Каквото й да се каже за нея е излишно. Тя продължава да държи публиката. На 65 години може да си позволи (почти)всичко на сцената, защото има какво да ни каже.

12 ноември, Берси, Париж

Не съм сигурен, че познавам творчеството й, но харесвам два от нейните албума Ray of light с продуцент Уилям Орбит и Confession on a Dance Floor (продуцент Стюарт Прайс). Знам, че няма и никога не е имала гласовете на Уитни Хюстън или Адел. В нея обаче има нещо, което някои наричат "дуенде", други "енергия", трети "crazy bitch". Това "нещо" е още живо и въздейства. Как иначе ще си позволиш да се разголиш (в буквален и преносен смисъл!) пред 30 или 40 000 души на възраст, в която повечето нейни връстници бързат да се пенсионират. Още повече, когато не гласът ( както при Арета Франклин или Шърли Беси) е водещото в твоето шоу, а тялото.

Плътта.

Плътта се променя с годините, но има нещо отвъд опънатите мускули и корекциите на лицето. Духът.

Инатът да оцелееш, въпреки всичко.

С новото си турне Мадона формално отбелязва 40 години успешна кариера. Ясно е, че статистиката е безмилостна - тя е най-продаваният артист жена в света!

Мадона празнува оцеляването си като човек, жена, артист. И всякакви спорове за гласовите й възможности, са излишни.

По-добре пеещи има във всеки локален тв формат за таланти. Но в света на пръсти се броят артистите, които изработват всеки детайл от своята кариера (задължително с провалите!).

В кариерата на Мадона има от всичко по много - бедност, скандали, секс, мъже, жени, деца...Има обаче нещо задължително, за да оцелееш - характер! Той е водещ и в новото й шоу.

По линия на постановка, дизайн и хореография шоуто е доста по-обрано от предишните й пищни концерти. Енергията й е умно разпределена в отделните части на спектакъла.

Този минимализъм е хитър ход, в който на преден план излиза личността и равносметката на един забележителен житейски път.

Мадона си позволява да остане сама 10 минути на сцената и да говори за децата си, за здравословните си проблеми, за войната.

Тя е честна, несъвършена, не съвсем политически коректна, но смела.

Всъщност смелостта й да бъде такава, каквато се чувства в момента - руса, черна, облечена елегантно или съблечена вулгарно, умна или глупава, нежна или доминираща, я прави интересна, значима.

Смелостта е качество, което те прави независим човек и артист.

🎬Когато турнето Celebration беше обявено, това изглеждаше като капитулация. Най- накрая, за тези, които желаят да се насладят на най-големите хитове, ще ги чуят в една вечер.

Нещо, което Мадона изглежда смята за съдба, по-лоша от смъртта, като се имат предвид трудните й отношения с музикалното й наследство.

🕺шоуто е много по-сложно: въпреки че не липсват любими класики, често се натъкваме на опит на Мадона да промени траекторията на собствената си кариера, която е преживяла повече върхове и спадове от всеки друг изпълнител в света.

📷Най-големите хитове са пропуснати за сметка на песни, които не бяха толкова комерсиално доминиращи през годините: „Nothing Really Matters" от Ray of Light вместо „Frozen"; „Into the Groove" и „Burning Up", но без „Borderline" или „Material Girl"; „Bedtime Story" и „Rain", но не и „Take a Bow", нейният най-дълго оглавяващ хит в класациите на Америка.

🕺тя все още пее и танцува, въпреки че почти всички нейни съвременници са пенсионирани, мъртви или прехвърлени в потока на Oldies.

🩷65-годишна, след тежка битка с бактерия, която почти не я умори преди няколко месеца, Мадона е тук и няма намерение да отстъпи трона. Билетите са скъпи и свършват за часове.

"Благодаря, че се молехте за мен, оценявам го", каза тя, преди да се върне в режим на Мадона: "Сега достатъчно от тази сантиментална глупост."

👶 Три от децата на Мадона се появяват на сцената: Мърси, свиреща на роял в „Bad Girl"; Дейвид, свирещ на китара в "Mother and Father"; и 11-годишната Естере, която получи възторжени аплодисменти, танцувайки в захлас.

😎Докато пее „Live to Tell" от True Blue от 1986 г., арената се изпълва с големи екрани, носещи имената и лицата на хората, изгубили битката със СПИН. Носейки се над тълпата в сребърна рамка, Мадона се взира в лицата на културни икони като Кийт Харинг, Артър Аш и Куки Мюлер.

Сцената излъчва почти неудобно усещане за самота;

💔Мадона често е една от малкото знаменитости, достатъчно смели да говорят за кризата със СПИН през 80-те и 90-те години и това беше момент, който показа обратната страна на тази монета с пълна трезвост.

🕺и още: почит към на паметта на приятели като Майкъл Джексън и Принс. Тези постоянни напомняния за смъртта създадоха чувство на огромна благодарност, както от Мадона към публиката, така и обратно.

😎акустичен кавър на „I Will Survive" ни напомни, че Мадона минава през времето не леко, но с ясното съзнание, че надживя много от връстниците си:

"Мислеше ли, че ще легна и ще умра?" изпя тя. "Няма начин по дяволите."

Мадона празнува себе си без страх от остаряване и самота.

Осъзнава, че сцената е временно убежище.

Само смъртта днес (понякога) смущава нейното дръзко тържество на живота...

PS 19-годишната ми дъщеря, с която бях на концерта, танцуваше и припяваше на всичките й песни

*От фейсбук