• Всичко за за законното убийство на старините в  интервютата с експерта на ЮНЕСКО проф. Тодор Кръстев и археолозите проф. Диана Гергова и доц. Гергана Кабакчиева

• Разполагаме с 43 000 обекта от 7 епохи, нещо, което не се среща в нито една страна в Европа, но посетителите у нас са тройно по-малко от южната ни съседка

• 35 милиона любители на старини посещават всяка година Италия, 19 милиона Гърция, а у нас идват само 5 - 6 милиона души

Когато сме третата страна в Европейския съюз с най-богатото културно-историческо наследство, а археолозите ни бездействат, защото са в примката на чиновници, кметове и заплетени процедури в Закона за културното наследство, тогава никой не ни е виновен, че сме бедни. 33 години след промените безценните ни старини, вместо да носят стотици милиони евро годишно, както в Италия и Гърция, са обречени да си останат

“мъртви активи”

Други просто ще изчезнат, изложени на природните стихии.

За огромните пропуснати ползи от цялото това безхаберие може да се съди по някои любопитни данни.

До момента, без да са разкрити огромен брой обекти, ние имаме 43 000 археологически паметници от 7 различни епохи. Нещо, с което нито Гърция, нито Италия могат да се похвалят. В пещерата край Дряново бяха открити най-ранните следи от Homo Sapiens преди 45-47 хил. години, във Варна бе открито

най-старото обработено

злато в света

от периода преди над 6400 години, Пловдив е най-старият град в Европа на над 8 хил. години, който е постоянно населен.

Разнообразието у нас е такова, че любители на най-различни епохи могат да научат толкова много за всеки период, колкото едва ли ще срещнат някъде по света. За разлика оттук, Гърция акцентира предимно върху достиженията на Древна Елада, които безспорно респектират с шедьоврите си, но това не обяснява аномалията защо при очевидните ни предимства, у нас туристите са три пъти по-малко.

За разяснения по този въпрос се обърнахме към Мартин Заимов от Българския туристически съюз. “В Италия има над 4200 музея, разгледани от над 35 млн. туристи, които са генерирали приходи от

над 250 млн. евро

годишно - обясни той. - В Гърция тези обекти са около 500 с около 19 млн. посетители и над 110 милиона евро приходи. У нас броят на националните културно-исторически паметници е близо 1500, а музеите ни са обект на интерес от страна на 5 - 6 млн. души годишно. Сравнението на броя посетители е най-добрият показател за потенциала ни.”

“Освен това 186-те български музея и публични галерии имат около 110 млн. лева приходи на година, а от тях субсидиите са 85 млн. - обясни Заимов. - От тези 85 млн. около 4 млн. са от ЕС. Отделно би трябвало да оценим приходите от културно-исторически обекти. За пример, Калиакра или Перперикон вероятно имат над половин милион лева приходи годишно.” 

Има възможности и за усвояване на европейски средства, но изглежда, че и те не се използват пълноценно. Според Заимов получаваме около 10 - 15 милиона лева на година.

Проблемът е, че България има уникално археологическо богатство, което може да генерира стотици милиони, но до момента почти нищо не се прави, за да се разкрие то атрактивно и удобно за публиката и после да се експонира. В същото време

пропускаме

огромни ползи,

защото приходите в света от културно-исторически туризъм за тази година се очаква да са 657 млн. долара, а само след 10 години те ще се удвоят - прогнозите са, че ще са над 1,3 млрд. долара.

Но развитието на този бизнес е важно и по друга причина. Туристите, които посещават исторически паметници и археологически резервати, са различни и нямат нищо общо със страстните любители на алкохола по морето.

Статистиката сочи, че те харчат с до 38% повече на ден от останалите и времето, което отделят за разглеждане на този тип забележителности, е с 22% по-голямо.

Но заедно с това културно-историческият туризъм има много други ползи за икономиката - увеличава приходите в бюджета,

създава

работни места,

нови бизнеси и инфраструктура дори в слабо населени райони. И най-вече генерира средства за нови разкопки и за проекти за опазването на безценното ни историческо наследство.

За съжаление, в България археологията, опазването и консервацията на паметниците ни никога не са били приоритет. Тази година специалистите отново се оплакват, че твърде късно са получили разрешителните от Министерството на културата, за да работят по обектите. А за други

“археологическото

лято” започва

едва сега - през

октомври,

когато времето става непредвидимо. Трети се оказват в плен на кметове, които са си наумили, че тази година няма да финансират даден обект или че няма да кандидатстват за еврофинансиране, и той безвъзвратно се руши.

Затова попитахме Министерството на културата защо тази толкова важна сфера трябва да зависи от решения на чиновници и кметове, а в Италия и Гърция тя е поверена на професионалистите в тази област.

От отговора става ясно, че средствата се предвиждат в бюджета, но могат да се осигуряват и по линия на общините, ведомствата, от чуждестранни организации. “Работата по обектите се одобрява от министъра на културата на базата на експертно становище на Съвета за теренни проучвания - обясниха оттам. - Едно от изискванията е наличието на документ, удостоверяващ неговото

финансиране,

както и за теренна консервация.”

Самите археологически проучвания се финансират от Министерството на културата чрез бюджетната програма “Опазване на недвижимото културно наследство” на проектен принцип.

Класирането за финансиране се прави от комисия, назначена от министъра на културата, като в нея се включвали “всички заинтересовани страни”.

“Общият размер на сумата на постъпилите проекти надхвърля общия размер на сумата, определена за финансиране на теренни археологически проучвания и теренна консервация за 2023 г. - обясниха от ведомството. - В тази връзка Министерството на културата положи усилия и осигури допълнително финансиране, за да се обезпечи реализирането на повече проекти.” Тук обаче изниква друг проблем. Проектите с осигурено допълнително финансиране не били предвидили алтернативни източници на средства и затова не покривали критериите за разрешителни. След като този проблем бил решен, те си ги получили.

Във всичко това като червена нишка прозира същински Параграф 22, в който попадат археолозите и специалистите, но също така е факт, че министерството трябва да се придържа към процедурите в Закона за културното наследство. За съжаление, експертите са категорични, че от 2009 г. резултатът от тези разпоредби е пагубен за недвижимите ни съкровища и са необходими кардинални промени.

“24 часа - 168 истории” разговаря с археолози, реставратори, архитекти, които обясниха конкретно не само какво спъва работата им, а и как чиновници, кметове и

усложнените

процедури

в Закона за културното наследство буквално убиват историческото ни наследство.

Според Аглика Икономова, художник-реставратор в Италия и Гърция, всичко в този процес там е поверено на специалистите и те имат водеща роля в него. Затова все повече експерти смятат, че е крайно време да се създаде нова структура, извън Министерството на културата, която да концентрира целия потенциал на гилдията и тя да поеме контрола над културно-историческото ни наследство. Включително кандидатстването по европейски програми, каквато е практиката в Италия и Гърция.

За съжаление по цялата чиновническо-общинска верига няма невинни. В бюджета се залагат минимални средства за археология, нови разкопки, консервация и опазване, след това разкрити паметници са оставени без финансиране и ако не бъдат унищожени от природните стихии, бурените и безхаберието ще ги “погребат” отново.

Ако някога се направи груба сметка колко губим от този отказ да оживим златоносните си мъртви активи и да ги покажем по адекватен на начин на любителите на старини от цял свят, вероятно ще се получи умопомрачителна сума. И е почти сигурно, че слаборазвитите райони изведнъж ще се променят. Необходимо е само воля.

ИНТЕРВЮ

Проф. Тодор Кръстев:

Системата е компрометирана

Проф. Тодор Кръстев е д-р на архитектурните науки, почетен председател на ICOMOS България (Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места). Това е най-голямата неправителствена организация в света, която се грижи за опазването на културното наследство, със седалище в Париж. Кръстев е експерт на самата организация и на ЮНЕСКО в областта на световното наследство.

- Г-н Кръстев, кои са най-големите пречки пред опазването на културно-историческото ни наследство?

- Раздаването на пари на „наши хора“, липса на организация, некомпетентни служители в общини, пробойни в Закона за културното наследство, концентрация на различни сфери в една дирекция на Министерството на културата.

- Къде е проблемът?

- Най-голямата пречка е дълбоката криза в Националната система за опазване, а именно:

Законодателството е неадекватно (такъв е Законът за културното наследство от 2009 г., приет след като 20 години действаше старият закон от 1969 г., още по-неадекватен при променените условия). Компрометирана е системата за управление – силно концентрирана, централизирана и капсулирана, допускаща вземане на политически, а не експертни решения за културното наследство (например за бутафорните „крепости до зъбер“).

Силно отслабен е единственият държавен експертен орган  Националният институт за недвижимо културно наследство (с 2000 специалисти до 1990, днес с 40 - 50). Рязко намалено е финансирането за опазване на културното наследство. Неефикасни са инструментите за опазване и пр.

- Сещате ли се за фрапиращи примери, където губим паметници заради тези неразбории?

- Фрапиращ пример за ефекта от тази зле функционираща система е Старинен град Несебър - световно наследство, където държавата се провали като гарант за неговото опазване. През тази година двете най-големи експертни организации в тази област – Центърът за световно наследство към ЮНЕСКО и Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), констатираха необратими нарушения в атрибутите на неговата изключителна универсална стойност. Нарушена е неговата автентичност. Фактът, че той все още не е влязъл в Списъка на световното наследство в опасност, не бива да ни успокоява, докато не е стартирала една абсолютно необходима, радикална реформа в системата за опазване.

- Какво според Вас трябва да се направи, за да спасим наследството си?

- Държавата трябва да осъзнае, че опазването на културното наследство не е „пречка“ за развитието, а представлява ценен ресурс за устойчиво развитие и за качество на живот. За тази цел опазването трябва да се интегрира в други области на живота: в устройствената дейност, в туризма, в кръговата икономика, в образованието и др. (т. нар. „интегрирано опазване“, препоръчано в европейски конвенции, ратифицирани от България).

ИНТЕРВЮ

Проф. Диана Гергова:

Законът за културното наследство е ярко корупционно осветен

- Проф. Гергова, имате толкова интересни обекти, защо не копаете вече втора година?

- Причините са различни. Във Велинград, където общината подкрепя проучванията ни на едно изключително светилище на бесите в местността Клептуза, закъснелият национален бюджет не позволи да работим тази година.

По-различно стоят нещата в резервата Сборяново, където механизмите за издаване на разрешения за разкопки са така измислени, че може да се пречи безнаказано. Те се издават ежегодно и се подписват от зам.-министъра на културата. Моят екип в Свещари е българо- швейцарски. В него участват преподаватели и студенти. Финансирането ни е от швейцарското правителство. Миналата година бяхме планирали и написали, че ще работим през юли. Екипът ни от 15 души пристигна на обекта, очаквайки да получи закъсняващото без основание разрешително, но това така и не се случи. Не можахме да завършим археологическото проучване на единственото засега на Балканите келтско светилище, както бяхме планирали. Уплътнихме времето си с работа по подготовка на публикациите. Разрешителното ни бе издадено два месеца по-късно, когато вече всеки от екипа беше на друг обект и с други задачи. Безотговорното или може би по-скоро субективно поведение на оформящите разрешителните остана без последици за тях, а ние, за да свършим работата си, сега пак ще трябва да търсим и допълнително финансиране.

- Какви са днес основните пречки пред археолозите и кои са проблемните точки в Закона за културното наследство?

- Едната от тези точки е в сега действащия Закон за културното наследство, която има безусловно и корупционна окраска. Замаскирана е зад уж грижата на държавата за археологическото наследство като изключително държавна собственост. Това са разрешителните за разкопки, където се създават възможности за пречене, за компрометиране на изследователя археолог.

Преди въвеждането на този последен Закон за културното наследство разрешителните за разкопки се подписваха от председателя на теренния съвет за археологически проучвания и научния секретар на Националния археологически институт. Това бе основателно, защото археологическите проучвания имат научен характер. Проблемни казуси се дискутираха и решаваха в научния съвет на Археологическия институт, който координира проучванията в страната и организира ежегодните отчети.

Сега подписването на стотици разрешителни от министъра на културата или от упълномощения му заместник е едно доста абсурдно занимание. Там с подписа си се ангажира един министър, който е много далеч от същността на изследователската работа на терен, а възможностите да се пречи на някой „неудобен” са значително по-големи.

Втора проблемна точка е изискването да имате съгласието на собственика на терена, в много случаи – на кмета на общината, въпреки че археологическото наследство е публична държавна собственост. За частните терени, разбира се, следва да има договорно изяснени взаимоотношения. Когато ситуацията зависи от кмета, ако той не ви хареса и не получите неговото съгласие, министърът не може да подпише разрешителното ви. Това е едно неоснователно изискване, което обаче също може по съвсем други скрити причини да попречи на изследването и дори да елиминира изследователя от обекта, който е открил и проучвал.

В някои страни, като Чехия, разрешителните за изследването на един обект се издават на екипа за цялото проучване. Разбира се, това не изключва ежегодния контрол върху качеството му и резултатите.

Редно е да се върнем към професионалните и рационални подходи, елиминиращи ненужната административни и некомпетентна тежест при решаването на организационните въпроси на археологическото изследване.

- Има ли по-видими корупционни практики в археологията?

- Неравномерното финансиране на археологическите проучвания е един голям проблем с безспорна корупционна нотка. Огромни суми за проучванията и реклама са концентрирани върху 4 - 5 обекта, от които, с изключение на праисторическите солници при Провадия, е трудно да се каже, че са знакови за най-силните моменти от историята на българските земи. Интересно е да се отбележи, че след рекламната акция не се появи продължение, не се рекламират обектите от праисторията, на траките и особено от българското Средновековие - времето, в което е създадена и нашата азбука.

Средствата за археологически разкопки от Министерството на културата се раздават, без да се мисли за перспективите на един обект, за необходимостта той да има гарантирано финансиране до завършване на проучването му и преминаване към неговото експониране, особено на териториите на резерватите. Финансирането може да бъде спряно, за да се даде на друг обект или археолог, без основателни мотиви. Такъв беше примерът с миналогодишните разкопки в Никополис ад Иструм, един от значимите национални резервати. На въпроса на депутат министърът на културата отговори, че имало и други обекти. Цари пълен хаос, съчетан с недобри помисли. В този смисъл огромен проблем е и обстоятелството, че правата на археолога свършват с приключването на проучването на обекта и неговата аварийна консервация. За естественото продължение на единния процес на изследване, опазване, консервация, реставрация и социализация той вече няма решаващ глас. При съществуващите правила, дори и да има възможности да привлече средства, това не може да стане без съгласието на местните администрации, за които в повечето случаи значимостта на един археологически обект се измерва с възможностите за усвояване чрез него на средства. Същото е и с централните министерски структури.

- Какви промени трябва да се направят веднага, за да се запази културно-историческото наследство?

- Философията, заложена в закона, е ярко корупционно оцветена. В нея административните решения са над професионалните. Съзнателното премахване на професионалните регионални структури за опазване на наследството, каквито имат не само Италия и Гърция, но и всички европейски страни, прехвърлянето на тежестта на окончателните решения от професионалния в чисто административния свят на централно и местно ниво, изключителната централизация на механизмите и кадрите, свързани с опазването, в Министерството на културата, са фактори, пречещи и на опазването на наследството, и на утвърждаването на неговата роля като фактор за устойчиво развитие.

- Наскоро бяхте на лекция с колеги, работещи в Помпей и Флоренция? Можете ли да опишете по какво се различаваме и по какво си приличаме?

- Приличаме си по богатото наследство, но се отличаваме твърде много. Специално от Италия ни дели една бездна, белязана от узаконената в последния наш Закон за културното наследство безотговорност към старините ни. А на Апенините функционира изключително добре развита система за опазване на наследството. Заслужава да отбележим, че Италия има развита мрежа от регионални структури, които съчетават опазването на паметниците и пейзажа, а освен това големите археологически обекти като Помпей, Херкуланум и др. имат отделно управление.

Според мен съзнателно в новия закон бяха премахнати аналогичните на италианските регионални структури за опазване на наследството, каквито бяха областните дирекции „Културно-историческо наследство“. Високопрофесионалните дейности по опазването бяха прехвърлени на кметовете, общините и евентуално на техните музейни структури. Намаляването до минимум и на кадрите на Националния институт за недвижимо културно наследство и унищожаването на неговите регионални структури означаваше и минимизиране на неговата дейност.

Така вместо постоянна професионална грижа за наследството, възможността да се кандидатства за финансиране по европейските програми имаше като резултат обектите да бъдат подбирани не заради техните достойнства, а предимно крепости - заради възможността да бъдат усвоени милиони при използването на голямо количество инертен материал за изграждане на техните високи каменни стени и т. н., обслужващи най-често чрез проценти частни интереси.

Пример за това как се пренебрегват изключително стойностни паметници е гробницата при Александрово. Открита преди 23 години, тя сега е във влага, мухъл и ронещи се фрагменти от прекрасните стенописи. Няколко възможности за финансиране от Франция и Италия бяха отхвърлени, защото страните предлагаха създаването на професионален международен екип за комплексно решаване на проблемите на гробницата. Това не се харесваше на „компетентните“ институции, които предпочитаха „те да дадат парите”, защото „ние знаем как“.

Не по-малко тревожен е примерът със състоянието на старините в резервата Сборяново. Съхраняващ останките на единствената изцяло проучена духовна и политическа столица на траките от първото хилядолетие преди Христа, в резервата са запазени и непознати от други места обекти от българското Ранно средновековие, от Късното средновековие, както и живи индоевропейски традиции. 12 паметника подлежат на експониране, но всички те са в процес на разпад. Резерватът е доведен до елементарен източник на някакви приходи, които не се знае как се използват, и задоволяване на лични страсти и политически амбиции чрез пренасочване на спечелени от едни и предоставени на други лица средства, предлагащи изключително некачествени решения и подвеждаща информация за един световен паметник като Свещарската гробница - паметник на ЮНЕСКО. 40 години след откриването й тя все още не е експонирана както трябва.

Резерватът Сборяново е определен от специална работна група на Министерството на културата през 2016 г. като най-перспективния и значим в България. Това обаче няма никакво обществено и финансово покритие. В изготвения общ устройствен план на Исперих, на чиято територия е резерватът, като основни насоки за бъдещо развитие на района са посочени земеделието и малкият и средният бизнес, но не и културният туризъм, предоставящ уникални възможности в международен план.

Резерватът, както в Несебър, така и всички останали в България, няма свое управление. Това бе причина да бъдат изпуснати по програмата „Региони в растеж“ около 20 млн. евро, допустими за комплекс от подобна величина. В замяна на това някои хора бяха щастливи с „трохите”, спечелени от други, но стигнали до тях.

ИНТЕРВЮ

Доц. д-р Гергана Кабакчиева, археолог:

В Гърция ни се чудят защо шефове на проектите ни са чиновници

Идва нов кмет и обектът започва да буренясва

- Г-жо Кабакчиева, защо катастрофираме с опазването на културно-историческото си наследство?

- Защото няма разбиране за стойността на това наследство, което не е само наше, а е част от световната история и не може да се отнасяме с него по този безотговорен начин.

Археологията е наука, всяка година трябва да продължава проучването на даден обект и паметник, но как може да се работи нормално след септември месец? В момента съм на разкопки на един от най-значимите антични градове в България – Улпия Ескус при устието на река Искър в Дунав. Екипът ни пристигна само преди 2 - 3 дни, т.е. началото на теренните проучвания е през м. октомври, а не както е нормално – в началото на м. юни. Представете си как ще се работи и документира през м. ноември, когато е възможно да завали и сняг...

- Какво се случи, че започвате сега?

- Финансиране въобще не бе отпуснато, при положение че има конкурс към Министерството на културата и хората, които са спечелили, би трябвало до началото на юни да знаят кои проекти ще бъдат финансирани и как. Не може октомври да е началото на археологическото лято. Разбира се, това е само един от многото проблеми. Тук сякаш всичко е с главата надолу. Не се осигуряват достатъчно средства за проекти, свързани с археологическите проучвания, а също и за консервация и реставрация, които са много по-скъпи от самите разкопки. Затова много често се решава да се спрат разкопките, за да се реши проблемът, но не може да се разсъждава по този начин, при положение че с археология може да се развие една цяла индустрия, свързана с културно-историческото наследство, и тя да носи милиони.

Ще дам само един пример. Наскоро се проведе фестивалът „Възстановки в Улпия Ескус”, посетен от над 500 души. Хората бяха възхитени - в древността това е бил един от най-големите градове в Северна България. За него са подготвени три проекта за консервация, реставрация, социализиране през последните десетилетия. Някой по веригата решава, че този проект няма да бъде финансиран по линия на европейските фондове. При три проекта, нито един не е реализиран, а става дума за обект, който над 100 години се проучва - и това е в област Плевен, където индустрията не е в цветущо състояние.

- Тоест въпреки че ходим по „злато”, си стоим бедни?

- Точно това ни каза и един световен специалист по мениджмънт в областта на културно-историческия туризъм, който посети обекта преди няколко години. В Ескус той видя оригинално запазени улици, сгради - обект, който е на световно ниво. За съжаление, сами си създаваме проблемите.

- В Рим видях как се събарят жилищни блокове, за да се разкрие древният град под тях. Предполагам, че и там е трудно, но го правят, защото знаят колко много се печели от старини.

- Там са изчислили, че с експонирането ще спечелят милиони, Рим все пак се посещава от 5 - 6 млн. души годишно. По своята архитектура и декорация Ескус е сравним с най-големия древен град в Турция – Ефес (днес Ефес-Селджук). Той се посещава от около милион - милион и половина души годишно. В Ескус посещенията са малко, тъй като няма поддръжка и заинтересованост, а този обект е със статут на археологически резерват.

- Но има и малки общини, които много държат на старините?

- Един много добър пример е античната крепост Димум в град Белене. Там е изпълнен проект за консервация, реставрация и социализиране по програмите на еврофинансирането. Освен това, въпреки че община Белене е малка по площ и население, тя всяка година отпуска средства за нови археологически проучвания. Работи се с младежи от тази община. Те се възпитават на труд и уважение към историческите паметници. Обектът е свързан с културната програма на общината за различни културни събития.

- Тоест всичко зависи от човешкия фактор - ако кметът осъзнава стойността на това богатство - добре, ако не - като общество го губим. 

- Не желая да назовавам имена, имахме случай с голям обект и предишният кмет имаше отношение към него. Тогава нещата вървяха. Благодарение на това се реализира проект с еврофинансиране. Той бе сменен от друг кмет без отношение към културно-историческото наследство и се стигна до липсата на поддръжка, буренясване, хората са недоволни…

- В Италия и Гърция как е организиран процесът и защо там нещата вървят и всеки камък се пази?

- Организацията е друга. Там археологът, който е проучвател, е и ръководител на подобни проекти. Към тях се проявява професионализъм и тогава резултатите са значително по-добри. У нас такъв е случаят с „Антична вила Армира“, където са реализирани вече два проекта за консервация и реставрация и така едно древно културно богатство може да бъде показано пред широката публика. В ход е и трети проект. В Гърция е по същия начин - колегите там се учудват как може тук ръководителите на тези проекти да са административни чиновници. Да, в екипите трябва да има представители на общините, но се изискват особени знания и е необходим контрол. За съжаление, у нас археологът е представител на институции, които дори нямат право да кандидатстват, тъй като средствата по програмите на еврофондовете са насочени към местната власт. В повечето случаи общината е кандидат и по-големите общини имат по-големи шансове, тъй като за тези проекти е необходимо и съфинансиране. Малките общини невинаги имат тези финансови възможности.

В Гърция това е решено чрез обединение на всички институции, свързани с културното наследство, като то във всяка област има поделение. В него експертна комисия решава кои са най-важните обекти, за които ще се отпуснат средства и ще се подготвят проекти.