Колегата му Тодор Иванов остарял с още една година по време на катастрофалното земетресение в Турция

Спасителят Георги Беров е посрещнал рождения си ден на 11 септември в пещерата Морджа, докато участва по изваждането на американския учен Марк Дики. Това бе не само най-дългият, а и най-рискованият ден в цялата операция, приключил малко след полунощ. Именно тогава Георги, или както на галено го наричат Гецата, навърши 21 години.

“Той е сред най-младите пещерни спасители у нас - обясни пред “24 часа-168 истории” Анри Хаздай от Управителния съвет на "Пещерно спасяване”. - Любопитното е, че когато бе още на 16 г. той участваше в проучването на Морджа и слезе на дълбочина под 1000 м - тогава бяха открити нови участъци.”

Този път на Георги Беров му се налага да отбележи знаменателната дата по време на

най-уморителния

и тежък ден

Решението скоростно да се изминат последните 100 м до изхода най-вероятно е взето заради разразилата се гръмотевична буря.

“Не е имало реална опасност пещерата да се наводни, но все пак италианският ръководител е решил да се направи всичко възможно да излязат, а не да останат в лагер за през нощта, защото с прогнозата за времето никога не ясно", обясни още Хаздай.

Рисковете в такива случаи са много.

"Може да проникне вода, да се образуват водопади по отвесите, ние работим с техника, която е от желязо - посочи още той. - Самата пещера е на 2 хил. м надморска височина на едно голо поле, което е доста опасно при гръмотевични бури.” Именно затова се е наложило операцията да се форсира.

На въпрос дали след това Георги Беров е почерпил за рождения ден, Хаздай отговори: “Предполагам, че са празнували, но не това, а че са се преборили да изкарат Марк Дики”.

По този повод Хаздай си припомни, че в акцията в Морджа участва друг наш спасител, който е посрещнал рождения си ден по време на катастрофалното земетресение в Турция тази година.

“Това е Тодор Иванов - Гуньо от Казанлък, който заедно с още трима души бяха първите, които се отзоваха на сигнала и заминаха да се включат в спасителната акция в Морджа - обясни Хаздай. - Тръгна заедно с Иво Колчаков, Димитър Христов и Николай Петров миналия понеделник.

Прибират се на 13 септември сутринта с полет на турските авиолинии. Останалите ни спасители ще тръгнат с бус и с автомобили, очаква се да се приберат или през нощта в сряда срещу четвъртък, или в четвъртък сутринта.”

На въпрос какво е било най-трудното в тази спасителна операция, Хаздай отговори, че това винаги е свързано с решението за стартиране на акцията.

“Ръководителят трябва да прецени и да съгласува цялата информация с останалите шефове на групи, да разбере какво е медицинското състояние на пострадалия, какви са препоръките на лекарския екип, защото ако нещо се обърка и

състоянието му

се влоши рязко,

това означава, че е необходим по-голям престой в пещерата - обясни Хаздай. - Ако нещо не е добре обмислено, това също би създало големи затруднения. Преди акцията всичко е на теория. Знае се, че човекът е стабилен, че ще издържи, че системата е изградена, но когато започне спасяването, никой не може да гарантира нищо. Знаете, че по време на транспортирането имаше влошаване на състоянието на Марк, наложи се да му преливат кръв, да го стабилизират в един от подземните лагери, това бе най-рисковият момент. Другият е точно преди финала - когато всички знаят, че носилката е близо до повърхността. Тогава винаги се получава едно леко отпускане и има възможност за грешка.”

На въпрос как е финансирана от българска страна спасителната операция, Хаздай обясни, че всички средства са събрани с дарения в рамките на организацията.

“Тя е доброволческа, всичко е на наши разноски, ние сами финансираме екипировка, тренировките,

сами си купуваме

самолетните билети,

сами си осигуряваме бусовете - обясни Хаздай. - Примерно сега, за да заминат първите четирима души за Турция, дарител даде петцифрена сума в евро за чартъра.”

По време на земетресението в южната ни съседка екипите на пожарната пътували със спартана, а доброволците от "Пещерно спасяване" си купили билети за гражданските авиолинии, за да се включат в спасителните операции.

Но освен че сами финансират всичко, те рискуват да загубят и работата си.

“По време на земетресението в Турция двама от тях бяха уволнени, защото работодателите не са длъжни да им пазят местата, докато отсъстват, а те отидоха да помагат - разказва Хаздай. - Когато се вдигна шум, единия успяха да го върнат.”

За целия този абсурд причината е, че у нас няма закон за доброволчеството, а подобни организации, спасяващи човешки животи, нямат никаква подкрепа от страна на държавата.

“Ние се включваме при земетресения, наводнения, миналия месец ходихме в Житуша да помогнем на колегите да извадят двама пострадали при незаконен добив на въглища - обясни още Хаздай. - В Царево всички видяха, че отидоха доброволци, а държавата няма никакъв ресурс да обезпечи подобни събития.”