През 2026 г., когато трябваше да навърши 100 г., ще бъде издигнат мемориал в нейна чест

Въпреки раздорите в кралското семейство през последните години от живота на кралица Елизабет II тя си отиде в мир и без съжаление - това каза високопоставен църковен служител, който беше до нея през последните ѝ дни в двореца в Балморал. Тя почина на 96 г. в любимата си лятна резиденция в Шотландия на 8 септември точно преди една година.

Преподобният д-р Иън Грийншийлдс, тогава модератор на Общото събрание на Шотландската църква, а сега неин министър, прекара няколко дни в замъка миналото лято като гост на кралицата. Нейна традиция бе да кани хора от близкото си обкръжение именно в Балморал.

Пред “Дейли мейл” Грийншийлдс разказа, че в дните преди смъртта си Нейно Величество е била крехка. Силно впечатление му направило обаче, че докато двамата провеждали редица разговори на четири очи,

умът ѝ бил буден и проницателен

Тогава тя размишлявала основно върху подбудите, които я тласкали към вярата, и спомените за нейния баща - Джордж VI. Самата Елизабет II отбелязала огромното влияние, което вярата на баща ѝ оказала върху нейните разбирания.

“Би било нормално един модератор да говори за принципите на вярата, но аз бях много заинтересован от това колко много тя искаше да говори за своите собствени”, спомня си той непосредствено преди първата годишнина от смъртта на един от най-дълго управлявалите монарси на ХХ и ХI век. Преподобният обръща внимание и на забележителната памет на 96-годишната кралица.

Смъртта ѝ съвпадна с отпразнуването на платинения ѝ юбилей по случай 70 г. от възкачването ѝ на трона. Това било повод за Елизабет да се върне назад и да си направи равносметка. “Тя не съжаляваше и беше много спокойна”, категоричен е д-р Грийншийлдс.

Той бил изненадан, че посещението му не било отменено, тъй като кралицата му се сторила по-слаба, отколкото очаквал. Тя обаче настоявала преподобният да бъде там, за да изнесе, както било по план, проповед в шотландската църква “Кратие Кирк”. По това време Нейно Величество все още изпълняваше служебни задължения, като тогава присъстваше на предаването на властта от премиера Борис Джонсън към Лиз Тръс - това се случи 2 дни преди смъртта ѝ.

По думи на Грийшийлдс любовта ѝ към Шотландия, и по-специално към Балморал, се проявила силно в последните ѝ дни. “В един момент от нашите разговори тя отиде до прозореца и каза: “Кой не би искал да е тук”. Душата ѝ беше спокойна и уединена - в мир.”

Преподобният бил един от малкото гости по онова време. Броят им бил намален от страх да не уморят кралицата. В рамките на 3-дневния му престой имало шестима души на вечеря - Софи Уесекс (сега херцогиня на Единбург), принцеса Анн със съпруга ѝ Тимъти Лорънс, треньора на кралските коне Джон Уорън и самата кралица.

Грийншийлдс се сеща, че непосредствено преди собствената му майка да почине, тя също наблягала на размисли за вярата си, макар и да не било обичайно за нея. Тогава той свързал наблюденията си върху кралицата с тези върху майка си и си дал сметка, че вероятно покойниците усещат, когато земният им път е към своя край и отдават последните си дни на равносметка за делата си.

Преди точно една година новината за смъртта на Елизабет II, макар и да не изненада никого, шокира света. Всички предполагаха, че този ден предстои скоро, но годините се изнизваха и

цели поколения израстваха под нейното управление

А тя изглеждаше все толкова стилна и жизнерадостна, появявайки се пред британското общество на стотици събития и очаровайки с характерните за нея шапки.

Седем десетилетното ѝ царуване е наречено “Втора елизабетинска епоха”. То се характеризира с време на кардинални промени както за Великобритания, така и за Запада. Тя бе свидетел на Втората световна война, на студената война, а също и на технологичния възход на ХХ век.

Опасенията за здравословното състояние на Елизабет се засилиха в месеците непосредствено преди смъртта ѝ. Някои смятат, че

стресът и мъката от загубата на съпруга ѝ

- принц Филип, с когото тя имаше 74-годишен брак, са били твърде голям удар за нея. Той почина през пролетта на 2021 г. Поради строгите мерки във Великобритания по време на COVID пандемията тя бе принудена да го изпрати сама, дистанцирана от утехата на своите близки. В онзи преломен момент кралицата демонстрира изключителен стоицизъм, докато погребваше съпруга си в параклиса на двореца Уиндзор Сейнт Джордж, пред десетките камери, наредени в опит да уловят драмата в душата ѝ, изписана поне за миг на лицето ѝ. Тя го изпрати хладнокръвно и без излишна емоция. А когато вероятно най-много ѝ се е искало да пророни поне една сълза за човека, който сама наричаше

“най-голямата опора в живота ми”,

Елизабет използва запазената си марка, прикривайки лицето си с шапка. Оттам нататък Елизабет II започна постепенно да гасне. През ноември същата 2021 г. тя беше приета за кратко в болница, а малко след това при битов инцидент получи травма на гръбначния стълб. Публичните ѝ прояви станаха рядкост, а когато ги имаше, тя изглеждаше физически все по-слаба. Духът ѝ обаче оставаше все така непоклатим.

Появяваха се и слухове за предстоящата ѝ абдикация. Но за Елизабет короната беше доживотна присъда, от която не можеше да става и дума да се откаже. Съзнанието ѝ отдавна беше белязано от преживения срам от абдикацията на чичо ѝ – крал Едуард VIII, който се отказва от трона на Британската империя през 1936 г. заради американка с два развода зад гърба си.

Това е прецедент в близо десетвековната история на британската монархия, който разтърсва институцията до основи и почти унищожава доверието в нея. Невъзможността на Едуард VIII да разграничи личните си прищевки от задълженията си към страната води до преждевременния край на детството на Елизабет.  Едва 10-годишна, изненадващо става наследник на короната, след като баща ѝ - Джордж VI, става крал.

 На 21-ия си рожден ден младата принцеса завинаги свързва съдбата си с дълга към владенията, над които ще царува. В Кейптаун, Южна Африка, се заклева по радиото пред милионите поданици на тогавашната си империя: “Целият ми живот, независимо дали е дълъг, или кратък, ще бъде посветен в служба на вас и на нашето голямо имперско семейство, към което всички ние принадлежим”. И удържа на думата си.

Сега паметта ѝ ще бъде почетена в тесен кръг от кралското семейство без излишен шум, както тя почиташе своя баща досега. През 2026 г. пък, когато Елизабет щеше да навърши 100 години, се планира изграждането на мемориал в нейна чест, за да отдава Островът своята почит не само на 8 септември, а когато има нуждата да го прави.