Заради глобалното затопляне състезанията на открито са риск за здравето и дори живота на участниците в тях

„Някой играч ще умре тук и тогава ще видите“, възкликна Даниил Медведев, докато воюваше с Андрей Рубльов на четвъртфинала на US Open. Съдията на стола безпомощно повдигна рамене, ясно съзнавайки, че няма с какво да помогне на двамата тенисисти в този напечен момент. И то напечен в буквалния смисъл. Жегата в Ню Йорк мачкаше физиката и психиката на участниците във всичките етапи на турнира от Големия шлем. Част от тях криеха главите си под ледени кърпи в почивките, други се обливаха с вода, но подобни действия носеха краткотрайно облекчение. Безмилостните слънчеви лъчи и високата влажност донесоха куп заплахи за здравето и дори за живота на гладиаторите на корта.

Слава богу, всичко се размина без сериозни инциденти, въпреки че след мача си с Рубльов Медведев призна, че в един момент е бил толкова зле физически, че е спрял да вижда топката. Той и друг път е бил изложен на подобни екстремни условия и тялото му някак успя да устои на натиска на външните атмосферни условия. Но това в никакъв случай не означава, че оттук нататък на всяко състезание на открито ще трябва да се разчита единствено и само на добрата подготвеност на участниците в тях.

Мнозина спортисти, треньори и учени по света се запитаха какво ще се случи със световния спорт, в случай че температурите продължат да се покачват. И понеже климатолозите обещават в бъдеще планетата ни все повече да заприличва на нажежена до червено пещ, главните действащи лица в провеждането на летни спортове вече призовават да бъдат взети конкретни мерки.

Проблемите на тенисистите съвсем логично излизат на преден план, тъй като едва ли има друг толкова изискващ във физическо и психическо отношение спорт. Това наистина са гладиатори, които преседяват по два, три, а понякога и по повече часове на корта и вкарват в действие всеки мускул по тялото си, а мозъкът работи с нечовешки темпове. Когато на корта стане твърде топло и настилката под краката им започне да пари, мъжете и жените от двете страни на корта започват да страдат. И проблемът не е от тази или от миналата година, когато човечеството регистрира нови и нови температурни рекорди.

Още през 1998 г. е приет протокол за действие при настъпването на екстремна жега на корта. Предвидени са по-дълги почивки между геймовете и сетовете, а на играчите се позволява да поискат почивка, ако почувстват, че организмът им започва да прегрява. В по-тежки ситуации е възможно мачовете да бъдат отложени за по-късен час. Самите играчи се подлагат на различни програми с идеята да бъдат подготвени за това, което ги очаква извън добре климатизираните им хотелски стаи. Така например Анди Мъри нареди да му монтират велоергометър в парна баня с настроена температура от 35 градуса и 70% влажност, за да се подготви за участието си на тазгодишния US Open. Колкото и да се опитваме да държим всичко под контрол, организмът и на най-тренираните спортисти не е машина и в даден момент може да поддаде на външния натиск. И невинаги всичко се разминава с леко причерняване и силна нужда от няколко глътки вода.

Когато тялото се нагорещи твърде много, кръвоносните съдове се разширяват. Кръвното пада, а сърцето е принудено да работи по-усилено, за да изтласква кръвта до всяко кътче на тялото. Първите симптоми са гадене, световъртеж, главоболие, мускулни крампи и бързо нарастваща умора. След това идва припадъкът, а в най-тежките случаи може да се стигне и до инфаркт. Но и далеч по-дребните симптоми са достатъчно неприятни в момент, когато се нуждаеш от цялата концентрация на света, за да победиш противника.

„Буквално свалих част от кожата на носа, докато бършех упорито потта от лицето си“, разказа възможно най-простичко на какво е бил подложен Медведев по време на мача с Рубльов. Той е достатъчно известен спортист и премеждията му на нагорещения корт моментално предизвикаха интереса на публиката. Футболистите обаче са още по-известни, а техните проблеми тепърва предстоят. До началото на мондиала в САЩ, Канада и Мексико има цели 3 години, но главните действащи лица отсега бият камбаната, че дотогава всичко може ужасно да се обърка.

Жителите на Северна Америка тази година имаха нещастието да изпитат на свой гръб последиците от столетните ни издевателства върху световната природа. Янките преживяха рекордно големи и необичайно продължителни горещини, а в Канада пожари изпепелиха 15 милиона хектара земя и димът от въглените се разпростря върху огромни части от САЩ и Канада. Над 100 милиона жители на двете държави дишаха рекордно мръсен въздух, което доведе до рязък скок на респираторните заболявания. Това е картинката за 2023 г., като дори в този момент продължават да бушуват стотици пожари на канадска територия. А какво да очакваме през 2026 г., при положение че климатолозите предвещават още по-горещи дни, седмици и месеци?

„Длъжни сме да се надяваме на най-доброто, но да се готвим за най-лошото. Не е късно да бъде разработен план, според който световното първенство да бъде преместено в друго време“, заявява пред BBC проф. Майк Типтън, който е изследвал въздействието на екстремните температури върху човешкото тяло. На катарците им беше лесно да извадят няколко милиарда долара, за да си платят за лукса да преместят световното през зимата, но в Северна Америка ще бъде много трудно да се играят мачове през декември. Но дали не е възможно най-мащабният футболен турнир да бъде организиран през април, май или през есенните месеци?

Засега от ФИФА не дават и дума да се издума за подобна вероятност. Графикът е направен и никой не би се наел тепърва да се заеме с промяната му. От Световната футболна централа се опитват да се измъкнат с предложение за повече вода на мачовете, за по-чести почивки и за насрочване на мачовете в по-подходящи часове на деня. Друга опция са стадионите с подвижен покрив, но това може още повече да утежни положението на хората под него, ако не е предвидена климатизация.

Проф. Майк Типтън е убеден, че подобни мерки няма да помогнат. И тъй като хората не са склонни да се откажат от удобствата си, за да помогнат на планетата, глобалното затопляне ще продължи, а световният спорт ще трябва да се промени.

„Жегата е проблем не само за тениса и за футбола. Колоезденето, крикетът, ръгбито и леката атлетика също отменят или преместват състезания. Отговорните фактори са длъжни да се съберат и да разгледат възможността за преправяне на глобалния спортен календар”, категоричен е проф. Типтън.