Очевидният напредък на Индия в различни сфери повишава тежестта на страната в международните отношения. Затова Делхи вероятно ще бъде важен фактор при определянето дали новият световен ред ще бъде многополюсен или биполярен - между САЩ и Китай, смятат политически наблюдатели.

В тази връзка тазгодишната среща на върха на страните от БРИКС в Йоханесбург се превърна в голямо изпитание за индийската дипломация. Една от причините е, че и двете преобладаващи теми, заемащи централно място на форума -

разширяването

на организацията

и предложението за приемане на обща валута, представляват предизвикателства за нея.

Групата БРИКС обаче разкри вътрешните си противоречия на фона на засилващото се съперничество между Китай и Съединените щати. В същото време Индия се опита да се противопостави на усилията на Пекин да превърне БРИКС в организация за подкрепа на своя геополитически дневен ред. Тя бе против и популяризирането на инициативата на Пекин “Един пояс, един път” и явната антиамериканска реторика.

Паралелно с това и заедно с домакините от Южна Африка дипломацията на Моди саботира и идеята за обща валута на организацията, тъй като има опасения, че това ще увеличи господството на Китай в блока и ще укрепи допълнително юана.

Вместо това Индия съсредоточи дискусиите и дейностите на БРИКС върху проекти за икономическо и финансово сътрудничество, инициативи за намаляване на глобалната зависимост от базираната на щатски долари международна финансова и платежна система и реформи на международните институции, за да се даде на развиващите се страни по-голямо представителство.

От друга страна, Китай иска бързо да разшири организацията БРИКС, за да засили влиянието си във важни развиващи се държави. Русия също се застъпва за скоростно приемане на нови членове, с надеждата по този начин

да заобиколи санкциите

на Запада заради войната

в Украйна. А Индия на свой ред е загрижена да не загуби собственото си влияние, ако групата приеме твърде много нови членове.

Но тук има и една особеност. Докато Китай се оказва в сложни отношения със САЩ, Делхи поддържа тесни връзки с Вашингтон.

“За Индия Западът е най-важният търговски партньор, доминиращият източник на капитал и технологии и основна дестинация за индийската диаспора - пише колумнистът и бивш член на Консултативния съвет за национална сигурност на Индия К. Мохан Раджа в статия във Foreign Policy, озаглавена “Време е да обвържем Индия със Запада.” Тъй като Индия ще стане

третата по големина

икономика в света,

Раджа се застъпва за превръщането на групата G-7, която обединява най-добрите демократични икономики в света, в G-8 - с Индия като най-нов член.

“Наскоро сключените споразумения за отбрана и нови технологии със САЩ представляват крайъгълен камък в това отношение - пише още той. - Споразуменията признават реалността, включително факта, че въпреки вътрешните си трудности САЩ и Обединеното кралство все още произвеждат 50% от световното богатство, за разлика от 20-те процента на Китай и Русия, взети заедно.”

Но от политическа гледна точка още по-сериозен е фактът, че Индия и Китай от години де факто са в граничен конфликт.

Източникът на напрежението между съседите е спорната граница с дължина 3440 км по протежение на Хималаите - наречена “Линия на действителния контрол”, или LAC, която е лошо очертана и войници от двете страни

се изправят лице в лице

в много точки

Отношенията между Индия и Китай се влошиха през 2020 г., когато техните войски участваха в смъртоносен сблъсък в долината Галуан в Ладакх - първата фатална конфронтация между двете страни от 1975 г. насам, при която загинаха най-малко 20 индийски войници.

Позицията на Китай е, че целият Аруначал Прадеш е негова територия, наричайки го “Южен Тибет” - твърдение, което Индия категорично отхвърля. Делхи претендира за платото Аксай Чин в Хималаите, което се контролира от Китай.

Едва ли случайно сега Поднебесната империя отпечата нова карта, показваща спорните региони като част от своята територия, което предизвика индийски протест.

Ескалацията около

изданието от 2023 г.

на стандартната национална карта на Китай идва само няколко дни след като индийският премиер Нарендра Моди и Си Дзинпин говориха в кулоарите на срещата на върха на БРИКС в Южна Африка.

А сега, на 9 септември, Ню Делхи ще бъде домакин на 18-ата годишна среща на върха на Г-20. Събитието, в очите на индийското правителство, ще отбележи нарастващото международно значение на страната. Междувременно обаче медиите съобщиха, че китайският президент Си Дзинпин вероятно

ще пропусне разговорите

на лидерите на Г-20

тази седмица в Делхи. Непотвърдени доклади предполагат, че вместо него ще присъства премиерът Ли Цян. Си потвърди по-рано, че ще пътува до Делхи за срещата от 9 - 10 септември, но Външното министерство на Китай не потвърди присъствието му, когато беше помолено да го направи на редовен брифинг за пресата в четвъртък.

Неназовани източници съобщиха за агенция Ройтерс, че той е отменил посещението си точно заради спора с картата. Скандалът набира още сила, тъй като Индия не е единствената страна, която възразява срещу нарушаването на границите. В четвъртък Филипините и Малайзия също излязоха с протест срещу претенциите на Китай за собственост върху по-голямата част от Южнокитайско море. Тайван, който според Пекин е отцепила се провинция, която в крайна сметка ще бъде под негов контрол, също възрази срещу включването му в картата.

Затова властите в Китай заявиха, че съседите му трябва

да се въздържат от

“прекомерно тълкуване”,

а специално Индия трябва да “запази спокойствие” по въпроса.

В същото време индийският външен министър Джайшанкар нарече твърдението на Китай „абсурдно“. Негов колега допълни, че двете страни са се съгласили да “интензифицират усилията за експедитивно разделяне и деескалация” по спорната граница.

Съвсем логично е в тази конфликтна ситуация в Азия индийското правителство да потърси подкрепа от Запада. И по-специално от Вашингтон.

Въпреки това, както отбелязва бившият съветник по националната сигурност в Делхи Шившанкар Менон, “остават притесненията... относно

“отвличането”

на САЩ от Украйна

от ролята им другаде, особено в Близкия изток и Африка”.” Тези притеснения се усложняват от неуспешното изтегляне на САЩ от Афганистан през 2021 г. и загрижеността относно въздействието на дълбоката поляризация в Америка, която вероятно ще бележи и кампанията за президентските избори през 2024 г.

“В този несигурен свят има нови възможности - казва Менон. - Индия може да работи със съседите си, за да изгради мирна и по-просперираща периферия, която нейното собствено развитие изисква. Тя може да участва в преработването на правилата на международната система, което е в ход. Но също може и да се ангажира отново с динамичните икономики на Азия,

участвайки в глобалните

вериги на стойността,

за да продължи собствената си трансформация.”

От своя страна САЩ, Япония, Франция и Австралия все повече ухажват Индия, за да я приобщят към Запада като икономическа и военна противотежест на Китай.

За това говори и фактът, че критичните и нововъзникващи технологии вече са стълбът на отношенията на Индия със САЩ. Чрез споразуменията, подписани с Вашингтон през юни, индийската армия подобри безопасността на комуникацията си със САЩ и получи достъп до чувствително оборудване и сигурност на комуникациите.

Според наблюдатели Индия скоро също може да бъде принудена да избира между Запада или БРИКС, тъй като визията на Делхи

се конкурира

с тази на Пекин

“Много е вероятно тя да има за цел да обгради Китай в съответствие с принципа на Артхашастра “врагът на моя враг е мой приятел”, казва един от тях.

Може би този тип политика най-добре е изразена от Чанакя, философ и държавник от 300 г. пр. Хр., чиито реалистични идеали са помогнали за създаването на първата индийска империя. Неговото тълкуване на човешката природа често води до

прагматичен, но

песимистичен възглед

за функционирането на държавата, в който националният интерес е ключов.

В своята “Артхашастра” той изяснява теорията си, като препоръчва да се изграждат съюзи със страни, обкръжаващи враждебните съседи на държавата, като по този начин им се попречи да станат твърде мощни и да застрашат нейната сигурност.

Точно този подход някои виждат и в изявлението на индийския външен министър Субрахманям Джайшанкар, че “това е време за нас да ангажираме Америка, да управляваме Китай, да култивираме Европа, да успокоим Русия, да включим Япония в играта, да привлечем съседите, да разширим съседството и традиционните кръгове на подкрепа”.