана.

Това е една идея, която в днешно време е осквернена. Хората са превърнали религията в бизнес и търговия с влияние, и придобиване на блага. Няма смисъл да коментирам всичко това, което сега се случва след смъртта на патриарх Максим.
Предрешени хора, облечени като нещо, което не могат да бъдат, алчно искат да ближат кокала. Би било хубаво, ако си разпределят всичко по-бързо и не ни занимават с това.
- Как разбра, че ще ставаш татко?
- Знам дори часа, в който е заченала. Искахме да имаме дете и го направихме с голямо желание. Присъствах на целия процес.
От зачеването до пристигането на крайния продукт. Не се изплаших от раждането. Аз съм рибар, коля червеи и ги вися на куки. В мен има садистична нотка.
- Разкажи нещо за родителите си?
- Баща ми почина. Леля ми го уби. Направи измама, с която открадна апартамента ни. Никой в България не успя да направи нищо по случая.

Татко беше болен от рак

Стигна до момент, в който трябваше да взема морфин, а леля ми го заключи и забрани на всички да го виждаме. Бяхме наели жена, която да му помага, когато ние не можем.
Леля ми забрани и на тази жена да ходи при него. Само тя му даваше морфина. В деня, когато той почина, е подписал, че й прехвърля апартамента си. Всичко беше фалшифицирано. Бяхме взели в нас всички документи на татко, за да предотвратим точно такава измама.
Но се оказа, че ги е обявила за откраднати и така му е извадила нова лична карта.
Оказахме се слаби играчи. Седем години водим дело. Всички просто ни мотаят
Никой не можа да каже дали той е починал от естествена смърт. Заради състоянието му не можеше да се направи аутопсия.
- Виждам, че се натъжаваш. Дай да си говорим за нещо по-позитивно като това какво правиш в свободното си време?
- Всичко, от което мога да изкарам пари. Свалил съм търсенията ми до минимум. Гледам все пак да не попадам на долнопробни работи. Сега правя масажи. Не позволявам на егото ми да вдига глава, а го тъпча.
- Разкажи повече за масажите, които правиш?
-Изкарах курс в НСА, когато бях останал без работа. Правя класически масажи. Купих си масажна кушетка и сега живея от гърба и краката на познатите си. Градя реноме от уста на уста. Не се срамувам от това какво работя.
- Снимал ли си се за чужестранни продукции?
- Скоро ще излезе

един филм с Жан Клод ван Дам, в който
взех участие

До нас успяват да достигнат някакви ролички, с които да припечелим по нещо. В повечето случаи сме част от масовката. Факт е, че плащат доста добре. Преди време ми се обадиха за един нискобюджетен филм за зомбита. В продължение на

шест дни се правих
на полуразложено
зомби и нямах
нито една реплика

Въпреки това взех повече пари, отколкото прибирам за доста повече работа в българските продукции. У нас плащат нелепо, но пък те дават по телевизията.
- Винаги ли си искал да станеш актьор?
- Никога не съм си се представял да седя в кабинет от осем до пет. Исках да имам по-динамична работа. Ако тогава знаех за служебните партита и купоните за храна, нямаше да мисля така. Не си спомням кога реших да съм актьор. Още не съм сигурен, че искам да се занимавам с това, особено в България.
Но не мисля, че ще имам възможност да работя това, ако отида в чужбина. Там не е сигурно дали ще можеш да изплуваш.
Всичко тук е твърде лошо измислено и лошо се управлява. Никой не възпитава младите, които са луди по чалгата.
Ако имаш възможност, по-добре да бягаш навън
 - Как виждаш живота си след двайсет години?
- Далеч от България. Пожелавам си да е така. Ако съм останал тук, значи нещата не се развиват добре за мен. Въпреки всичко, тук е много по-лесно да намериш съмишленици, да завъртиш машината и да започнеш да правиш неща, които харесваш и обичаш. Но когато няма публика, която да ги консумира, това е проблем. Преди време се опитахме да направим едни благотворителни концерти. Първият нямаше голям интерес, но след това направихме един “класика срещу джаза”. Имахме надежда да съберем пари от публиката, за да си направим декори. Не сме продавали билетчета, но очаквахме хората да ни дадат. На последния концерт хората не само че не ни дадоха, но и си взеха от парите. Някой открадна.

Това беше класическо джаз решение

После си мислехме, че ако бяхме обявили, че ще пее фолкът срещу попа, щяхме да пръснем по шевовете залата.
- В “Седем часа разлика” играеш братя близнаци. Трудно ли ти беше да влезеш в две роли едновременно?
- Не успях да ги изиграя едновременно. По-скоро го направих последователно. Може би щеше да е по-интересно, ако трябваше да ги играя успоредно. Тогава трябва да разграничиш двата образа. Но последовотаелно определно беше по-лесният вариант.
Когато знаеш какво си направил при единия ти персонаж, можеш бързо да избягаш и да направиш нещо друго за втория. Не възприемам ролята си като нещо, за което трябва да говоря дълго. Тя е просто въпрос на някакво усещане. За първи път играя близнаци, но вариантът ми е ненатрапчив. Сега виждам, че съм допуснал грешки, но човек трябва да се учи.