• Изминава пътя от "прост калугерин" до един от най-влиятелните хора
• Ерудит, но и прагматик, той търпеливо преследва целите си

Откакто патриарх Неофит е приет във ВМА, заседанията на светите старци в синода ръководи Великотърновският митрополит Григорий.

Нему се пада правото по старшинство. Владиката е с 5 години по-млад от Негово Светейшество, но думата му тежи както между владиците, така и в епархията. От 1994 г. той е архиерей на 10 духовни околии, обхващащи 19 общини. Ръководи над 450 храма и 21 манастира на територия от Никопол и Свищов до Габрово и Елена в Централния Север.

73-годишният Григорий Търновски е роден в лясковското село Козаревец със светското име Йорго Стефанов. Постриган за монах в Преображенския манастир през 1974 г. За близо половин век, посветен на Бога, той изминава пътя от “прост калугерин”, както сам се определя, до един от най-влиятелните хора в Търново. Редом със сменящата се местна власт той е

посрещал кралски особи, президенти, патриарси,

политици и известни личности от близо и далеч.

През 2003 г. владиката бе сред елита, приветствал в Търново белгийския крал Албер II и кралица Паола на първото им държавно посещение по покана на президента Георги Първанов.

Година по-рано Григорий благослови в митрополитската катедрала “Успение на Пресвета Богородица” и бившия руски президент Михаил Горбачов. Там посрещна и арменския патриарх Карекин. А само преди 3 години въведе в църквата светиня - “Св. 40 мъченици”, сръбския президент Александър Вучич и тогавашния премиер Бойко Борисов да се поклонят пред саркофага на св. Сава.

Често строг към журналистите, но дипломат с властимащите, почти не остана общински център в Търновската епархия, на който да не е почетен гражданин. Миналата година става и доктор хонорис кауза на Националния военен университет. Титлата му бе присъдена за особени заслуги във възпитанието на бъдещите офицери към идеалите на родолюбието, дълга и честта, както и за приноса му към мисията на университета да ги формира като личности и лидери. Той е и сред основните радетели на каузата да се изпълни със съдържание даденият през 2019 г. статут на Велико Търново “историческа и духовна столица на България”.

Ерудит, но и прагматик, Григорий Търновски е от онези, които, освен че с усърдие се отдават на духовността, методично и търпеливо преследват целите си. “Без Бога ни до порога”, обича да казва той в началото на отческия си благослов към търновските студенти, имайки предвид, че ако човек се уповава на Бога, той ще има късмет в делата си.

Осем години отнели преговорите с румънската църква, за

да се върне частица от чудотворната одежда на св. Петка Търновска

в старата българска столица, призна дядо Григорий. Заедно с кмета Даниел Панов те посрещнаха плащаницата на светицата покровителка в Търново на Малка Богородица.

Тя дойде от румънския град Яш като дар от Румънската православна църква. Случи се в деня на национален траур.

“Заедно с нашата радост тук ние отправяме и нашите молитви за упокоение, тъй като днес е ден на траур за издавените няколко наши чада на Южното Черноморие. Затуй радостта ни ще бъде по-умерена, защото трябва да помолим св. Петка Търновска да се застъпва пред Бога за душите на онези, които от нас са си отишли”, каза дядо Григорий.

Седем века след като мощите на светицата напускат старопрестолния град, тя се завърна символично, за да донесе спасение, бе посланието му. Те са пренесени в тогавашната столица Търново от цар Иван Асен II, където се съхраняват близо два века. “Когато през 1393 г. Търново пада под турска власт, успяват да скрият мощите на св. Йоан Рилски, а тези на света Петка да ги занесат във Видин. В 1396 г. и Видин пада, тогава ги занасят в Белград. През 1521 г. Сюлейман Великолепни превзема Белград и заповядва мощите да се занесат в Константинопол. Оттам са изкупени от Йон Василий Воевод срещу изплащане на дълговете на Византийската патриаршия. Така попадат в град Яш в Румъния. Сега ние имаме утехата да дойдат тези мощи с благословението на Негово Светейшество румънския патриарх Даниил, който преди 40 г. беше мой лектор в Швейцария”, разказа пред “24 часа” дядо Григорий.

Други два визионерски проекта движи митрополит Григорий - създаването на епархийска библиотека и

превръщането на старата митрополия под Царевец в светски колеж,

в който да се учат деца от цяла България. Обновената сграда на порутената детска градина до митрополията ще бъде новият дом на над 30 хил. тома литература - църковна и светска, богат архив на “Църковен вестник”, документи, съдържащи се във фонда на Епархийската библиотека за областите Велико Търново и Габрово. Когато поел управлението на митрополията, дядо Григорий заварил ценното книжовно богатство да мухлясва в подземията.

“Книгата не бива да се загърбва”, обича да казва Григорий Търновски. Сам получил солидно богословско образование в Семинарията и Духовната академия “Св. Климент Охридски” в София, а след това от края на 1982 г. - в университета в Нюшател и институтите в Босей и Женева. Владиката смята, че епархийската библиотека ще бъде от помощ на търновските студенти.

Докато бил на специализации в Лондон, Бирмингам, Кентърбъри и Оксфорд, духовникът бил запленен от атмосферата на Британската национална библиотека. “Това са огромни неща, огромни размери, ние изобщо не можем да си ги представим, но можем поне оттам да черпим вдъхновение и да направим достъпни книгите, за да вървим в това течение за добро развитие”, обяснявал идеята си Григорий пред съмишленици.

Днес обновената сграда естетично затваря четириъгълника между владишкия дом, катедралния храм “Рождество Богородично” и митрополията в старо Търново. Очаква се библиотеката да заработи и да бъде приобщена към националните книгохранилища.

През 90-те години на миналия век епископ Григорий е ректор последователно на възстановената Пловдивска духовна семинария и на Софийската духовна семинария. Вероятно оттам години наред не му дава мира и друга идея - да превърне в колеж красивата сграда на старата митрополия под Царевец. В нея след средно образование младежи да учат богословие и светски предмети като земеделие, счетоводство, деловодство и горско дело.

“За църковните дела не са нужни само свещеници, но и много други специалисти”, разяснява той.

Ценният архитектурен шедьовър край средновековния храм музей “Св. св. Петър и Павел” е вдигнат в този вид през 1926 г. по проект на арх. Габров, след като земетресението от 1913 г. срива до основи митрополитския комплекс. Сменяла собственици и предназначения, днес сградата вече е реставрирана, а теренът разчистен за планирания ректорат, пансион, спортни зали, учебни корпуси.

Около 6 млн. лв. ще са необходими за цялостното изпълнение на мечтата на митрополита. Но дядо Григорий не губи надежда, че когато вярата го води, пари ще се намерят.