Всичко за тайното учение на ирландските магове, тракийския цар Залмоксис и Питагор.

Легендарните друиди вероятно са се появили по нашите земи, придружавайки огромните групи келти, търсещи нови територии и мирно съжителство с гетите по нашите земи.

"Защо жреците им да не са с тях - пита археологът проф. Диана Гергова, която наскоро откри сензационни келтски предмети в могилите в Сборяново. - Все още всички аспекти на трако-келтските отношения не са изяснени."

"Според александрийските автори келтските друиди приели учението за безсмъртието не от някой друг, а именно от Залмоксис - царя, жреца и бог на гетите. Как и къде се предавало това учение, е един от много интересните въпроси - казва Гергова. - В съкратения преразказ на историята на Помпей Трог от Юстин за келтите пише, че тук са се преселили триста хиляди души."

Според данните това станало 335 г. преди Христа - точно преди Александър Велики да започне похода си за завладяване на света."

Този сезон откритията на екипа на Гергова в Сборяново са повече от провокативни.

"В центъра на едва личаща могила, разположена югоизточно от могилата на Котела, намерихме ритуален комплекс от централна и периферни обредни ями, в които освен по няколко камъка не се открива нищо друго. С размерите и съдържанието си те са новост.

Такъв е и правоъгълният ров с дължина на страната около 30 м, който ги огражда. Именно в него бяха открити малобройните, но изключително важни находки, някои - с келтски произход", казва археологът.

Тя ръководи българо-швейцарския екип, в който участва и младият келтолог д-р Йордан Анастасов, шеф на тима от Женевския университет.

Сред любопитните артефакти е желязна тока от колан на келтски воин от средата на III в. пр. Хр., верижка за прикачване на кания (ножница - бел. ред.), както и символично огънат железен меч - ромфея.

"Самата ромфея е истинска сензация - усмихва се Гергова. - Този тип мечове са характерни за едно друго тракийско племе на жреци и воини - родопските беси и е познат изключително от Южна България. Единствената друга ромфея е открита отново в светилище и се пази в музея в Добрич." Според нея мечът от Свещари се различава от всички открити досега и е абсолютно нов вариант. Интересното е, че ромфеята е огъната ритуално по начин, който доскоро се смяташе за келтска традиция, но все по-често археолозите се натъкват на този меч по тракийските земи.

Находките подсказват, че археолозите са попаднали на светилище, което по своя характер е типично келтско.

"В един от рововете открихме купчинка горели човешки кости, а в дълбочина и свит на дясно човешки скелет. Непознатата досега от Тракия структура ни отправя далеч на запад, към земите на келтите - казва проф. Гергова. - Те изграждат своите най-популярни квадратни светилища, наричани Фирекшанцен, именно по този начин. В рововете се откриват най-различни дарове."

Интерпретацията, че това може да е първото келтско светилище, открито в нашите земи, се подкрепя от още едно обстоятелството. То е само на стотина метра от могилата, в която през 2013 година проф. Гергова и екипът й откриха първата безспорно келтска бига в тракийските земи. Всъщност това е колесница,

теглена от два коня, положени в уникална и непозната за другите части на Евразия поза, имитираща движение.

Най-близките апаралели не само на колесницата, но и на бронзовите апликации към сбруите (юздите - бел. ред.) на двете кончета, са от района на Париж. Подобни апликации се откриват и на други места в келтските земи.

Най-ранните следи за заселването на келтите на Балканите са в земите на гетите в Североизточна България, казва проф. Гергова. Интересното е, че тя и екипът й сега разкриват първото келтско светилище у нас.

"Там те очевидно са станали част и от елитното общество на столицата - както в ежедневието, така и в обредността. Те са могли дори да изградят свои сакрални обекти около могилата на гетския владетел, с когото най-вероятно са договорили своите взаимоотношения. Може би по времето, когато са преговаряли и с Александър.

Общата вяра в безсмъртието, предадена на техните жреци от Залмоксис, вероятно е била в основата на постигнатата хармония между гетите, келтите и Космоса", смята проф. Гергова.

"В същото време много квадратни глинени олтари в земите на Дания, Южна Англия и Полша са изградени по гетски прототипи и са свидетелство за влиянието на гетските вярвания върху келти и германи през втората половина на I хил. пр. Хр.", казва археологът.

Със сигурност между земите на келти и траки връзките се коренят далеч в по-древното минало. Забележително е сходството в астрономическата планировка и ориентация на свещения хълм на друидите Тара и особено на мегалитните гробници от Северна Ирландия - Ню Грейнж, Кноут и Доут. Макар и изградени поне 2 хиляди години по-рано от комплекса в Сборяново, те заедно с могилите около тях също имат астрономическа планировка. И също са ориентирани спрямо зимното слънцестоене. Когато слънчевите лъчи проникват в гробницата в Свещари, те осветяват задната стена и фигурите на владетеля-конник и подаващата му венеца на безсмъртието богиня майка.

Това става точно в дните, когато честваме Коледа.Подобна е ситуацията и в Ирландия, където на същия ден слънчевите лъчи докосвали врязаните спирали върху задната стена на мегалитната гробница Ню Грейндж.

"Целият кръговрат е включен в този космически цикъл - идеята за живота и смъртта, за душата, прераждането", казва проф. Гергова.

И ако тези връзки назад в хилядолетията се нуждаят от обяснение, то по-късните северни епоси са доста категорични.

В ирландския "Левор Гавала Еирен" дори се споменава за поредица нашествия от Източна Европа. Датирането им е трудно, но някои находки показват силните връзки между траки и келти  в областта на култа, общите митове и изкуството. Такива са сребърният котел от Гундесруп в музея в Копенхаген, сребърната фалера от Хелден в музея “Лайден” в Холандия. Както и поразителното сходство на тракийските парадни шлемове с тези, намерени в Готланд, Швеция и Източна Англия.

Според Гергова дори скандинавският герой Беоулф е гит и в едноименната поема се разказва за отношенията на племената дани и гити - племенно име, близко до това на гетите. Близостта между келти и траки била най-вече на база вярванията им и религиозните им практики. Заради съвместното им съществуване още Страбон споменава, че по нашите земи е имало келто-тракийски народ. Затова и неслучайно описанията за тракийския и келтския елит са толкова близки. Ето и приликите:

"Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките, считат себе си за безсмъртни", пише бащата на историята Херодот. Според него те обитавали горен и долен Дунав и въпреки амбициите на Александър Велики през 335 г. и 327 г. преди Христа да ги подчини, не успял.

Получил солиден отпор

Херодот смятал, че това се дължи на вярата им, че душата е безсмъртна. Те и близките до тях мизи нямали нищо общо с повечето траки, тъй като били елитарно, високодуховно общество. Примерно мизите били убедени, че е много грешно да се убие което и да е живо същество, създадено от Бога, затова се хранели само с мляко, зеленчуци и плодове. Сред тях имало и религиозен елит, който се обричал на безбрачие и живеел далеч от светската суета. Затова Страбон пише, че тези хора ги наричали ктисти, тоест чисти.

Това елитарно общество много прилича на създаденото от келтските магове.

"Друидите са смятани за най-справедливите хора, на тях се възлага решаването не само на обикновени спорове, но и дали да се започне война. Те вярват, че човешката душа е безсмъртна, а Вселената вечна", пише още Страбон. Според свидетелствата на Плиний

те били талантливи

лечители и пророци,

а Дион Касий смятал, че са незаменими със съветите, които давали на царете.

Гай Юлий Цезар пише, че обучението на друидите продължавало над 20 години, като дисциплината им била пословична. Имали забрана да записват получените знания. Трябвало да помнят наизуст лечебните свойства на билките, точните рецепти, преданията, законите, по които да се развива наставляваната общност. Тоест те били лечители, ясновидци, мистични и духовни учители, съдии и какво ли още не. Според легендите

притежавали

свръхестествени сили

Като някои от легендарните им магове могли да преодоляват времето и пространството и работели с природните стихии.

От тази гледна точка близостта между друидите и последователите на Залмоксис и Питагор сред гетите не е никак странна. Причината е в общата им философия.

Ето какво пише Херодот за Залмоксис: "Както узнах от елините, обитаващи Хелеспонта и Понта, Залмоксис бил човек, робувал в Самос - бил роб или ученик на Питагор, син на Мнесарх. Впоследствие бил освободен и се сдобил с голямо състояние."

Древногръцкият математик и философ е роден някъде около 600 години преди Христа. 18-годишен заминава в Египет, за да овладее математиката, астрономията, философията и древните мистерии. Смята се, че там е посветен и в знанието за възкресението на Озирис. 22 години по-късно той се завръща в Елада и някъде през 531 г. преди Христа основава своя религиозно-философска школа. Преди да постъпят в нея,

учениците му давали

обет за мълчание

Спазвали аскетични правила в храненето, не употребявали месо, за да постигнат духовно и физическо пречистване с помощта на учението за прераждането на душата.

В такава среда живял и гетът Залмоксис. Той също завещал на последователите си да се въздържат от месна храна. За което свителства и Страбон: "Когато управляващ на гетите станал Буребист, на Декеней се паднала честта да бъде първосвещеник. Питагорската практика да се въздържат от месо им била завещана от Залмоксис."

В някакъв момент в школата на Питагор избухва пожар. "Сред учениците, които успели да се спасят, били Лидий, Архип и Залмоксис - робът на Питагор, за когото се говори, че е предал философията на Питагор на друидите, които живеели при келтите", пише още Хиполит.

Дали това е било така, или друиди и последователи на Залмоксис и Питагор са си обменяли идеи и са се обучавали взаимно, днес никой не може да каже. Сигурно е само, че силно са си влияели, което е било в основата на мирното им съвместно съществуване.

Според Страбон Залмоксис бил посветен от Питагор в "някои небесни науки". След това също като учителя си Залмоксис предприел дълго пътешествие, прекарал години наред в Египет. "Там узнал някакви неща", пише Страбон. Когато се завърнал в родната Тракия, той вече умеел да "разпознава небесните знаци у хората", отбелязва Страбон.

"Той построил зала, където излагал своето учение, че нито той, нито неговите сътрапезници, нито техните потомци ще умрат", пише Херодот. Според него те щели да се преселят на място, където ще живеят вечно и ще разполагат с всякакви блага. Но той обещавал това само на последователите си, които минавали през определени посвещения.

Според разказа на Херодот паралелно с философските беседи Залмоксис си строял подземен дом. Когато приключил, слязъл долу и живял там в продължение на три години. Траките в един момент дори го оплакали, защото го смятали за умрял. На четвъртата година обаче той се появил при тях и те се убедили в това, което им говорел, пише Херодот.

Подобни обети за мълчание практикували и друидите, сочат келтските хроники. Друга обща черта са техниките на лечение. И последователите на Залмоксис, и келтските магове използвали билки и акцентирали върху изцеляването на душата.

В диалога "Хармид" Платон разказва как Сократ описва срещата си с един от знахарите на Залмоксис и неговия метод за лечение.

"От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че могат да направят човек безсмъртен. Залмоксис, рече ми той, нашият цар, който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на тялото отделно от душата."

"Причината елинските лекари да не успяват да се справят с повечето болни била в това, че нямат знание за цялото, за това, че ако е болно и се нуждае от лекуване, е невъзможно да бъде оздравена отделната част. Ученикът на Залмоксис твърдеше, че злото и доброто за тялото на всеки човек произтичат от душата, че тя е техният извор, както е главата за очите. Затова, ако искаме да бъде здрава главата и цялото тяло, нужно е да излекуваме най-напред и най-вече душата. "А душата се лекува, щастливецо, рече, с определено баене."

Баенето се състояло в изказване на добрите положения. С какво помагало то четете в хартиеното издание на "168 часа"