Преди седмица му се къса въжето, докато снима в пещерата Говедарника. Пада и умира на място

На 1 ноември 1991 г. в катастрофа изхвърча през предното стъкло на такси и губи окото си. Смятали го за мъртъв, но се събудил в моргата. След като станал незрящ, започнал да рисува върху стъкло

14 ноември. Този ден е едновременно най-щастливият и най-кошмарният за Пенка Примова. Тогава ѝ съобщават, че ще става баба отново и това се превръща в повод за празнуване. Два часа и половина по-късно обаче ѝ се обаждат с най-тежката новина - брат ѝ, полуслепият художник Николай Примов, е паднал в пещера и е починал на място.

"В деня, в който се случи инцидентът, му бях изпратила клип на моята внучка как танцува и му бях написала, че тя ще си има братче - разказва Примова пред "24 часа - 168 истории". - Събрахме се да отпразнуваме новината, а после ми звъннаха, за да ми кажат, че Ники е паднал. Каква ирония само... за да се роди един, трябва да умре друг. Той е бил в пещерата Говедарника, където с приятели е искал да снима някакви рисунки по стените. Пуснал се е с едно въже, вместо с две. Сам си е счупил главата. Стигнал е до някаква ниша, снимал е и когато е тръгнал да слиза надолу,

въжето се е търкало в остър камък

и се е скъсало. Той е паднал и е починал. А беше великолепен. Помагаше на много хора."

В медиите обаче излиза обща информация, че 58-годишен мъж е загинал в землището на мездренското село Царевец. По-късно става ясно, че това е незрящият художник Николай Примов, който бе известен със своите стъклописи и Сдружението на творците с увреждания в България (СТУБ), чрез което се опитвал да помага на всички хора в подобно на своето положение. Той бе познат и с участието си в реклами и кинопродукции. Върхът в кариерата му е филмът “До смърт”, в който се появява редом до холивудската звезда Жан-Клод ван Дам. Примов е в ролята на смъртта. През последните години се занимавал и със сетивна фотография, като

обучавал и други слепи в това начинание

"Много неща се изписаха за него. Дори се появиха статии, че е бил убит - споделя сестра му. - Бяха пуснали снимка на мъж, лежащ в гората по корем, с описанието, че това е той. Това много ме стресира. А всичко беше лъжа. Написах опровержение до една медия, за да спре да пише лъжи. Това беше много жестоко за нас. В понеделник му беше опелото, но за жалост, трябва да го кремираме, защото не можем да го погребем в семейния ни гроб. Това е ужасно. Преди 4 години там погребахме едната ни сестра, а по закон трябвало да минат 8 г., за да се положи някой друг отново там. Още тогава питахме за ново гробно място, но ни обясниха, че на Централните софийски гробища няма места. Бяха ни предложили в Банкя за 10 хил. лв., но това е непосилна сума за нас."

Денят на инцидента бил шокиращ и за сродната душа на Николай Примов, с която живеел от 20 г. Тя не била съгласна той да ходи в тази пещера, но въпреки нейните молби художникът заминал.

"Тогава имахме спор - посочва пред "24 часа - 168 истории" Десислава Караиванова. - Аз имам изключително силна интуиция и явно нещо съм усещала, защото той имаше да си върши някакви неща в София и му казах да остане и да си ги оправи, но той си го беше навил на пръста, че трябва да отиде. Това пътуване се отменяше във времето, аз самата бях по-напрегната около него. Освен това ние имаме два папагала, които в този ден кряскаха много повече от обикновено. Сега са много тихи. Разбирах, че това са неговите лични преживявания с приятели, но тези спускания с въже... Не исках много да знам, защото не можех да пренебрегна факта, че Ники не вижда добре и има и други здравословни проблеми. Знаех, че ще ходят около Мездра и ще гледат нещо по някакви скали. Трябваше това пътуване да е в събота, за да мога и аз да присъствам, но се отложи и остана за вторник (14 ноември). Съответно аз не бях там. Той

донякъде беше човек на риска,

а дравословните му проблеми го караха да не се чувства свободен. Това будеше желанието му да ходи по подобни места. Колкото и да ме боли да го кажа... когато се заиграваш с дявола, той печели. Разбрах, че не си е сложил по-здраво въже и колани, въпреки че е имало."

Примов е роден на 11 декември 1964 г. в София. Завършва средно специално образование по "Реставрация и консервация" през 1983 година. Няколко години работи по специалността си в различни манастири и църкви в столицата и страната. Пример за работата му има и в църквата "Свети Андрей Първозвани" в София.

На 1 ноември 1991 г. обаче животът му се преобръща изцяло.

"Той беше по-голям от мен с година и 1 месец и аз тръгнах по-рано на училище, за да вървим заедно - спомня си Пенка Примова. - Бяхме в един клас. Мислеха ни за близнаци. Той тренираше борба, а аз баскетбол. Беше разкошен човек. Когато порасна, започна да реставрира църкви. Приключи с това през 1991 г. Тогава се качи в едно такси, а шофьорът бил пиян. Колата влязла в насрещното, ударили се и брат ми изхвърчал през предното стъкло, като едното му око също излетяло. Другото му беше силно увредено. След катастрофата беше спрял да живее. Не знам как успя да се съвземе. Това бяха двата му сериозни инцидента. При първия оцеля, но този път не..."

Десислава Караиванова допълва, че тогава Николай Примов е изпаднал в клинична смърт и бил смятан за мъртъв.

"Той се е събудил в моргата - категорична е тя. - Първите 3-4 години след този момент са били кошмар за него. Имал е много болки и страдания. Преминал е множество операции и е имал много шевове в очите. Бил е на морфин. Тогава е бил напълно сляп и твърдеше, че е "виждал" аурите на хората и по това е познавал кой е по-добър и кой по-злонамерен човек.

След това част от зрението му се възвръща, но беше много особено, защото е имал много порязвания от стъклото на колата. Всъщност

очите му са били наранени

по уникален начин. Още през 90-те са идвали лекари от Америка, които след прегледа са му казали, че неговият случай е едно на милиони. Всички лекари се чудеха как изобщо вижда предвид травмата. Той не можеше да бъде прегледан на компютър, а трябваше лекарите да използват старите методи. Компютърът блокираше. Например две улични лампи ги виждаше като цяла елха и там, където светят най-силно, се ориентираше, че са самите лампи. Всеки ден му беше Коледа. Ако светлината паднеше под точен ъгъл, можеше да вижда сравнително добре. Много му беше особено зрението, трудно е да се обясни. Исках да кажа, че когато виждаш по уникален и различен начин, няма как да не се отличаваш като човек. Ники не беше просто човек, а едно голямо събитие в живота на всеки, когото познава. Той беше изключително независим, свободолюбив, креативен, пълен и бликащ с всякакви идеи. Когато му кажеха, че нещо е невъзможно, се активираше инатът му. Опитваше се да влага цялата си сила и енергия, за да постигне това, което е намислил. Той беше моята сродна душа." Примов имал и една запазена фраза: "Това, което виждаш, не е това, което гледаш, и това, което гледаш, не е това, което виждаш".

"Той обичаше да казва на хората, особено на тези, които са здрави, а по някакъв начин са сломени, да не се предават и че няма невъзможни неща - допълва Караиванова. - Винаги се опитваше да ги активира и мотивира да се справят с някои свои страхове. Да се борят за това, което искат. Винаги даваше пример със себе си, защото беше полусляп. Но никога не се е възприемал за човек с някакви ограничени възможности. И до последно не искаше да вземе бял бастун, въпреки че на места вече му беше трудно."

Всъщност единственото, което спасява реставратора в годините след тежката катастрофа, в която губи зрението си, е изкуството. Точно тогава започва да рисува върху стъкло.

"Не е витраж, защото не е на парченца - обяснява жена му. - Той обичаше да го нарича живопис стъклопис. Реално точно това правеше - живопис върху стъкло. Още преди години, след като проверихме, се оказа, че Ники е единственият полусляп художник на стъклопис в България и Европа. Той се опита да

кандидатства в рекордите на Гинес,

но след като те направиха проучване, се оказа, че няма друг такъв човек и не го приеха, защото го няма състезателния принцип. Обичаше да рисува корабчета и море, защото морето беше нашето място, както и икони и ангелчета. Преди години бе нарисувал очите си. Това беше преломен момент за него. Някои от картините ги рисуваше със стари тракийски технологии. Сам си забъркваше боите, използваше пигменти. Понякога рисуваше и на платно. Последната му картина е на платно."

Примов използвал четки, бъркалки,

клечки за зъби, често и пръстите си. Наследил дарбата от майка си, която изгубил на 5-6-годишна възраст. Още оттогава по тетрадките си рисувал различни неща, с годините страстта му нараствала.

През 2017 г. Николай Примов създал и Сдружението на творците с увреждания в България, за да помага на тези хора да творят и работят. Междувременно с Алберто Стайков поставят основите и на сетивната фотография у нас.

"Той имаше склонност да надценява възможностите си - разказва Караиванова. - Отиваше и се раздаваше за хората и това му ядеше от здравето и личния живот вкъщи. За него сдружението беше нещо много важно. Правеше всичко възможно да помага на хората с увреждания. Ние не искахме да се създаде някаква глуха фондация, която да спечели някакви проекти и да имитира дейност. Търсехме варианти да помагаме наистина на тези хора. Търсехме проекти, с които да даваме някаква перспектива. Трудно е, защото самите условия по програмите са така направени, че финансирането не ти позволява да вършиш чудеса. Това, което не успяхме да направим, но се надявам да го финализираме в негова памет, е кастинг агенция за хора с увреждания - такива, които се снимат във филми и реклами. В момента условията за тях не са благоприятни. Не се плаща добре на такива като тях. А всяка продукция трябва да има определен процент хора с увреждания по закон. Трябва да им се плаща за всички нужди и включително асистент, ако е необходим."

Малко преди да почине, незрящият художник

участвал в конкурс в Брюксел

на белгийската асоциация The Art and Low Vision (Изкуство и намалено зрение). "Изпратихме негова картина, която на 23 ноември ще бъде включена в изложба на конгреса на офталмолозите - отбелязва Десислава Караиванова. - Хората могат да гласуват за него онлайн за две картини до 1 декември. Между другото, условията за участие бяха да се рисува на всичко друго, но не и на стъкло. Но Ники реши да напише писмо до организаторите, че това е вид дискриминация. Те обясниха, че са го забранили предвид, че са полуслепи творци и е възможно да се наранят. Но му позволиха да участва, като му благодариха, че е първият художник с намалено зрение от Балканите."

Вечерта след поклонението организаторите на конкурса изпратиха съобщение до близките му, че посмъртно избират Примов на трето място.

За двете картини "Водовъртежът на живота" и "Маски" на Николай Примов, които са с номера 493 и 494, можете да гласувате на този линк до 1 декември: https://www.artandlowvision.be/fr/galerie-survey-2/?fbclid=IwAR1F8CzO7NDLKaUvCoWwDuQ_JQ0yThnEZmYFOpGePaBVXvQDnP_8CZDNktI