Довчерашни анонимници, водени от треньор без успехи, творят чудеса в испанския елит и дори мечтаят плахо за титлата

Феновете на „Барселона" по традиция са спокойни хора. Свикнали са да ходят на стадиона, за да хапнат нещо солено, да пийнат нещо студено и да гледат футбол от най-висока класа. Случва се обаче, макар и рядко, да си изпуснат нервите и да изоставят добрите маниери за сметка на солени псувни и пронизителни дюдюкания.

Точно това се случи в неделя вечерта, когато техните любимци се оставиха да им свалят шортите, да ги положат на коляно и хубаво да нашляпат атлетичните им дупета. Хората по трибуните се ядосаха още повече от факта, че загубата с 2:4 дойде от играчи, които струват по няколкостотин хиляди евро и които играят на стадионче, малко по-голямо от фенмагазина на „Камп Ноу".

„Това, което правим, не е нормално. Направо не ни се вярва, че се случва", заяви след края на мача капитанът Алейш Гарсия, обобщавайки по-най-добрия начин настроението в съблекалнята на „Жирона". Малкото, скромното, направо смехотворното тимче не само катурна от трона самозабравилия се гранд, но и запази първата позиция в класирането на Примера. И то при положение че са се изиграли 16 кръга, което изключва сценария с амбициозния полет към висините, последван от свободно падане към твърдата земя.

Подобни филми вече сме ги гледали, но „Жирона" явно няма да играе ролята на мушица еднодневка. В мача с далеч по титулуваните си съседи отборът от 100-хилядното едноименно каталунско градче демонстрира футболни качества, с които се печели, ако не титлата, то поне място в Шампионската лига. Играчите на треньора Мичел спечелиха мача, без в нито един момент да се опрат на голия късмет. В испанските спортни медии надълго и нашироко се обсъжда уникалният стил на игра на довчерашния слабак, който категорично изключва изритването на безцелни топки напред.

В мача с „Барселона" нито един от защитниците на „Жирона", чиито имена не ви говорят нищо, не си позволи да чисти напосоки. Топката се изнасяше с прецизни пасове, а при редките грешки, предизвикани от пресата на „Барселона", виновните си оправяха бакиите, без да се поддават на паниката. По едно време по трибуните се питаха кой е колосът и кой джуджето и нарочените за звезди си заслужиха обилната порция освирквания.

Сега всички унижени се питат – „Как се стигна дотук?". Трудно може да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Поне според сухата статистика „Жирона" би трябвало да се бори за оцеляването си, а не да води с две точки пред втория „Реал" (Мадрид). Миналия сезон каталунският тим креташе в дъното на таблицата и всички замесени отчетоха като голям успех оставането в елита. През лятото конструкцията на отбора бе разклатена, след като напуснаха трима основни футболисти, и феновете мрачно прогнозираха още по-тежки времена. Но се случи чудо и сега целият футболен свят говори за отборчето, което довчера беше интересно само на част от стотината хиляди жители на Жирона.

Със сигурност Фортуна има пръст, но победите на каталунците стъпват и върху логическа обосновка. Историята на този успех започва на около 1600 километра на север от града или по точно в Манчестър. През 2017 г. босовете на „Сити" решават да разширят футболните си владения, закупувайки процент от „Жирона". Идеята е млади и по-опитни футболисти, които няма да намерят място в състава на „Гражданите", да се обиграват в испанския тим.

По тази схема първо бе командирован Тати Кастелянос, който миналия сезон вкара 14 гола, а след това бе продаден на „Лацио" за 20 млн. евро. След него в испанския тим пристигнаха 19-годишното бразилско крило Савио, десният бек Ян Коуто и агресивният полузащитник Янхел Ерера. И тримата до момента са на топ ниво в Примера. Да не говорим за бившия играч на „Сити" – Алейш Гарсия, който е истински вдъхновител за по-младите момчета в тима.

Само че не става просто да вземеш едни играчи, да ги закараш в друг отбор и с магическа пръчка да ги превърнеш в машина за победи. Основната заслуга тук е на треньора Мичел, който довчера имаше реномето на треторазреден специалист без някакви съществени успехи. Покрай работата си в „Райо Валекано" и „Уеска" той понатрупа самочувствие, а идвайки в „Жирона" през 2021 г., получи и достатъчно качествен футболен материал, с който да работи. Да не забравяме, че в ръководството на тима е братът на Пеп Гуардиола – Пере, който със сигурност помага да бъде заимствана част от футболната философия на неговата плът и кръв. И наистина, „Жирона" играе атакуващ футбол, опитвайки се да вкарва повече, отколкото пуска.

Похвали заслужи и спортният директор Кике Карсел. С ограничен бюджет той успя да привлече опитния Дани Блинд от „Манчестър Юнайтед", левия бек Мигел Гутиерес от „Реал" (Мадрид) и двата скъпоценни камъка от Украйна – Виктор Циганков и Артьом Довбик, които имат общо 11 гола от началото на сезона.

„Преди началото на сезона си бяхме направили план как да останем в елита, а сега много хора очакват от нас да станем шампиони. Не мечтая за подобно нещо, но вече знам, че сме способни на много повече, отколкото самите ние вярвахме", обяснява треньорът Мичел пред камерите си, но зад гърба със сигурност е кръстосал два пръста за късмет, пък дано чудото се случи.