Земята е в “климатичен срив” и един от най-страшните ефекти от глобалното затопляне е, че може да потопи поне 10 големи световни града до края на десетилетието. Случайно или не, тази стряскаща информация от ООН излезе точно когато у нас бушуваха катастрофалните наводнения по Южното Черноморие, както и тези в Гърция и Турция.

Прогнозите, че подобни катаклизми у нас ще зачестят, ни провокира да разберем кои са най-застрашените населени места у нас. А те не са никак малко, защото според официалната информация на този етап са

идентифицирани

535 района под заплаха,

като половината от тях са по крайбрежието. И по-конкретно на територията на басейнова дирекция Черноморски район. Неслучайно именно там тези дни смъртоносното бедствие отне 4 живота.

Причината е, че там опасностите са много повече, отколкото на други места в страната, защото са свързани както с реките, така и с морето.

Във Варненско най-рискови са районите около реките Провадийска и Камчия, както и в ниските части на Варненския залив. В Бургаско също са определени зони около устията и в близост до морето.

Не бива да се пренебрегват опасностите по поречието на Дунав и в Източнобеломорския район. С най-малък брой застрашени участъци е Западнобеломорският район, обхващащ водосборните области на реките Струма, Места и Доспат.

Според експертите най-голяма потенциална опасност от разлив в Южна България има по поречието на Марица - между Пазарджик и Симеоновград, по долината на река Тунджа - между Ямбол и Елхово, и в Родопите - около Златоград и Неделино.

Защо специалистите смятат, че са рискови? Наред с обичайните причини като близост до морето и други водни басейни, у нас

редовно е намесен

и човешкият фактор

Така към проливните дъждове се прибавят и допълнителни проблеми, които имат потенциал да предизвикат катастрофи. Такъв бе примерът в Царево, както и в някои от останалите засегнати курорти по Южното Черноморие преди броени дни.

Не само сега, а и в миналото при всички значителни наводнения, като в град Мизия, в кв. “Аспарухово” във Варна или в харманлийското село Бисер, поройните валежи неизменно предизвикваха тежки верижни реакции - прелели язовири и непочистени речни корита и райони с некачествено строителство, които неимоверно усилват бедствието.

От тази гледна точка, макар и неофициално, според специалисти има градове и във вътрешността на страната, които попадат в най-рисковата група. Информация за тях обаче се появява само в изключителни случаи - най-често след поредното бедствие. Така преди години, след поредната проверка на съоръженията, предизвикана от форсмажорни обстоятелства, се оказа, че Пазарджик и Сливен са най-застрашените от бедствия и заливания заради кошмарни човешки грешки. Информацията беше изнесена от тогавашния министър на икономиката Трайчо Трайков.

От години правозащитници алармират и за потенциална опасност от втория по големина язовир у нас - този край Монтана.

“Очаквам Министерският съвет сериозно да отпусне многото пари, които трябват за доизграждане на 320 метра незавършена инжекционна завеса под язовирната стена. Язовирната стена се намира под вода - каза Петър Пенчев, зам.-председател на Национално движение “Eкoгласност”. - Този проблем се неглижира, въпреки че е много сериозен не само за Монтана, а и за цяла Северозападна България. Трябва да има реакция от компетентните органи, най-вече на държавно ниво.”

В момента Планът за риск от наводнения обхваща периода 2011 - 2019 г. Само през една от тези години - 2014-а,

няколко потопа

взеха жертви

и нанесоха огромни материални щети. Един от най-зловещите, погубил 13 души, бе във варненския кв. “Аспарухово”. На 19 юни същата година двуметрова приливна вълна връхлетя квартала, понасяйки след себе си дървета, автомобили и трупове. По същото време порой заля град Добрич и взе 3 жертви.

Месец и половина по-късно ново бедствие, този път във врачанския град Мизия, споходи България. В нощта на 2-ри срещу 3 август река Скът излезе от коритото си и заля Мизия и съседното село Крушовица. Загинаха двама души и бяха разрушени над 100 къщи.

Разбира се, както показва и световният опит, понякога и най-добрата политика за превенция може

да рухне под напора

на стихиите,

отприщени от климатичните промени.

Всичко това предизвиква недоумение, защото за разлика от повечето европейски страни България няма нито един район под морското равнище. Примерно в Нидерландия най-ниската точка е минус 7 м, във Франция 10 м, в Русия 28 м, Литва 5 м, Украйна 5 м, Великобритания 4 м и т.н. Показателно за връзката на надморската височина с катастрофалните наводнения е случилото се в Гърция (6 м), където при сегашното наводнение само за 48 часа под водата изчезна земя, която дава една четвърт от селскостопанската продукция на страната. А след като за два дни там паднаха валежи колкото в нормални условия има за 3 години, учените вече обсъждат възможността за образуване на нови постоянни езера.

Именно заради ниската надморска височина в много по-тежко положение от нас са редица държави, чиито мегаполиси са изложени на риск от потъване.

Въпреки че са вложени милиарди, не всички ще оцелеят.

От големите градове в Европа, застрашени от надигащите се морски води, на първо място са Венеция и Амстердам.

Затова прочутата мрежа от канали на Венеция скоро може да се окаже непосилно бреме. Красивият град, който потъва с около 2 мм всяка година, напоследък е изправен пред редовни наводнения и високи приливи.

Подобен е проблемът и с Амстердам. Градът е под морското равнище между 2 и 4 метра и със сигурност изисква още по-сериозни мерки. Въпреки скъпоструващата нидерландска морска защита, известна като проекта “Делта”, експертите предупреждават, че

самодоволството

би било грешка

А слягането на земята и зачестилите бури налагат допълнителни подобрения на системата за контрол на наводненията.

Пред риск да останат под водата са изправени и големи градове в САЩ. Морското ниво в Маями се покачва с едни от най-бързите темпове в света, с ясни сигнали за увеличени наводнения, които замърсяват питейната вода и причиняват големи инфраструктурни щети. Именно затова има прогнози, че слънчевият град с известни плажове и над 6 млн. население скоро може да престане да съществува.

Ню Орлиънс също потъва с едни от най-бързите темпове. Проучване на НАСА от 2016 г. сочи, че целият град може да изчезне. Всъщност той не е спрял да потъва от 200 години и сега повече от половината му площ се намира под морското равнище.

Заедно с него един от най-бързо потъващите големи градове в света - с около 2 - 3 см на година - е Банкок. Тайландската столица е разположена средно само на 1,5 метра надморска височина. Според проучване от 2020 г. тайландската столица първа ще поеме удара от ефектите на глобалното затопляне.

Постоянните

обилни валежи

и извличането на подпочвени води също ще имат принос по-голямата част от крайбрежните райони Тха Кхам и Самут Пракан, както и летище “Суварнабхуми” да останат под водата.

Още по-драматични, на фона на 15-милионното население, изглеждат перспективите за Колката. Още повече че индийският мегаполис изобщо не е подготвен за подобна “изненада”. Но внезапните катастрофални наводнения, свързани с мусонните дъждове, могат да потопят цели райони до 2030 г.

Критична в това отношение е и ситуацията с най-големия град във Виетнам - Хо Ши Мин. Разположен по делтата на Меконг, той също е сериозно застрашен от потапяне и тропически бури. И докато центърът на бившия Сайгон може да бъде пощаден за по-дълго, то големи части от периферията му може да бъдат сериозно осакатени от мусоните в близко бъдеще.

За мащабите на

предстоящата катастрофа

говори и фактът, че в списъка на застрашените в различна степен градове попадат още Ню Йорк, Сан Франциско, Бостън, Лондон, Лисабон, Истанбул, Александрия, Дубай, Сидни, Джакарта, Дака и т.н.

Глобалното затопляне засяга еднакво всички територии чрез непредсказуеми климатични изменения, които влошават настоящите проблеми и могат да заличат дори цели държави като Малдивите.

Така че искаме или не, ще трябва да приемем, че ще има потъващи градове, въпросът е човечеството да вземе адекватни мерки, за да избегнем глобален катаклизъм.