Как вярата в древните пророчества от свещените

книги на трите важни религии влияе днес на събитията в Близкия изток

За повечето хора по света събитията в Израел предизвикват най-вече тъга и ужас от загубата на невинни мирни хора. При арабите и евреите преобладава гневът. Но същевременно създалото се напрежение провокира и страх, че конфликтът може в крайна сметка да обхване по-голям регион и дори целия свят, като предизвика термоядрена катастрофа.

Значителна част

от опасенията

се подхранват от факта, че Йерусалим, който се намира в центъра на конфликта в Близкия изток, заема важно място в свещените писания на трите аврамически религии, а оттам и в представите на милиарди жители на планетата.

И действително в предсказанията, залегнали в тях, могат да се открият множество текстове, които свързват града с края на света. В същото време утешителното е, че както показва историята още от древни времена, при всеки конфликт в Светите земи е имало такива очаквания, които не са се оправдали.

От своя страна, натрупаните през хилядолетията представи и тълкувания също могат да влияят на процесите. Американският изследовател на Новия завет Барт Ерман например казва по този повод, че интерпретациите на "Книгата Откровение" на св. Йоан Богослов (известна още като "Апокалипсис") са създали катастрофални проблеми - от лични психологически щети до последствия за външната политика и околната среда.

И действително, когато отворите "Книгата на Даниил" или "Книгата Откровение" и ги прочетете, няма абсолютно никакво съмнение, че драматичните сцени се развиват върху древната земя на Израел със столица Йерусалим. Всички сценарии са съсредоточени върху това, ако се четат буквално.

Но какво означава градът за всяка от световните религии?

Най-общо казано, юдаизмът вижда Месията като потомък на цар Давид, който ще заеме неговия трон в Йерусалим. След това той ще събере изгубените племена и ще построи отново Светия храм. Тогава, както вярват евреите, ще започне

ера на глобален мир

и просперитет,

народите ще обикнат Израел и ще изоставят своите богове, за да се поклонят на единствения Бог на Израел. Тези очаквания се основават на книгите на старозаветните пророци.

Така например през VI век пр.Хр., след падането на Йерусалим под вавилонско владичество, пророк Захария пише: "Ето, Аз правя Йерусалим омайна чаша на всичките околни племена. И това ще бъде и за Юда в обсадата против Йерусалим. В оня ден ще направя Йерусалим утегчителен камък на всичките племена. Всички, които се натоварят с него, ще се смажат. И против него ще се съберат всичките народи на света." (Захария 12:3-4)

За някои може да е учудващо, но

отговорът на

религиозната десница

в Израел на войната с "Хамас" извежда на преден план пророчества, в които вярват и много християни. Влиянието им в световната политика е огромно - достатъчно е да си спомним, че в наши дни това е мироглед на значителен брой протестанти и като цяло, критична част от гласоподавателите на Републиканската партия в САЩ. За това свидетелства и решението на бившия американски президент Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел.

Библията пророкува за "войни и слухове за войни" (Матей 24:6) - вероятно съсредоточени върху земята на Израел, както и последно нападение на народите срещу Йерусалим и унищожаване на храма. От друга страна, настоящата криза може да доведе до последната война, събирането на народите в Армагедон (Хар-Магедон или "планината на събранието"), споменат в "Откровението" на св. Йоан в Новия завет, както и от пророк Исая в Стария.

Преди да настъпят тези събития, има и поредица от знаци - появата на „мерзостта, която носи запустението", за която говори Исус, и пришествието на Антихриста, заемащ своето място във възстановения храм на Соломон и провъзгласяващ себе си за бог.

Но как Йерусалим, този неголям град, в това малко парче земя, ще играе ключова роля в събитията от последните дни и за евреи, и за християни?

Причината е, че Библията ни казва как в последните времена народът на Израел ще бъде разпръснат и събран отново. И когато след Втората световна война това се случва, за мнозина наистина е знак, който настрои пророческия часовник да тиктака. И действително,

след Холокоста и

милионите жертви

кой би си помисли, че евреите ще се съберат по някакъв начин в родината си?

А когато през юни 1967 г., в края на Шестдневната война, Израел поема контрола върху Стария град на Йерусалим, евреите вече могат да отидат до стената и да се молят. Ненапразно тогава всички свидетелстват за еуфоричното усещане за победа от израелска гледна точка. Така, когато християните четат Библията през XX век, нещо фундаментално се е променило, и то особено през последните 50 години. За първи път те могат да започнат да виждат възможностите за буквално, а не символично изпълнение, както в миналото. Тоест "Йерусалим" би означавало Йерусалим, а "еврейският народ" би означавал буквално ционистите и Израел, който съществува сега. Така вниманието се концентрира върху продължението на писанията. В тази връзка, по-конкретно в "Езекил" 37 и 38, Библията предсказва повторното събиране на Израел и след това говори за голяма сила от неговия Север, която го атакува. Тази сила

идентифицират като "Магог", а много изследователи на Стария завет вярват, че това е съвременна Русия. Има още нещо, което Библията казва за тази страна, ако тя наистина е Русия - че един от нейните съюзници е Персия.

А като знаем, че Персия е древното име за съвременен Иран, предсказанията наистина добиват доста съвременно звучене. Нито веднъж от съществуването си досега Русия не е формирала военен съюз с Персия (Иран), но наскоро те са развили специална връзка. Русия подписа споразумения за милиарди долари за продажба на ракети на Иран, а иранците помогнаха на руснаците, като им предоставиха дронове, които да използват във войната в Украйна. Тези събития няма как да не придават особено значение на настоящата криза.

Сходни вярвания има и в исляма. Не друг, а Александър Дугин, наричан идеологът на Путин, припомни някои от тях преди броени дни.

"Черните знамена на Хорасан се развяват над света. Проблемите между салафитите и традиционалистите, включително шиитите, остават на заден план. Започва големият джихад на ислямския свят срещу Запада и Израел", пише още Дугин.

Според устните предания за пророка Мохамед той обявил, че черни знамена от Хорасан ще ознаменуват пришествието на последния негов приемник. Името Хорасан идва от персийски и означава "там, откъдето изгрява Слънцето". До 2004 г. има провинция с това име в Иран, но след това е разделена на три. В Хорасан се намират някои от главните исторически градове на Иран: Нишапур, Мерв, Санджан, Самарканд, Бухара, Херат, Балх и Газни.

И тук

ключова роля

в предсказанията

на руския философ е отредена на джамията "Ал-Акса" на Храмовия хълм в Йерусалим, в която според него ще се барикадират палестинците и това ще принуди Израел да я унищожи. Не случайно нападението на "Хамас", тръгнало от ивицата Газа, беше наречено операцията "Потопът Ал-Акса".

На пръв поглед в самия Коран темата е разгледана по-общо. Откровенията, описани в свещената книга на мюсюлманите, предоставят изобилие от есхатологични подробности, които започват с Божието космическо унищожаване на "стария свят", последния съд и създаването на "нов свят" на вечен рай - и на ад. Така, докато "наземните знамения за часа" остават сравнително страничен разказ в посланието й, действителното настъпване на съдбата - унищожаването на Вселената, е напълно разработена

част от доктрината

на Корана

В същото време хадисите, или така наречените устни предания за пророка Мохамед, са изпълнени с апокалиптични предсказания. За разлика от Корана те предоставят голямо разнообразие от подробности за предзнаменованията на часа, които свидетелстват за неговата неизбежност.

В много случаи те приличат на "знаците" на юдео-християнската апокалиптична литература. Западната историография - както стара, така и нова - приписва този факт на евреите и християните, обърнали се към исляма, които играят важна роля като експерти по библейските писания през първия век и половина от ислямската история. Освен това западните учени са чели апокалиптичните хадиси като отражение на културните, социалните и политическите вълнения, белязали мюсюлманската история през същия период.

Oт дълбока древност в митологиите на почти всички народи е залегнал страшният мит за края на света. Или казано по-просто: това, което има начало, трябва да има и край. Още древните шумери, една от първите известни цивилизации на земята, разположена в близката до Светите земи Месопотамия, са писали за

катастрофа, която

ще сложи край

на познатия свят.

През вековете оттогава постоянно се появяват още по-конкретни предвиждания за свършека. Така например през І век сл.Хр. бунтовникът Симон бар Гиора, представител на радикалното крило на зелотите, вижда еврейското въстание срещу римляните през 66 - 70 г. в Юдея като последната битка, която ще доведе до пристигането на Месията. Под негово давление дори са изсечени монети, обявяващи близкото изкупление на Израел. Впоследствие подобни пророчества се появяват при всяко драматично събитие, свързано с Йерусалим. Всъщност те са толкова много, че е трудно дори да се изброят. Причината е, че в кървавата история на града много завоевателни армии са навлизали в територията на храма - асирийци, вавилонци, египтяни, гърци, римляни, перси, монголци, мамелюци, османци, йорданци, британци...

Според няколко източника различни християнски духовници, включително папа Силвестър II, са предрекли, че Милениумът – хилядната година сл.Хр., ще бъде ознаменуван като края на света. Твърди се, че именно в резултат на тези прогнози в Европа са възникнали бунтове и поклонниците са се отправили на изток към Йерусалим. А през ноември 1095 г. папа Урбан II изнася известната си проповед на събора в Клермон, в която призова християните да се обединят и да си върнат Йерусалим от мюсюлманите, подбуждайки Първия кръстоносен поход, довел до

завладяването му от

християнските рицари

през 1099 г.

Друг папа - Инокентий III (починал през 1216 г.), на свой ред прогнозира, че светът ще свърши 666 години след възхода на исляма, броено от 618 г.

По време на различни бедствия, като опустошенията от чумата през XIV век в Европа, има истински бум на апокалиптични пророчества. Пожарът в Лондон от 1666-а - годината, която

съдържа "номера

на Звяра",

също е свързван с последните времена.

А през 1500 г. големият италиански ренесансов майстор Ботичели подписва своята творба „Мистичното рождество Христово" така: "Тази картина нарисувах по време на бедите в Италия, аз, Алесандро, според единадесетата глава на Откровението на Свети Йоан, във втората беда на Апокалипсиса, по време на освобождаването на дявола за три години и половина. След това той ще бъде вързан в дванадесетата и ние ще го видим [погребан] както е на тази картина." Художникът вярвал, че живее по време на Голямата скръб, вероятно поради катаклизмите в Европа в онези години.

Но някои от тези прогнози сами по себе си донасят и нещастия на тези, които ги правят. Доказва го случай от края на XVIII век - Ричард Брадърс, пенсиониран моряк в Англия, заявява, че Милениумът ще започне между 1793 и 1795 г. Той бил толкова убеден, че прекарал 30 години от живота си, проектирайки знамената, униформите и дори дворците на "Новия Йерусалим". В крайна сметка е изпратен в лудница.

Нещо повече - вероятно повлияни от подобни изчисления в еврейския Талмуд, през годините

с тези въпроси

се заемат и

известни учени

Прочутият шотландски математик и астроном Джон Непер, откривател на логаритмите и популяризатор на десетичната запетая, предрича в своята книга The Plaine Discovery of the Whole Revelation of St. John, че краят на света ще настъпи между 1688 и 1700 г.

С решението на този проблем излиза в книгите си и Исак Нютон - един от най-великите умове на човечеството.

Според изчисленията на учения, въз основа на записаното в книгата на библейския пророк Даниил за четирите царства до края на света, очакваният край на "управлението на Антихриста и папата" може да настъпи през 1715 или 1766 г.

Известният шведски философ мистик Емануел Сведенборг (1688-1772), станал популярен с книгата си за отвъдния живот "Раят и адът", предлага като последна 1757 година.

Много протестантски деноминации също

дават свои точни

години за

края на дните

Мартин Лютер, методистите, адвентистите, шейкърите, Свидетелите на Йехова и др. са го насрочвали, като понякога са променяли възгледите си за конкретната дата.

Свързан със събитията в Йерусалим апокалипсис е предсказван многократно и в най-новата история. През 1934 г. Уолтър Маркс, австралийски депутат, изненадва Камарата на представителите с новината, че Армагедон ще се случи през същата година и ще завърши с Кралския флот, който ще доведе избрания народ на Христос в Йерусалим.

А брой на списание Science от 1960 г. публикува статия от немския учен Хайнц фон Фьорстер, която предлага формула, наречена "Уравнението на Страшния съд". Тя прогнозира, че растежът на населението ще предизвика края до петък, 13 ноември 2026 г. – точно за неговия рожден ден.

Тези, които познавали Фон Фьорстер обаче, видели в изследванията му, базирани на екстраполацията, само очевидното му чувство за хумор.

ИНТЕРВЮ 

Отец Михаил Иванов:  Думите на Исус Христос означават, че всичко може да бъде избегнато 

Когато някой "вижда"предстоящи катастрофи, те се отнасят за неговия личен свят, а не за този на останалите хора, казва още духовникът 

ПЕТЯ МИНКОВА

- Отец Иванов, напоследък се притоплят думи на знайни и незнайни ясновидци и пророци за края на света и мнозина им вярват.

- Тези "пророчества" зависят от духовното развитие и личните духовни борби на съответния "ясновидец", но невинаги това, което той "вижда", ще се случи. Да, то може да се реализира в неговия личен свят, но това не означава, че този личен свят е светът, в който живеят останалите хора. Всъщност това "видение" е лично преживяване. 

- А когато някои казват, че виждат апокалиптични картини?

- Тогава на въпросния ясновидец му предстои да преживее собствения си апокалипсис, за да постигне личното си спасение, тъй като дотогава

не се е погрижил

да "изчисти" своя

свят

от негативните си емоции, от греховете си, личните си борби и т.н.

В този смисъл винаги трябва да помним думите на Исус Христос в Евангелие на Лука: "И тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете да избегнете всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески". Това означава, че всяко нещо, което е пророкувано, то може да бъде променено и да се избегне. Дори когато пророк Йона казва, че предстои голямо бедствие и Ниневия ще бъде разрушена, царят се облича във "вретище и седна в пепел", като заповядва и населението да направи същото и да вика към Бога, като всеки "се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си".

"И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати", пише в глава 3 от "Книга на пророк Йона".

- Тази история в Библията има много трогателно продължение?

- Да, завършва с диалог с Йона, където Господ му казва: "Тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява - и много добитък?".

Между другото в Стария завет един ясновидец

не се признавал за

пророк, ако

прогнозира

разрушения

и катастрофи, защото се смятало, че това е част от природата. Но ако някой предскаже, че предстои благодатна Господня година, и това се случи, тогава той се признава за пророк.

И обратно, ако някой вижда само разрушения, без да каже как да се предотвратят или избегнат, той не се смятал за никакъв. Но ако "види" благодатното Божие проявление, това вече се смятало за дарба от Бога. Дотук се базирам само на библейските учения.

- Как са се подготвяли пророците в древността?

- Обучавали са се в специални школи, в които са изучавали Словото и как да разпознават словото от Бога. А днес някаква баба Пенка от Бусманци ще гадае и ще предсказва бъдещето.

- Мнозина продължават да припомнят пророчествата на Нострадамус, много от които не са се сбъднали.

- "Виждал" е къде вярно, къде невярно, еди-коя си година щяло да стане еди-какво си, пълни измишльотини. По принцип всеки човек, който се развива духовно, в началото на този "път" минава през апокалиптични перспективи за себе си и своя предишен свят. Причината е, че светският му живот се разрушава, и това е естествено, за да отстъпи място на духовния му свят и духовното му развитие.

Старият рухва, но не е редно с тези лични преживявания да се плашат хората.