Точно преди 40 години, на 25 септември 1983 г., София се разделя окончателно с една от емблемите си - сградата на държавния цирк.

Навремето за строителството му са отделени значителните 2 800 000 лв., а ултрамодерната постройка, издигната през 1962 г. на Солни пазар в столицата, е по проект на архитект Ерослав Станков, неговата сестра Костадинка Станкова-Мутафова и техните братя – Любомир и Владимир Станкови. Тя е била с форма на купол и внушителни размери - височина 19 метра, външен диаметър 43 метра и манеж, дълъг 13 метра.

Основното предимство

на сградата,

заменила стария дървен цирк, който е бил разположен край днешните улици “Джордж Вашингтон” и “Трапезица”, е била уникалната му технология. Отварящият се като чадър купол е позволил да се избегне носещ пилон в центъра, което значително подобрило качеството на представленията. Освен това той е разполагал с 2000 удобни места, барчета и бюфети за закуски, както и специална ложа за оркестъра.

Представленията, които се радвали на голям успех сред публиката, включвали класически естрадно-циркови и вариететни програми, цирк върху лед, тематични спектакли и дресировка на диви животни. А и няма как да не е така, тъй като на сцената му дълги години представления изнасят

цяла плеяда

от най-обичаните

естрадни изпълнители и комедийни артисти у нас – Лили Иванова, Емил Димитров, Йорданка Христова, оркестъра на Вили Казасян, както и Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов и много други.

За броени години у нас израства и цяло поколение от циркови артисти - акробати, клоуни, фокусници, жонгльори и дресьори от голяма величина, които разнасят славата на България по целия свят. В същото време, благодарение на създадената добра постоянна база, у нас гостуват и представителни циркови състави от много страни.

Всичко това създава неповторима културна атмосфера в самия център на столицата, която в скучните тоталитарни времена все повече започва да прилича на остров на мечтите, който в контраст със сивото ежедневие на българите предлага докосване до един по-бляскав живот.

На 25 септември 1983 г., неделя, обаче всичко това рязко приключва, тъй като

при неизяснени и

до днес обстоятелства

циркът изгаря почти напълно при пожар, който продължава дълги часове. Точната причина за палежа така и не е установена, а заради цял куп съмнителни обстоятелства през годините версиите и конспирациите се множат. Всъщност слуховете тръгват веднага след бедата, тъй като въпреки че пушекът от пожара в сърцето на София се вижда от километри, тогавашните държавни медии запазват пълно мълчание по случая. Повече от подозрително е поведението както на печатните издания, така и на телевизията и радиото за близо две седмици. След това единствено свободолюбивият поет Радой Ралин успява публично да разчупи мълчанието за случилото се, като в студиото на “Всяка неделя” шумно

изказва възмущението си

от потулването на пожара:

“Как може циркът да изгори пред очите на цяла София и дори да няма съобщение в пресата и по телевизията и радиото?!”

Още по-странно е обстоятелството, че пожарната, която се намира само на няколко минути път от местопроизшествието, без видима причина идва с много голямо закъснение - първите пожарникари пристигат на мястото на инцидента чак на 40-ата минута, а и се оказва, че нямат достатъчно вода за гасенето. Няма обяснение и защо в този ден

отсъстват от работа

щатните пожарникари,

които са следели за пожарната безопасност в самия цирк.

Първият фоторепортер, който успява да запечата пламъците на горящата сграда, е фотографът на тогавашния в-к “Поглед” Иван Григоров. След години той разказва, че пожарникари и милиционери започват да му се карат и да го гонят. Сред тях е и цивилният Стоян Славков, бивш десетобоец - 14 пъти републикански и трикратен балкански шампион, който обаче е и офицер от ДС. Въпреки че му конфискуват филма, все пак фотографът успява тайно да запази няколко кадъра от пожара за поколенията.

“Този ден бях сам в редакцията, която се намираше на ул. “11 август”, и когато видях пушека, тръгнах пеша да видя какво става – спомня си Иван Григоров пред “24 часа – 168 истории” - Първоначално ми се стори, че гори Духовната академия на пл. “Света неделя”, но когато стигнах там, осъзнах, че пожарът е към Солни пазар. Аз също отидох доста късно, успях някак да се мушна зад кордона от милиционери, които бяха отцепили мястото, и първоначално снимах задната част на сградата откъм ул. “Позитано”, където беше най-интересно, защото в този момент там се извиваха пламъците. След това снимах фасадата отпред, на която по ирония на съдбата плакатът на текущото представление гласеше:

“Мокър от дъжд

не се бои”

Снех два филма, които бях скрил в джоба. Само в “Поглед” тогава пуснахме една снимка – и никъде другаде нямаше. Затова по-късно извикаха нашия главен редактор Любен Генов в ЦК да му дърпат ушите. В онези години у нас не можеше да горят такива работи, земетресения не разрешаваха също да отразяваме. И тогава при пожара ме подгони един известен спортист, републикански шампион – Стоян Славков, който беше от цивилните служители на МВР, дошли да помагат. Аз не му обърнах внимание, тъй като в момента настана суматоха - имаше опасност да се подпали съседната сграда, затова пръскаха отвисоко, пък им спря водата... Не знам от какви материали е бил направен циркът, но гореше като факла. По-малко известно е, че след време – може би след 1 - 2 години, от милицията ми върнаха конфискувания филм. Той беше запазен в идеално състояние и си го проявих.”

Арестуван е и чешкият му колега Зденек Храбица, които случайно минавал край горящия цирк. Чехът започва да снима с апарата си, но

идват милиционери,

които му забраняват

Въпреки това чуждото издание успява да публикува някои кадри от горящата сграда.

Първоначално се разпространяват няколко слуха за конкретната причина за пожара - от тривиалното “повреда в електроинсталацията” до “престъпна небрежност” и “незагасена цигара”.

Впоследствие слухове, доста подозрително, свързват самите циркови артисти с огненото бедствие. По правило те са доста неправдоподобни.

Така например единият гласи, че пенсионирани циркаджии били забравили включен котлон в караваната си и така предизвикали фатална верижна реакция – нещо, което е малко вероятно, доколкото очевидците разказват, че огънят е тръгнал от централната сграда. Други убедено разказват, но пак без свидетели и доказателства, че при упражнения с огън унгарски жонгльор бил изпуснал горяща факла и така дал началото на пожара.

Както си му е редът в онези времена – успоредно с тези неофициални информации се разпространява и мълвата, че както палежът, така и последвалото некадърно гасене на пожара изобщо не са случайни. Да не говорим че признаците за това, че властта недолюбва средището на цирковото изкуство, се забелязват още години преди мрачното събитие.

Народът напук

му се радва,

а зевзеци постоянно пускат вицове, в които той неизменно присъства. Един от най-разпространените анекдоти, който няма как да не е стигнал до ушите на властта по това време, е, че “трима Тошковци разсмиват България” - клоунът Тошко Козарев, който е и директор на цирка в онези години, актьорът Тодор Колев и самият първи човек в държавата - Тодор Живков.

Вероятно още по-дразнещ за властта обаче е бил вицът, който се появява веднага след пожара: на въпроса “Защо изгоря Софийският държавен цирк?” шеговитият отговор е: “Защото не може да има два цирка един до друг!” - явен намек за чисто новата

сграда на казионните

профсъюзи,

която се издига в непосредствена близост до културната забележителност.

Случайно или не, след промените точно въпросното съседство е в основата на някои от версиите, които предполагат умишлен палеж. Така например в началото на 90-те години в някои печатни издания се появява разказът на арх. Стефан Миланов Илиев. Той е цитиран в статия на журналиста Георги Милев да казва, че според него още от 1975 г. профсъюзите в лицето на тогавашния им шеф Петър Дюлгеров са настоявали за преместването на цирка, за да се построи на неговото място голяма конгресна зала.

Оттам мотивирали исканията си, като плашели софиянци, че някой звяр може да избяга и да изпояде хората, тъй като в малкото заградено място е имало както каравани за артистите, така и клетки за дивите животни, които вземат участие в представленията. За целта ръководството изпращало писма до всички тогавашни министри на културата - Павел Матев, Людмила Живкова и Георги Йорданов, до кмета и главния архитект на града, но никой не им обърнал внимание.

Стигнали чак

до Политбюро

и вездесъщия Тодор Живков. Като не получили подкрепа отгоре, започнали да тормозят ръководството на цирка. Там също ударили на камък, защото директорите категорично отказали доброволно да се разделят със заветния терен.

Затова според версията, разказана от арх. Илиев пред в. “Врабец” в началото на 90-те години, от профсъюзите подготвили пъклен план за умишления палеж на столичното бижу, който бил съгласуван дори с шефа на столичната пожарна.

За охрана на шапитото били поставени двама пожарникари, на които било платено, за да подготвят нещата за успешното подпалване. Нещо повече - подставените служители умишлено повредили хидрантите и шадраванната система на покрива на цирка.

За да се прикрият

следите

на злосторниците, ден преди фаталното събитие единият от внедрените огнеборци бил освободен от длъжност, а другият, след като полял навсякъде със силно запалителна течност, отишъл на българо-сръбски събор в Гюешево.

Няколко часа по-късно циркът пламва. А въпреки че разстоянието до Противопожарната служба на “Екзарх Йосиф” е по-малко от километър, първата пожарна кола пристига чак след 40 минути, и то без вода. На всичкото отгоре пожарникарите били

подбрани само

между новобранци,

които се засуетили и не знаели какво да правят. Пеногасителите също не задействали, а в крайна сметка вместо отвътре пожарът бил гасен отвън.

Тогава била дадена и неправилната заповед да се чупят витрините на кулоарите и да се гаси отвън, което по мнението на Илиев влошило положението, тъй като нахлулият кислород разгорял огъня. А е трябвало само да се отвори противопожарният люк на купола. Специален взвод бил вкаран и в сградата, но вместо вода от щранговете

потекла силно

запалителна течност

и така циркът изгорял до основи.

Но след като теренът бил разчистен, се завързала люта битка между Петър Дюлгеров и Георги Йорданов, който пък искал освободеното място за изграждане на “културен ансамбъл”. Според статията за всичко това било докладвано на Тодор Живков. Той знаел всичко за подготвяния заговор срещу цирка. Но вместо да даде подпалвачите на прокурор, Тато прикрил следите на злосторниците и наредил да не излиза никаква информация за инцидента във вестниците.

Къде е истината за пожара, днес е трудно да се каже. Резултатът е печален – в момента на мястото се издигат много

високи модерни

сгради,

а вече 40 години българският цирк се скита немил-недраг по градове и паланки, без да има надежден купол над арената си.