Все по-брутални запори заради неплатено парно налагат на длъжниците на топлофикациите. Увеличават се драстичните случаи, при които притиснати абонати осъмват със запорирани заплати и банкови сметки, показва разследване на "168 часа".
Принудителното спиране на доходите по правило засяга цялото семейство.
На всичкото отгоре законодателят не е предвидил обстоятелството, че почти всички заплати се превеждат по банков път и при запор на банковата сметка, по която се превежда трудовото възнаграждение, се заобикаля разпоредбата на чл. 446 от ГПК и цялата заплата се прибира от съдия-изпълнителя.
Според тази разпоредба би трябвало да се удържа само част от възнаграждението, като размерът на удръжката зависи от семейното положение на длъжника и колко деца има.
Със запора на сметката обаче става възможно съдии-изпълнители да прибират цялата заплата на длъжника, а дори и да блокират и детски, и други социални плащания, които се превеждат в банката.
Така заобикалянето на закона оставя цели семейства без други доходи, освен тези превеждани по запорираната сметка, и съответно без средства за прехрана до пълното изплащане на дълговете.
По този начин съдебното изпълнение довежда до глад и мизерно съществувание много български граждани.
В болшинството от случаите с длъжниците на топлофикациите става въпрос за стари задължения на хора, които са свалили отоплителните тела и са натрупали дългове само заради плащанията за сградна инсталация.
"Нямам парно от отоплителния сезон 1998-1999 г. и натрупаните сметки са само за преминаващите тръби. Вярно е, че не сме плащали, но това е, защото не сме имали възможност - не може с 300 лева заплата и да плащаш 260 лева сметка за парно - трябва или да ядеш, или да си платиш за отоплението", обяснява пред "168 часа" Владимир Арабаджиев от Пловдив, който работи като таксиметров шофьор.
"Още през 1997 г., когато имах дълг 400 лева, помолих от тогавашната "Топлофикация Пловдив" да ми спрат парното. 10 пъти ходих, но не го спряха и продължиха да ми трупат сметките. Чак когато се повдигна дебат в местната телевизия и питаха ръководството на "Топлофикация", разрешиха да се прекъсва отоплението.
През 2000 г. заради тези 400 лева ми изпратиха изпълнителен лист за 3000 лева, а тази година
ни запорираха заплатите - моята и на съпругата
Когато занесох документите при адвоката, се оказа, че сумата по главницата е между 4 и 5 хиляди лева, но с лихвите е нарастнала до 10 000 лева. Сега пък на жена ми казали, че са набъбнали на близо 12 000 от март месец, и то въпреки че внасяме по 120 лева на месец. Няма измъкване - затъваме все повече", оплаква се пловдивчанинът.
В момента Арабаджиеви водят дела за минала давност, защото нямат друго основание за оспорване на исковете.
"Последното известие е от 2005 г. Оттогава до февруари 2012 г. нямам никакви известия. Нито са ни търсили, нито са ни пращали бележки в продължение на 7 години. В сайта на ЕВН ни излизат само 320 лева като дълг. Сега вече нямаме тръби, спряно е парното на целия вход и се надявам повече да няма начисления. Обаче с тази геометрична прогресия, която върви, може след две години както си плащам по 120 лева да ми кажат
дължиш вече 120 хил. лева
и докато умрем,
да си плащаме
Чакаме отговор от съдия-изпълнител и отиваме и казват - още не се е произнесъл - три пъти ходих, - въпреки че срокът е 10-дневен, никой не ни уведомяваше. На десетия път ми казват - ами ние сме ви пратили бележка, че ви отказваме". разказва потърпевшият.
"Питам: На кого сте я пратили? Къде? Отговарят ми: Ами сигурно ви е нямало. По този начин не съм могъл и да реагирам с възражение в съда, тъй като е изтекъл 14-дневният срок. Изпадаш в безизходица и в един порочен кръг", възмущава се още той.
В друг случай от София, освен че са запорирани заплатите на двамата съпрузи, е блокирана и сметката, по която семейството получава социална помощ за едно от двете си деца, което е инвалид.
"Основното е, че при нас сметките са само за минаващите тръби. Кварталът, в който живея, е без топла вода, нямаме отоплителни тела, а дори и съседите от всички страни са се отказали от парно, всички останали стени са ни външни и затова не могат да кажат, че у нас е топло заради тях.
Трябва да ми плащат
на мен за тръбите,
че минават през мен
Запорираха заплатите на мене и на съпруга ми заради дългове от по 1500 лева", разказва пред "168 часа" Кристина Г. от столичния квартал "Сухата река".
По-лошото е, че съдия-изпълнителят е блокирал и банковата сметка, по която превеждат помощите за едното дете на семейството, което е инвалид.
"Не зная точно кой член на закона е заобиколил съдия-изпълнителят, но не мисля, че е редно освен запор на доходите да може да се запорират и плащанията към детето. Откъде знае той какво има в сметката и за какво са предназначени парите?!", недоумява Кристина.
"В момента оспорваме, тъй като става въпрос за сметка за социални плащания - 30 лева за лекарства и 270 лева помощи за детето на месец. Не е нормално и това, че възражението срещу действията на съдия-изпълнителя може да стане единствено чрез него", оплаква се жената.
От Камарата на частните съдебни изпълнители не отричат, че подобни ситуации се случват в практиката, но смятат, че причината е в несъвършенства в законодателството.
"Нямаме вина за такива прецеденти, въпреки че обикновено хората се сърдят на нас. Още преди няколко месеца сигнализирахме чрез медиите и имахме срещи с националния омбудсман за този проблем, тъй като по Закона за кредитните институции има банкова тайна и съдия-изпълнителят
абсолютно на сляпо запорира сметки на длъжника,
без да знае дали не се касае за подобни социални плащания", обяснява Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители пред "168 часа".
"Затова в подобни случаи засегнатото лице трябва да бъде активната страна и да информира своевременно съдия-изпълнителя по надлежния ред за да се вдигне запора," допълни той.
Други юристи считат, че съдия-изпълнителят има право по закон да изиска писмена информация от работодателя по коя сметка се превежда трудовото възнаграждение и сам да реши да не запорира тази сметка.
Куриозното е, че
и опитни адвокати
също се затрудняват
да дадат обяснение на случващото се с абонатите на топлофикационните дружества и се чувстват безпомощни пред монополистите.
"Объркана е системата - парадоксът е, че мислим, че защитаваме гражданите, а всъщност съдействаме на монополистите. Тежко и горко на България с тази правосъдна система и с тези монополисти. Въпреки че в чл. 5 на конституцията е регламентирано, че у нас действа европейското право, съдът не се интересува от европейското законодателство и от човешките права", възмущава се адвокат Запрян Запрянов от Хелзинкската лига по правата на човека.
"Самият аз водих дело с ЕВН "Топлофикация", защото ми удържа суми едновременно и за щранг-лира, и за сградна инсталация. По него казах, че съм ощетен, тъй като нямам лира в банята. Сезирах и прокуратурата - имал съм, казват, но съм я свалил... В съда показах методиката на изчисление и се позовах на Закона за енергетиката, където също е записано, че лирата е отделно отоплително тяло.
В същото време вещото лице, което е бивш служител на "Топлофикация", вместо да дойде и да види на място у дома какво е положението, казва в съда: отидох във фирмата за топлинно счетоводство и видях, че има две тръби по 2700 мм. Тоест не от закона, а от информацията, подадена от топлинния счетоводител, се възприема, че става въпрос не за щранг, а за лира", разказва юристът.
"В крайна сметка ме карат да плащам два пъти за едно и също нещо - за щранг, като сградна инсталация, и за лира, каквато нямам. От съда казват - може би адвокатът е прав, но вече сме приели експертното становище. Обжалвах в Окръжния съд и
вещото лице си направи отвод. Съдията казва: Какво да правим сега?
Предложих им да поканят специалисти от катедра "Топлотехника", те отговарят - имаме си по-важна научна работа.
Най-накрая ректорът пише и казва, че тръбите не са 2 цола, а 1,25 цола, но независимо от това съдът приема, че първият експерт е прав.
Изпратих жалба до ВКС, където се появи и топлинният счетоводител. Казват ми: трябва да докажете по съдебен ред, че вещите лица лъжат", завършва разказа си адвокат Запрянов.

 

Удържаната сума се определя от доходите

Законът е поставил граници на сумата, която може да бъде удържана от нетната заплата на длъжниците. Според разпоредбата от ГПК - Чл. 446 (1) ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. една четвърт, ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно и е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;
2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;
3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;
4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.
Важно е да се знае, че на длъжникът може да се удържа само тази част, без значение колко съдебни изпълнители са наложили запори.

 

Адвокат Атанас Черногорски от Асоциацията на ощетените от кредитори: Съдия-изпълнителят е длъжен да знае семейното положение на длъжника

"Kогато се запорира трудовото възнаграждение в едно изпълнително производство съгласно чл. 446 от ГПК, съдия-изпълнителят е длъжен да се информира от базата данни до която има достъп в МРРБ - служба ГРАО за семейното положение на длъжника и в съответствие с това да определи каква част - примерно дали една втора или една трета от заплатата, да бъде запорирана", обяснява адвокат Атанас Черногорски от Асоциацията на ощетените от кредитори.
"Когато са спрени детските или други социални плащания към длъжниците, то длъжника има право да се възползва от правата си по чл. 444, т.8 от ГПК и да заяви на съдебният изпълнител, че тези социални плащания са несеквестирруеми, а той от своя страна е длъжен да вдигне запора върху тях. Ако съдебният изпълнител не вдигне запора, длъжницитие имат право да приложат сметките си в ТБ, където получават тези пари и да се обърнат към съда с молба да осъществят правото си да полчат тези средства, както и да поискат обезщетение за нанесените им вреди", категоричен е юристът.
"Има и друго дублиране - съдия-изпълнителят праща писмо до работодателя и втори път до банката, в която се получава заплатата, като се прави запор и на банковата сметка. Така 100% от средствата, необходими за физическото оцеляване на длъжника, са спрени. В този случай засегнатото лице също трябва да се обърне към съда и да иска отмяна на неправомерните действия на съдия-изпълнителя по осъществения запор в банката", съветва адвокат Черногорски.

 

Богомил Николов, председател на Асоциация "Активни потребители": Важно е да се реагира навреме

В повечето подобни случаи трябва да се търси съдействие от адвокат, тъй като веднъж изпаднал в подобна ситуация е много трудно да се защитаваш сам. Опитваме се да помагаме на хората да не стигат до това положение, защото има множество механизми да се реагира преди съдебното изпълнение. Има най-различни хипотези и е много важно навреме да се положат усилия. Моят съвет е хората да проявяват грижа какво се случва още преди съдия-изпълнителят да дойде да им описва телевизора. Разбира се, съдиите изпълнители също са хора и допускат грешки, но си има ред, по който гражданите могат да се защитят. При това не може да се разчита, че давността за дълговете настъпва автоматично, особено когато не е постъпило възражение в срок.
Грешната политика още от началото на 90-те е причина за тоталният негативизъм, насаден у българите спрямо топлофикационните дружества. Немалък дял има и скандалът, който се развихри около Вальо Топлото. Въпреки това е погрешно гневът и енергията на потребителите да се насочва към топлофикациите. Трябва да искат справедливост от законодателя.