Час преди пленума на 10.11.1989 г. регионалният шеф на партията в Хасково Минчо Йовчев му казал новината

Журналистът видял, че почти никой не знае, а той проверил информацията чрез директора на телевизията

Красавец. С безупречно изгладен костюм и вратовръзка. Винаги леко си повдигал яката на сакото от едната страна. Това било запазената му марка. Младите репортерки често го ухажвали. Не можели да устоят на чара му. Цялата телевизия гледала на него със страхопочитание. За колегите си той бил с властен характер, всяващ респект. Недостъпен. Строг и суров. Само близките приятели на един от най-известните журналисти в БНТ Александър Късметски знаели колко чувствителен и раним човек бил всъщност той.

Късметски почина на 82 г. и остана запомнен като човека, който на 10 ноември 1989 г. от екрана на българската телевизия съобщи неочакваната новина, че Тодор Живков е свален от власт.

“Да си главен редактор на новините в единствената телевизия значеше да си свързан пряко с ЦК на БКП – обяснява пред “24 часа – 168 истории” по този повод близкият приятел на Късметски и негов колега, журналистът Емил Розов. Ние си бяхме говорили за този случай и Сашо бе споделил пред мен и другия ни приятел – Христо Семерджиев, че когато получил новината, бил като гръмнат. И въпреки че

тогава нямаше жълти или фалшиви новини,

той знаел, че е истина, но за всеки случай се обадил на някого, за да попита дали това не е някаква грешка. Направил е проверка, но не знам към кого се е обърнал. Спомням си, че ми е казал, че е дал всичко от себе си, за да не изглежда притеснен, когато съобщава новината, предвид че той беше с огромен опит.”

Всъщност преди години в интервю Александър Късметски разказва какво е преживял на 10 ноември.

“Час преди пленума и обяда първият секретар на областния комитет на партията в Хасково Минчо Йовчев ми бе казал: “Днес е велик ден за България. Ще имаме нов генерален секретар – споделя през 2012 г. журналистът в интервю. – Думите звучаха стряскащо. По едно време дойде шефът на телевизията Любомир Павлов и ме попита какво знам, като натърти, че ние от “Информацията” сме длъжни да знаем повече. Казах му новината, той не я знаеше. Затова тръгна да търси потвърждение. След малко се върна и каза: “Така е...”. След словото на Живков имаше обяд. Част от участниците в пленума вече знаеха какво предстои. Едни не вярваха, други бяха уплашени, трети смутени. Радостни почти нямаше. Съобщих го вечерта, но според мен 10 ноември не бе преврат, защото нямаше никакъв насилствен акт. Тодор Живков бе убеден от приближените си другари и съратници да подаде оставка. Като хитър политик той бе усетил, че ролята му в историята на България и БКП е свършила. Причини много, но най-вече икономическият спад и загубата на съветските пазари. Първият бе решил да се оттегли с известна доза достойнство сега, а не под натиск след година-две. Този ход устройваше всички. Разбира се, Живков не е очаквал това, което ще се случи с него после - че ще бъде изключен от партията, съден и вкаран в затвора.

Но след пленума началниците се покриха

По-късно се оказа, че 90% от тях са били агенти на Държавна сигурност (ДС). Дойде времето на митингите. Където и да започваха те, винаги завършваха пред телевизията. Наши колеги, които вече бяха взели политическия завой и се бяха обагрили в правилния цвят, се внедряваха в тълпата и й казваха срещу кого да вика. И митингуващите почваха: “Боков (генералния директор) и Късметски вън!”. Веднъж пред Народното събрание тръгнах директно срещу мъжагите, които скандираха името ми и “Оставка”. Реакция обаче нямаше. Те дори не ме познаваха. Тогава им казах: “Аз съм Късметски. Какво имате против мен?“ Те ми отговориха: “Ако кажеш, че си против Луканов, няма да викаме срещу теб”.”

Няколко месеца след тези събития Александър Късметски е уволнен.

Тогава го вика президентът Петър Младенов, който му казал да не се притеснява

След няколко дни обаче, на 6 юли, и Младенов паднал от власт. Съдът върнал журналиста на работа, но след второто му уволнение се сбогувал завинаги с телевизията.

Преди това да се случи обаче, Късметски пише историята си в БНТ. След като влиза в медията, става шеф на протоколната група – 4-5 човека, които единствени отразявали събитията на партията и правителството. Те пътували с политиците, предавали пленумите, посещенията на чужди министър-председатели и др. Имало случаи, в които не знаели как да съобщят дадена новина и дори се допитвали до самия Тодор Живков.

Една от историите, която Късметски никога не забравил, била, когато Тато и целият дипломатически корпус бил на посещение в Смолян. Бил открит новият център и делегацията се отправила към едно от близките градчета. На една поляна обаче около 100 гайдари, облечени в красиви национални носии, наредени като на парад, свирели пленително. Мелодията се носела из планината. Тодор Живков не издържал, грабнал една от гайдите и засвирил заедно с тях.

“Случката беше уникална, но извън протокола и програмата – разказвал е приживе Късметски. - При такива ситуации няма указания. А вечерта трябваше да има репортаж за централната емисия “По света и у нас”. Какво ще кажат отгоре, ако излъчим генералния секретар с гайда в ръце. За мен това беше най-интересното от целия ден. Свързах се с началниците в София, но те ми отговориха: “Съгласувай”.

Попитах: “С кого?”. Отговориха ми: “Ти знаеш”

Задал същия въпрос на един от министрите, но той му препоръчал да пита друг. Продължил нататък, но всички вдигали рамене. Накрая на своя глава включил артистичната изява на Тодор Живков в “По света и у нас”, а зрителите я посрещнали възторжено.

Неведнъж се случвало журналистът да попита лично Тато дали да излъчва нещо с него, или не. Винаги получавал отговор, че няма проблем, но да бъде по-скромно.

“Протоколната група бе държава в държавата. Тогава Сашо имаше директна връзка с политиците – посочва Емил Розов. – След известно време на този пост той замина за бюрото в Москва като кореспондент. В онези години това беше много важно и значимо. Някъде след средата на 80-те години се заговори, че Сашо се връща от Москва и ще бъде главен редактор на новините. Аз точно се бях преместил от “Всяка неделя” в техния екип. Настана тревога.

Говореше се, че ще има рязане на глави и стягане на дисциплината. Беше му се изградил образ на строг и суров човек. Аз допреди това не го бях познавал. Той дойде с авторитета на журналист от тежката артилерия. Колегите го гледаха със страхопочитание.”

В онези години Емил Розов бил близък с колегата си Христо Семерджиев, който свирел на китара, а двамата бързо се сприятелили и с Александър Късметски.

“След работа тримата пиехме по някое питие и това се случваше в 2 - 3 заведения около телевизията, като едното от тях се казваше “Дълбок зимник” – спомня си Розов. – Една вечер ми звъни Сашо:

“Айде идвай, ние с Ицо сме в “Дълбок зимник”

Обясних му, че това няма как да се случи, защото съм дежурен за новинарската емисия. Той ме попита: “Какво си..? Не си дежурен”. Затворих телефона и отидох нещо да направя, а отговорната редакторка дойде смутено и ми каза: “Емо, ти си свободен”. Учудих се, тръгнах, а тя ме догони и на уше ми каза: “Сашо те чака в “Дълбок зимник”.”

Всъщност само приятелите на Късметски знаели, че той е чувствителен и раним човек, но с отлично чувство за хумор. Останалите в телевизията го смятали за суров човек и не подозирали за безбройните му забавни истории.

“Веднъж бяхме в заведение “Пролет”, което тогава се намираше точно се срещу Паметника на съветската армия – обяснява Емил Розов. - Беше зимата. Тогава Сашо не беше на кеф и поиска малко да се поотпуснем и Ицо да ни посвири на китарата. Качихме се в колата на Сашо, отидохме и взехме китарата от дома на Ицо от кв. “Дружба” и по Цариградско шосе се оправихме към кв. “Младост”, където аз тогава живеех. Бяхме се заговорили и отминахме със съвсем малко отбивката за “Младост”.

Отзад при задното стъкло Сашо имаше полицейска палка, с която органите на реда спираха за проверка. И какво стана... Той беше спрял 100 м след отбивката. Навън валеше сняг.

Аз взех палката и слязох от колата

Върнах се 150 м назад. Спрях целия поток от автомобили, който се прибираше в 19,30 часа вечерта. Сашо се върна на заден ход, качих се в колата и продължихме в правилната посока. Това беше голям майтап. Много се смяхме.”

Разбира се, между тримата неведнъж е имало леки конфликти поради факта, че Александър Късметски им е бил шеф.

“Увеличиха ни заплатите – отбелязва Розов. - Правеха се атестации. Вземаме си парите, срещаме се двамата с Христо и виждаме, че са ни вдигнали заплатите само с 5 лв., предвид че средно вдигнаха на всички с 40 - 50 лв. Тогава влетяхме едва ли не с шут в кабинета на Сашо - докато секретарката каже нещо, ние вече бяхме вътре. Той й нареди да ни донесе по едно кафе, но аз му казах: “Не ти искам нито кафето, нито чая, нито водата. Обясни ми защо ние с Ицо имаме само 5 лв. увеличение на заплатите? Това някаква грешка ли е?”. Той каза, че няма как да ни вдигне толкова заплатите и всички после да кажат, че го е направил, защото сме му най-добрите приятели. Предложих му вече да не сме му приятели, а подчинени, защото аз гледах две деца и исках да ми вдигне заплатата като на останалите.

Обеща, че ще го направи при следващото повишение

Аз доста време му се сърдих, но той беше чешит и правеше подобни неща. Все пак и много си го обичах.”

Само приятелите му го разбирали истински в тези ситуации и особено когато трябвало за всичко да се разправя с партията.

“На тази позиция Сашо имаше нужда от разтоварване – категоричен е журналистът. - Няколко пъти се е ядосвал пред мен за хора, които са му се оплаквали само за да натопят друг човек. Не искаше да се занимава с тези работи. Имало е случаи, в които ми се е обаждал и ме е викал в кабинета си. Аз очаквам, че има нещо да ми каже, а той искаше да остана при него за 15 минути и да си говорим нещо, за да се разтовари. Казваше на секретарката да не го свързва с никого и си говорехме глупости, защото му беше гръмнала главата. Много малко хора подозираха, че Сашо

не е оня стерилен, затворен под похлупак комунистически шеф,

а беше един нормален човек. Този ореол на строгия и страшния шеф не отговаряше на истината, но е факт, че близо до себе си не допускаше много хора. Освен това много на негово място щяха да имат повече, отколкото имаше Сашо.”

След годините, прекарани в БНТ, Александър Късметски се опитва да работи в частни медии, но условията не му харесвали. Изпитвал носталгия по работата си в националната телевизия. Там интервюирал много световни лидери и хора на изкуството. Отразявал е и аварията в Чернобил и полета на първия български космонавт Георги Иванов. Въпреки всичките му други успехи обаче, той записва името си със златни букви в историята на телевизията със съобщаването на новината за падането на Тодор Живков.

Колегите, приятелите и роднините му са убедени, че на небесната сцена ще прави това, което най-обича – да интервюира.