При откриването му археологът Георги Китов обявява, че е древна обсерватория на траките, днес земята го погребва

Най-внушителният обект у нас, подобен на Стоунхендж - с каменни блокове, стигащи до 2,70 метра височина, си отива, но шокиращото е, че никой нищо не може да направи, въпреки че е имало и финансиране, и желание от страна на проф. Диана Гергова да бъде спасен, установи проверка на сп. „Космос”. Ако този паметник имаше късмета да е открит в някой затънтен край на Великобритания, Италия или Гърция, за него щяха да са направени десетки филми и книги, но у нас сякаш е решено земята да го погребе. Да, той буквално „загива”, защото е изсечен от по-ронлива скала и изчезването му е въпрос на време.

Тази удивителна история започва през есента на 2002 г. В края на деня легендарният археолог Георги Китов и екипът му приключват работата на Четиньова могила край Старосел и решават да проверят дали и в близката до нея Чолакова могила ще открият нещо интересно. Багерът разкопава върха й и започва да дълбае надолу към основата, когато се очертават контурите на 24 стълбовидни камъка. Две години по-късно всички те старателно са описани от един от най-добрите ни геолози доц. Руслан Костов. В единия край седем от блоковете са по 90 см, в средата са между 1 и 1,4 м, а в другия край са от 1,70 до 2,3 м. Най-високият вече е по-нисък, защото от него незнайно как е било отчупено парче. Две от плочите се смята, че са разрушени още при разкриването на обекта.

Всичките блокове са забити в идеален кръг, какъвто у нас много рядко се среща при този тип паметници. Диаметърът му е точно 7 м.

Две години по-късно, през 2004 г., Георги Китов и Диана Димитрова отбелязват в отчета на Археологическия музей, че разположението на плочите и височината им дават основание да се предположи, че „съоръжението е свързано с наблюдение на небесните светила и определяне на времето през денонощието и годината. Най-вероятно в могилата е функционирала тракийска обсерватория от VІ в. пр. Хр.”

Пред медиите Георги Китов посочва, че по тези стълбове траките са наблюдавали движението на Слънцето, Луната, звездите и така са предсказвали астрономическото време. Служели са и за календар, тъй като 12 от тях са по-високи и може да съответстват на месеците в годината.

Малко след откритието Руслан Костов посещава обекта и прави точни измервания на плочите, чиято дебелина е 35 - 40 см, а широчината им между 40 и 80 см. Заключението на специалиста е, че това е кромлех (от бретонски – crom, кръг, и lech, камък - б.р.). Тоест съоръжение, подобно на Стоунхендж, със забити каменни блокове в кръг, което има сакрален характер.

6 години след откритието Георги Китов публикува биографична книга, в която отбелязва: „В Чолакова могила попаднахме на тракийска обсерватория... На височина около 1,5 м над околния терен в могилата е формирана окръжност от забити в насипа каменни плочи. Техният брой е бил 24, но две липсват. Окръжността е правилна... „Обсерваторията”, както си позволяваме да я наричаме, е единствената в могилен насип и е едно от малкото подобни съоръжения, открити по българските земи.”

Известният изследовател на мегалити, физикът доц. Любомир Цонев, малко след разкритието на находката също посещава обекта и го заснема, но остава поразен от факта, че каменните блокове не са описани с точните им координати и ориентация, когато са намерени.

„Ако разполагахме с тези данни, можехме да възстановим на компютър движението на небесните тела и да установим дали съоръжението е функционирало като обсерватория или древен календар”, обясни той пред сп. „Космос”. Екипът се обърна и към един от най-известните ни археоастрономи, които са били близки с Китов – Александър Стоев. В момента той оглавява обсерваторията в Стара Загора.

Какво е неговото мнение, какво мисли по този въпрос проф. Диана Гергова и Любомир Цонев, както и защо този удивителен паметник днес е оставен на произвола на съдбата, въпреки осигурените средства, четете в бр. 8 на сп. "Космос"