Централата на НКВД е била дом на зловеща садистка, а вдовицата на Уинчестър цял живот строи къща, за да бяга от призраци

Легендите за сгради, които събират негативна енергия, са много разпространени в света. Разбира се, понякога те са плод на суеверията на местните хора, но е интересно, че има случаи, при които историята сякаш потвърждава нещастията, които носят.

Така например в Русия на 2 октомври 1768 г. императрица Екатерина II подписва безпрецедентна по форма и строгост присъда. Обвиняемата Дария Салтикова

е обявена за "изрод

на човешкия род",

"душа, напълно невярна на Бога", както и за "мъчител и убиец", за което е осъдена на доживотен затвор.

Дария е родена през 1730 г. и произхожда от известно дворянско семейство. Тя успешно се омъжила за капитана на Лейбгвардейския кавалерийски полк Глеб Салтиков. След смъртта на съпруга си тя става една от най-богатите вдовици в Москва, като притежава общо около 1200 крепостни селяни.

Но тогава, отбелязват изследователи, у нея се породило неустоимо желание за всякакъв вид нечовешко насилие. Тя започнала не просто да убива слугите си за най-малкото провинение. Биела ги с тояги, скубела им косите, изгаряла ги с гореща ютия, попарвала ги с вряла вода или ги изгонвала голи на студа. Дори има слухове, че е прибягвала и до канибализъм, заради което я наричали и "людоедката".

"Салтичиха", както галено наричали садистката, била недосегаема, тъй като принадлежала на известно благородническо семейство, а и щедро подкупвала властите.

Смята се, че разследването срещу нея все пак започнало, след като двама селяни, Савелий Мартинов и Ермолай Илин,

чиито съпруги били

убити от Салтичиха,

успели да предадат оплакване до императрица Екатерина IIІІ, която току-що се е възкачила на престола през 1762 г. Тогава озверялата помешчица вече минала всички граници. От ревност замислила дори убийството на дворянина инженер Тютчев (дядо на бъдещия поет Фьодор Тютчев), както и на младата му съпруга - Пелагея. Селяните, на които било наредено да ги убият, се оплакали и разкрили пъклените й планове.

Разследването по делото на вдовицата Салтикова продължило цели 6 години. Съдебният съветник Волков, въз основа на данните от домашните книги на самата заподозряна, съставя списък на цели 139 имена на крепостни селяни, чиято преждевременна кончина хвърля основателно съмнение, че са убити от господарката им. Салтичиха била окована за стълб на площада, с дъска с надпис: "мъчител и убиец", окачена на врата й. След това я закарали в подземието на Ивановския манастир, където била държана до смъртта й през 1800 г. - повече от 30 години.

Но най-любопитното в цялата история е, че по правило най-зловещите мъчения и убийства се случват в къщата й на ъгъла на Кузнецки мост и "Лубянка", тогава в околностите на Москва. По странно стечение на обстоятелствата след повече от 100 години точно там е построена сградата на НКВД, където са извършени безчет убийства през 30-те и 40-те години на ХХ век. Впоследствие там е и централата на КГБ, която в наши дни се използва от руската разузнавателна служба ФСБ.

Бележити истории с прокълнати къщи има и зад океана. През ХХ век много технически открития променят световната история - едни за добро, но други, например тези, свързани с оръжията, имат доста лоша репутация. Така е и с карабините от марката "Уинчестър", които навремето

драматично повишават

огневата мощ

Те, разбира се, увеличават и състоянието на създателите си, но е спорно дали ги правят по-щастливи.

Така например младият Уилям Уинчестър, синът на основателя на компанията, се жени за красивата Сара Дюпри. Двамата дълго се опитват да имат деца и когато най-накрая успяват, за нещастие бебето им починало само след 2 месеца. През 1880 г. бащата Оливър Уинчестър умира, а само година по-късно - след 19 години брак - съпругът на Сара, Уилям, също си отива от туберкулоза. Що се отнася до по-нататъшния живот на Сара Уинчестър - всичко е забулено в тайни и загадки.

Заради поредицата от нещастия в личния си живот Сара смятала, че семейството й е станало

жертва на

тежко проклятие

Междувременно заминава за Калифорния, заедно със сестра си и племенницата си, за да купи малка селска къща с имот от 6500 декара в Сан Хосе - град в района на залива на Сан Франциско. За целта плаща от наследството си 20 млн. долара - огромна сума в онези години. Някъде тогава решила да се консултира с известния в онези години екстрасенс от Бостън Адам Кунс. Той потвърдил най-лошите й предположения - а именно че над фамилията тегне тежко проклятие, защото е преследвана от духовете на убитите с прочутите оръжия, които произвеждат. Новината била потресаваща за Сара, защото макар в действителност да е трудно е да се каже какъв е броят на убитите с "Уинчестър", цифрата със сигурност е астрономическа.

Според градската легенда, когато отчаяната вдовица на Уинчестър попитала какво трябва да направи, за да се спаси от проклятието, медиумът й казал, че трябва или да се моли на призраците да я пощадят, или да се скрие от тях, като ги обърка по някакъв начин. Накрая ясновидецът добавил глухо и едно зловещо предсказание: "Докато се чуват чуковете (тоест докато майсторите строители работят по къщата), ще останете жива".

За целта наела дърводелци, които да работят ден и нощ. А строителството продължило цели... 38 години. В резултат се родила чудовищна сграда със 161 стаи, включително 40 спални и 2 бални зали.

Известни предания за омагьосани сгради съществуват от векове и в Азия. Там вероятно най-странен е случаят с "Гур Емир", гробницата на Тимур (Тамерлан) в Самарканд.

Построена на място, на което според някои оценки той е

избил 1% от населението

на света през 1360 г.,

през 1404 г. на нея е поставен надпис: "Когато възкръсна от мъртвите, светът ще потрепери". Чак през 40-те години на ХХ век съветски учен ексхумира тялото на монголския владетел, за да го проучи, а броени часове по-късно Третият райх напада СССР.

Последна, но със сигурност не на последно място е прочутата крепост "Тауър". Близо хиляда години Лондонската кула е била затвор. Много известни исторически личности губят главите си именно там. В нея е екзекутирана например кралица Ан Болейн през 1536 г. Някои твърдят, че все още я виждат да се скита наоколо, държейки отсечената си глава. Други са виждали и са чували стенания на затворници, което напомня за изчезналите принцове - племенници на Ричард III, които, ако се вярва на Шекспир, са загинали там от ръката на чичо си.