Орисан да спасява живот: Историята на фелдшера, който спаси 20-ата си родилка и новороденото ѝ на пътя за Бургас

Най-тежко преживява катастрофите, а най-мило му става, когато чуе "Благодаря"

Фелдшерът Радко Радев от Айтос, който стана известен с израждането на бебе в линейка на път за болницата в Бургас неотдавна, вероятно е орисан да спасява живот и да вижда първата глътка въздух на най-малките същества, появяващи се на този свят. За това свидетелства работата му и всички случаи, с които се е сблъсквал досега.

Едва завършил и започнал работа във фелдшерския здравен център в село Карагеоргиево, Айтоско, на Радев му се налага да изроди първото си бебе през 1972 г.

"В селото имаше три семейства от малцинството и ми се обадиха, че има родилка – разказва пред "24 часа" медикът. - Отидох да видя какво е състоянието на жената, а това й беше четвърто или пето дете. Раждането започна на пода в дома им. Беше ми за първи път и изпаднах в шоково състояние. Не си спомням какво изродих, но мисля, че беше момиче. Оттогава имам около 20 такива случая. Израждал съм навсякъде."

Радко Радев е роден на 6 юли 1948 г. и първоначално не смятал да се занимава с медицина. Искал да следва в Химикотехнологичния и металургичен университет в София.

"Още след завършването на гимназия влязох в казармата и ме освободиха един месец по-рано, за да се запиша студент – спомня си 75-годишният мъж. - Не бях много ориентиран с какво точно искам да се занимавам, но майка ми беше санитарка, а баща ми дезинфектор. Те ме насочиха да продължа тяхната дейност. Кандидатствах в ХТИ, но не ме приеха и затова послушах родителите си и влязох в Полувисшия медицински институт в Стара Загора. Завърших го през 1971 г. и отидох да работя в Карагеоргиево. Първият ми ден беше много натоварен, защото всички искаха да проверят какви са знанията и възможностите на новия доктор. Изви се голяма опашка, а аз все още нямах квартира в селото.

Останах да прегледам всички и си изпуснах автобуса

Тогава много използвахме антибиотиците пеницилин и стрептомицин и въпреки че направих проба, една жена направи алергичен шок. Успях да я изведа от шока, въпреки че тъкмо бях започнал работа."

среща и с голямата му любов – Катя

Тя забременяла и след държавните им изпити родила момче.

"Вече бях започнал работа като фелдшер и хората ме познаваха, затова поех към родилното, за да вляза и да присъствам на раждането – споделя с усмивка Радев. - Тогава обаче чух, че болките много я напъваха, и се отказах да вляза. Върнах се обратно. Всеки се притеснява при тези случаи, защото народната поговорка гласи, че родилката с единия крак е в гроба. Тя нямаше стаж и право на майчинство, затова, когато синът ни стана на 6 месеца, започна да работи като медицинска сестра с майка ми в детското отделение. Редуваха се – едната първа смяна, другата втора и така гледаха детето. Баща ми в обедната си почивка също се грижеше за него. След 10 години се появи и дъщеря ни. Двамата са икономисти, но аз съм ги обучил как да оказват първа помощ."

За уменията на младия лекар бързо се разчува в областта и директорът на ХЕИ Бургас кани Радко Радев да работи при него. "Там бях отговорен за санитарния контрол в хранителните обекти – посочва фелдшерът. – За 12 години научих много - как се четат инвестиционни проекти например. Участвах в приемателни комисии за придобиване на акт 16 на заведения, които ще отварят, или на промишлени предприятия. Бил съм част от приемането на птицекланицата в Айтос и на хлебозавода. А за да си част от това, трябва да го разбираш, не можеш да отидеш без знания."

Междувременно Радев се опитва да се занимава и със строителство, защото не обичал да стои без работа.

"Работил съм допълнително различни неща, като

едно от най-тежките беше във фурната в с. Чукарка,

защото децата ми бяха студенти и трябваше да ги издържам – отбелязва медикът. – Случвало ми се е да заспя, докато шофирам, но за щастие не се случи нищо фатално. Обикнах хлебопроизводството и дори сега ми се иска да взема мая и да замеся хляб. След това през 1986 г. започнах в Бърза помощ, където съм и до днес. Това е много отговорно, защото от нас зависи човешкият живот. Най-доброто за мен е, когато видя, че съм спасил пациент и той ми каже: "Благодаря". Това най-често се случва при диабетик, изпаднал в хипогликемична кома. Когато му се вкара между 20 и 40% глюкоза, излиза от комата и ти казва: "Благодаря"."

Макар че е непоклатим, героят признава, че преживява тежките случаи, особено катастрофите.

"Около седмица след инцидента

гледката не спира да е пред очите ми

– обяснява 75-годишният мъж. - Но ако се плашиш и се паникьосваш, няма как да действаш в екстремна ситуация, а такива колкото искаш. Преди малко повече от година на колелото при Горското стопанство в Айтос товарен камион бе помел лек автомобил, в който пътувало семейство. Бях първи там.

Първо видях труп на дете, констатирах смъртта му. Майката беше жива и ми каза да му помогна, не вярваше, че е мъртво. Вървях и търсех най-тежко пострадалите, на които да окажа първа помощ. По-нататък видях да стърчат два крака на възрастен, затрупан под пшеницата, изсипана от камиона при катастрофата. Разрих и какво да видя – таткото прегърнал предсмъртно другото дете в скута си.

Така бяха останали навеки и двамата. Нямаше как да им помогна

Не знам как се е случило това нещо и до днес. След това видях още едно момче на 17 г., което е било пометено от камиона, докато пресича пътя. Качих го в линейката. Главата му беше наранена. Скалпът му го нямаше, а раната беше пълна със зърно. Чистил съм зрънце по зрънце. Момчето се оправи. Жената качих в друга линейка. Тогава ми се плачеше, но нямах право. Те бяха живи и им трябваше надежда."

Разбира се, фелдшерът е имал и немалко куриозни случаи, които обаче никак не са били за подценяване.

"Веднъж един пациент дойде със съпругата си - след като пийнал малко алкохол, имали семейни разправии и той решил да приключи с живота си.

Влязъл в бараката и изпил селскостопанския препарат Би-58,

който е силно отровен. Аз познавах хората и когато дойдоха, го поканих да влезе в шокова зала, за да го прегледам и лекувам. Той отказа и седна с жена си на кушетката отвън. По едно време тя влезе вътре, викаше, че той умира. Отидох със слушалката и установих, че няма нито сърдечна дейност, нито дишане. В този момент запазих самообладание, ударих му един юмрук в гръдната кост, който подейства като дефибрилатор. Сложих слушалката, сърцето тръгна. Тогава вече го вкарахме в шокова зала, реанимирахме го и го закарахме в Бургас. Оздравя, оправи се."

Радев допълва, че при подобни ситуации вярва, че може да се случи чудо, затова не се отказва и се бори докрай. По тази причина въпреки последното си тежко нощно дежурство, когато получава сигнала за родилката, тръгва веднага.

"Към 4,11 ч. ми подадоха адреса, че на ул. "Ружа" № 30 в Айтос има бременна жена в десетия лунарен месец, с болки през 5 минути, второ раждане, 18-годишна – посочва фелдшерът. - По най-бързия начин се изнесох натам, защото трябваше да се действа, след като не е първо раждане. Още в 22 часа са й започнали болките, но малцинствата са така. Обаждат се в последния момент и непременно трябва да ги вземе линейка. Още с качването в линейката околоплодните води изтекоха и започнах да водя раждането по време на транспорта."

Любопитното е, че миналата година през декември отново в тази линейка Радко Радев изражда друго бебе.

"Бях забравил, но приятелка ми напомни за тази публикация – удивен е той. – Тогава отново по време на нощно дежурство се наложи да изродя жена в линейката, защото беше в осмия месец, а предишната вечер я върнали от болницата, защото било рано за раждане. Докато стигнем до разклона на селото, бебето излезе. Макар че беше в 8-ия месец, се роди здраво - 2500 г, и изплака веднага."

На Радев му се е случвало да води раждане навсякъде – в лозята, на банкета край пътя, че дори и в двора на болницата.

Веднъж семейство тръгнало с колата си към Бургас, защото жената била с чести и силни контракции, но по пътя разбрали, че няма да стигнат навреме. Фелдшерът ги догонил с линейката, но бебето тръгнало да излиза и нямало време дори да я качат вътре. Затова отстрани на улицата застлали платнище и раждането започнало.

"Бях отново на дежурство с още двама лекари – спомня си медикът. - Звънна една служителка от счетоводството и каза, че на ул. "Гурко", която е на 300 м от болницата, снаха й тръгнала да ражда. Мен ме изпратиха като по-млад в екипа с думите: "На две крачки е, няма страшно". Аз обаче взех барабана (медицински комплект за родилка), а те се подбутнаха и ми казаха, че не ми трябва. Отидохме и взехме родилката, но

още в двора на болницата започна раждането

Аз извадих бебето, акушерките го прибраха след това. Толкова бързо раждане не ми се е случвало и досега, а съм изродил около 20 бебета."

75-годишният мъж посочва, че когато е на дежурство, най-честите сигнали са за високо кръвно налягане.

"Това е бичът в България, а и на света – категоричен е фелдшерът. – Често ни викат и когато има епидемия от простудни заболявания или при бъбречни и жлъчни колики. Освен това от известно време много се наблюдават и неврозите. Населението на България е стресирано. Все си мисля, че

всеки колега, не само аз, на ден спасява поне 4 - 5 човешки живота

Например пациентът е с високо кръвно налягане и всеки момент може да получи инсулт или инфаркт и да почине. Но ние като отидем, обработваме хипертоничната криза с медикаменти, нормализира се кръвното налягане и усложнението е избегнато. Така че не е само да спасиш човешки живот, когато умира, а да предотвратиш по-голяма криза."

Радко Радев не крие, че обича работата си, затова и когато дошло време да се пенсионира, му било трудно да се раздели с професията си. Но това така и не му се наложило.

"Когато дойде време за пенсиониране, бях казал, че няма да стоя и секунда повече – спомня си медикът. - Но когато трябваше да оправя документите,

директорът ми каза, че съм му необходим и ме помоли да остана

Имам авторитет сред колегите си, защото съм най-възрастен."

Признава, че е смятал да не публикува статуса си във фейсбук за раждането на бебето, но го е направил, за да привлече интереса на медиите и да покаже, че доброто все още съществува.

"Иска ми се да се създаде рубрика "Нека бъдем добри", защото, за да бъдем добри, трябва да забравим три думи – алчност, злоба и подлост – отправя послание Радев. - Искам всички хора да бъдат по-добри едни с други, както преди, и да си помагаме. Да бъдем задружни."

"24 часа" номинира Радко Радев за инициативата си "Достойните българи на годината"