Старият континент е напът да се окаже в плен на антиемигрантски и антиевропейски правителства както никога досега. Недоволството, трупано през ковид пандемията, последвалата я икономическа криза, а после и енергийната заради започналите санкции срещу Русия, чувството на страх за бъдещето на света заради двете войни - в Украйна и Близкия Изток, и допълнителното разделение на общественото мнение заради тях, проблемите с мигрантите...

Всичко това работи за антисистемните и популистки партии. Последното доказателство е вотът в Нидерландия - една от трите страни - основателки на общността, където миналата седмица най-висок резултат спечели евроскептичната Партия на свободата.

Най-вероятно тази тенденция ще се пренесе и на изборите за Европарламент (ЕП) догодина и тежестта на антиевропейските сили в сърцето на европейските институции ще расте и ще поставя под въпрос вземането на решения за политиките и бъдещето на съюза.

Притесненията се подсилват и от евентуален отлив на гласоподаватели, тъй като при по-ниска активност напред по-лесно се изстрелват антисистемните партии, чиито избиратели са мотивирани да накажат елитите.

Само Швеция и Дания вдигат активността на евроизбори през годините, при останалите трендът е надолу с изключение на необичайния интерес през 2019 г. към избора на евродепутатите в Германия и Франция. Но и при тази "рекордна" активност става дума за около 51% гласували.

Европейски граждани като цяло и особено българите в частност проявяват по-малък интерес към това кой ще ги представлява в Брюксел, отколкото в националния парламент или местната власт. И нормално - за хората най-близко е кметът, важно им е чисти ли снега, уредил ли е улиците и кварталите, а не каква директива ще приемат в ЕС. Още повече че тази година гласуването ще съвпадне с началото на лятото.

Евросъюзът дава възможност на 27-те страни членки да изберат дата между 6 и 9 юни (четвъртък-неделя), защото всяка от тях има различни традиции за изборния ден. У нас до урните традиционно ходим в неделя, тоест 9 юни. При сливането на двата вота на тази дата, е твърде вероятно активността да е по-висока и крайните сили да не получат сериозна подкрепа. Поне не и в България.

Какво се случва в Европа в навечерието на вота?

Безпокойството от възхода на популистките сили се засилва, след като в Нидерландия победи крайнодясната Партия на свободата на Геерт Вилдерс. Той призова държавата му да оттегли извиненията си за търговията с роби, да прекрати доставките на оръжие за Украйна, и да свика референдум за напускане на Евросъюза и да обещае да не приема никакви емигранти.

Дори и "нидерландският Доналд Тръмп" да не успее да състави кабинет, а втората и третата политическа сила да сформират коалиция, резултатите са показателни за нагласите на хората.

Настъплението на крайните евроскептични сили се наблюдава и във Финландия. През юни тя избра най-дясното правителство в историята си. Премиер стана лидерът на консервативната Национална коалиционна партия Петери Орпо. В управляващото мнозинство е и евроскептичната партия "Финландците", която е известна със своята националистическа и антиемигрантска политика.

А докато северните страни шестват подобни нагласи, в една от бившите соцстрани - Словакия, спечели проруски настроена формация. Лидерът Роберт Фицо състави правителство, прекрати военната помощ за Украйна и спечели вота на доверие в парламента, каквото е правилото в страната му. Така че вероятно ще действа в синхрон с Унгария, чийто лидер Виктор Орбан отдавна е контра на политиката на Брюксел към Кремъл.

В Полша най-много гласове на изборите през октомври спечели досегашната управляваща партия – "Право и справедливост". Тя също построи кампанията си върху риторика срещу бежанците и имигрантите. В понеделник (27 ноември) кандидатът за премиер Матеуш Моравецки се закле пред президента Анджей Дуда, който е от същата политическа сила. Той разполага с 14-дневен срок, в който да намери мнозинство. Опозицията е обединена и е категорична, че той няма да си осигури подкрепа. Само крайнодясната формация "Свобода и независимост" изрази желание да се включи, но пак гласовете не стигат.

При всички положения очевидно е, че нагласите в страните от Евросъюза се променят и може да застрашат целите, в името на които е създаден - свободното движение на хора и стоки. И единната геополитика.