Любимата на всички треньорка по волейбол трябвало да отиде с бус до Ловеч, но се качила във фаталната кола, за да не закъснее за друг мач

Плевен не може да преживее шока от трагедията, само един треньор не се е качил в колата ковчег и е останал жив

Тя учела децата на ценности, морал, доброта, обич, пускала им песента, "Заклех се"

Треньорката по волейбол от Плевен Стефка Великова, която загина в тежката катастрофа на пътя за Ловеч в събота, е трябвало да се качи в 15-местен бус, който е превозвал децата на клуба ѝ "Олимпиец". Въпреки че шофьорът на буса, с когото са близки приятели, ѝ предложил да я откара, тя отказала, защото обяснила, че бърза за мача в Ловеч и ще закъснее, ако не е с кола. Това споделиха близки на починалата пред "24 часа – 168 истории".

"В събота малките деца имаха 3 мача в Ябланица

и аз отведох моя син до клуба, откъдето тръгваше бусът – разказва Царина Николова, майка на едно от децата в "Олимпиец". - Когато дни преди това обсъждахме със Стефка подробности около турнира, тя каза, че ще бърза да се прибере, защото след това има мач в Ловеч с мъжете. Предпочиташе колата заради бързината. В събота синът ми ми звънна в 14,20 ч., че си тръгват от Ябланица и ми каза, че треньорката се е качила при родителите на едно от децата, за да се прибере по-бързо до Плевен. След това е тръгнала за Ловеч.

В 15,20 ч. тя ни беше написала в групата: "Децата след 5 минути ще пристигнат,

прибираме се с една победа. Можете да ги вземете". Взехме ги и малко след това разбрахме за катастрофата."

Сигналът за инцидента е получен в 15,45 часа. По първоначална информация на мокра настилка са се ударили два автомобила с плевенска регистрация. Образувано е досъдебно производство и предстои изясняване на причините за инцидента.

"В колата са били треньорката Великова, Симеон Симеонов, Калоян Минков и Павел Калев – посочва пред "24 часа – 168 истории" Анджела Гаоте, приятелка на загиналите и състезател по волейбол. – Първите трима са загинали. Павел е в болница и знам, че във вторник трябва да премине през много тежка операция. Борят се за живота му. Катастрофата е станала малко преди Ловеч.

Най-вероятно е шофирал Калоян, защото колата, която показват навсякъде, е неговата. Няма официални данни за причината за катастрофата, но по плевенските групи свидетели написаха, че той е изгубил контрол над колата и са се ударили в дърво. От удара са изхвърчали в насрещното платно и там вече е имало втори, камшичен удар, така го наричат, който е бил фатален. Разбира се, това не е официална информация и прокуратурата не я е потвърдила."

Новината за трагедията стъписва цял Плевен, защото

всички познават Стефка Великова

Тя е родена през 1974 г. и още в седми клас постъпва в спортното училище в Плевен със специалност волейбол. Играе активно до 31-годишнината си в отбора на "Спартак" – Плевен, и завършва в АЕЛ "Лимасол" в Кипър. След това е близо до баскетбола - любимият спорт и професия на мъжете в семейството ѝ. Съпругът ѝ е известният треньор по баскетбол Дарин Великов, а синът им е баскетболистът от "Левски" Асен Великов.

Въпреки че основава ВК "Олимпиец" преди 10 г. и отдава изцяло времето си на него, тя не оставя и работата си на застрахователен агент в нидерландска компания за пенсионно осигуряване и животозастраховане. Междувременно се отдава и на различни благотворителни инициативи, в които включва и децата, които тренирала.

"Познавам Стефка от ученичка. Тя играеше в професионалния женски клуб на града. 10 години ни е разликата и тя беше идол за нас – коментира пред вестника ни треньорката по волейбол и нейна приятелка Ани Дафинова. - По-късно станахме колеги. Тя беше разкошен човек.

Човекът оркестър на всички нива

Ползваше контактите си, както и тези на съпруга си, за да помага на деца, близки, колеги.

Освен президент на клуба, работеше и в благотворителни организации за старчески домове, за деца, лишени от родителска грижа, за хора с увреждания. Събираше децата си от "Олимпиец" и заедно правеха благотворителни базари. Там продаваха изделията, които хората от тези домове са направили. Правили сме и благотворителни мачове, дори и с нас, ветеранките.

Тя беше майка орлица. Смирена, благородна, великодушна. Успяваше да ни сплотява, въпреки разликата във възрастта и това, че сме състезатели. Преди повече от година възроди и мъжки отбор по волейбол в града, който нямаше повече от 50 г. Треньор, майка, ментор и баба стана наскоро, беше много щастлива от това. Възхищавах се на ентусиазма ѝ и как на тези години намираше сили и енергия да се занимава с всичко това."

Спортният клуб поддържал Великова жива, давал ѝ сила да продължава да го развива и

към днешна дата децата в него били около 200

По тази причина тя започнала да се занимава повече с мениджърска дейност, а няколко момчета от мъжкия отбор тренирали малките деца.

"Постъпих при нея в края на 2017 г. – разказва пред "24 часа – 168 истории" Патрисия Първанова, възпитаник на "Олимпиец". - Тя ме извика, защото ме беше видяла на междуучилищни турнири. Първоначално ме беше страх от нея. Но всъщност се държеше много приятелски с нас. Оставахме с нея след тренировки, говорехме си, споделяхме ѝ всичко, а тя ни разказваше за бъдещите си планове за клуба.

Аз бях много близка с нея, защото бях от редовните и отговорните. Взе ме под крилото си и ме включваше във всичките си проекти. Тя беше в основата на всичко, което правим. Беше много млада по душа, имаше страхотно чувство за хумор. В нейния офис правехме срещите си, но винаги ги удължавахме с по 2 - 3 часа.

Ден преди катастрофата трябваше да се срещнем, но не успяхме. Бяхме се виждали в четвъртък. Радваше се, че прави ремонт на съблекалните. Имаше много планове за залата. Искаше да направи и женски отбор, но...

По принцип ние не одобрявахме пътуването за мачове с коли. Винаги сме ходили с организиран транспорт. Това беше по-безопасният вариант.

Никога не съм предполагала, че нещо такова може да се случи,

защото всички от мъжкия отбор са много отговорни. Освен това тя не им позволяваше своеволия на пътя. Това беше шок, изненада за нас. Видях се с шофьора, който кара децата по мачове. Той ми спомена, че ѝ е предложил да я закара с автобуса, но тя е отказала, защото е бързала..."

Именно затова

загубата не е само за семействата на загиналите, а за всички деца, родители, приятели и фенове на клуба.

"Стефка беше приятел с всички деца – отбелязва и Рая Панкова, майка на дете, което тренирало отдавна при Великова. - На всички знаеше проблемите и се опитваше да помогне на всекиго. Отделно се занимаваше с много благотворителност. За всеки рожден ден на всяко дете от дома тя му носеше торта и пица. Водеше по-малките деца там да им пеят песни. Организираше им различни празници и дори им намираше костюми за абитуриентския бал, защото те нямаха.

Тя беше добър и неповторим човек. Думите са клишета, но няма как да не ги кажа за нея. Имаше отворено сърце. Моето дете израсна в тази среда.

"Олимпиец" има кодекс, според който всички трябва да се уважават,

а след това те сами започват да се обичат. Във времето имаше деца, които не го спазваха и бяха отстранени от отбора. Беше строга, но справедлива и затова я обичаха много.

Нито едно от децата от обкръжението на дъщеря ми не пие и не пуши. По дискотеки им беше забранено да ходят. Някак намираше начин да ги занимава и да ги държи далеч от улицата. Когато някое се контузи, ходеше на доктор с него, а талантливите деца ги водеше в София, Пловдив и Варна на проби, за да се развиват. Тя имаше две семейства – нейното Великови и ВК "Олимпиец". Както се отнасяше със семейството си, така се отнасяше и с децата.

След като те разбраха за случката, точно за 15 минути по-големите се организираха и отидоха до офиса ѝ, където поднесоха цветя и свещи. Събрахме се много хора. Малки и големи направиха един огромен кръг, прегърнати, и си пуснаха песента "Заклех се". Така Великова ги беше учила на лагерите и в залата, че трябва да си помагат и да се обичат."

Офисът, където всички в момента поставят цветя, е пълен с грамоти, дипломи и медали от успехите на отборите на "Олимпиец".

"Дъщеря ми беше сред първите, които постъпиха в клуба след отварянето му – обясни пред "24 часа – 168 истории" Красимира Вълчева. – Стефка беше уникален човек. Много ми е тежко да говоря за нея. Толкова добър, безкористен... Толкова добро е направила на всички, без някаква умисъл.

Това е най-добрият човек, когото познавам

Изключително красива жена. Висока, фина, представителна. Със страхотен подход към всеки, към всяко дете, към всеки родител. Всеки ще докосне, на всеки ще помогне. Помогнала е на страшно много хора и деца в нужда. Тя нямаше никакво свободно лично време. Постоянно ѝ звънеше телефонът. Навсякъде я дърпаха хора. За нея нямаше събота, неделя или след работа. Не знам как издържаше физически. Правеше го с цялото си сърце."

В момента всички, които познават загиналите, се молят Павел, който се бори за живота си, да оцелее. Волейболистите от "Олимпиец" смятат, че Стефка Великова за поред път ги е обединила, и затова решиха, че хората, които ще си вземат последно сбогом с нея на поклонението ѝ в сряда, не трябва да носят цветя, а да съберат пари за операциите на Павел.