Възможно ли е Индия да стане следващата световна суперсила? Този въпрос възникна още през април, когато тя измести Китай и стана страната с най-многобройно население.

Но не само раждаемостта в Индия е близо два пъти по-висока от тази в Китай. През последните две години с почти същите темпове Делхи изпреварва Пекин и по икономически растеж. Само за последното тримесечие индийският брутен вътрешен продукт (БВП) нарасна с 6,1% в сравнение с 4,5% на Поднебесната империя.

Нещо повече, Индия има голяма работна сила, разрастващ се вътрешен пазар и технологичен сектор, който процъфтява въпреки глобалните насрещни ветрове. Страната наскоро изпревари Обединеното кралство и стана петата по големина икономика в света, като се превръща във все по-влиятелен играч на политическата сцена.

„Индия ще бъде двигател на растежа на света. Това е така, защото превърна трудните времена в икономически реформи“, заяви със самочувствие премиерът Нарендра Моди.

Той се надява, че предприетите от правителството му подобрения ще увеличат националния продукт от 3,5 трилиона долара до 5 трилиона долара само след 2 години.

На този фон бяха закономерни и успехите на страната в Космоса. Индийската агенция (ИОКИ) изуми света със сложното прилуняване на апарата „Чандраян-3“ на южния полюс на Луната - огромно постижение, с което страната стана първата, която стигна благополучно дотам. Това се случи дни след като утвърдената суперсила в Космоса - Русия, не успя да се справи с това предизвикателство. Нейният апарат „Луна-25“ влезе в орбита на спътника ни по-бързо, но се разби в него.

Броени дни след това - на 2 септември, от стартовата площадка на о-в Шрихарикота излетя и апаратът „Адития-L1“. Той носи санскритското наименование на Слънцето, а основните му цели обхващат изучаването на динамиката в горните слоеве на слънчевата атмосфера, включително хромосферата и короната.

И сякаш за да потвърдят, че зашеметяващите й успехи не са случайни, от индийската космическа агенция обявиха плановете си за още две ключови събития - мисия до Венера и изстрелване на хуманоидния робот „Вьомитра“ в Космоса. Последният експеримент, който ще бъде част от мисията „Гаганян“, също е уникален. За разлика от други нации, Индия не иска да експериментира с животни в Космоса. Заради това от ИОКИ са създали „женски робот“, който да провери всички животоподдържащи системи на борда на първия пилотиран космически кораб. А индийската ракета носител LVM3, която ще изведе в орбита „Гаганян“ с първия национален екипаж, вече е готова.

Този напредък отново предизвика дебат дали страната може да измести Китай като новата фабрика на света.

Демографската крива, извеждаща Индия на първо място, изглежда завидна за много развити нации, които обаче бързо застаряват. За разлика от тях индийците живеят по-дълго, а броят на бебетата, които се раждат всяка година, почти не е помръднал. В същото време Китай е изправен пред махмурлука от политиката „за едно дете“ в продължение на десетилетия, докато Делхи няма подобни проблеми. Там разполагат с млада и нарастваща работна сила.

В допълнение към общото население Индия изпреварва Китай и по отношение на населението в трудоспособна възраст. Според ООН почти една пета от хората на възраст между 15 и 64 години в света ще бъдат индийци до 2030 г. При това със средна възраст от 28 години или 10 години под тази в Китай. В това отношение Индия има ключово предимство. Още повече, до 2030 г. всяка година се очаква средно по 10 млн. души да се вливат в трудоспособното й население, което в момента е около 920 милиона.

За сравнение населението в трудоспособна възраст на Китай достигна своя връх през 2015 г. и е на път да намалее с 27 милиона до 2030 г. От своя страна, големият резерв на работна ръка в Индия би трябвало да ограничи разходите за труд и на свой ред да подкрепи икономическия растеж.

Като оставим настрана многобройните вътрешни проблеми, които Индия ще трябва да реши, за да реализира пълния си потенциал, по думите на индийски анализатор тя вече е в „геополитическа сладка точка“. Затова според икономисти, с всички условности, ако страната изиграе правилно картите си, 20-те години на XXI век може да се превърнат в десетилетието на Индия. А експерти са убедени, че субконтиненталната държава е готова да бъде следващият Китай, но не е задължително това да стане по същия начин.

Причината е, че двете най-големи нации имат коренно различни икономически и политически профили. Основната разлика е в техните политически системи и модели на управление. По-централизираното правителство на Китай исторически е било ефективно при прокарването на икономически политики за насърчаване на растежа на страната, докато многопартийната демокрация в Индия се характеризира с по-дълги срокове за вземане на решения.

Отдавна са известни и специфичните слаби места - страната изостава от Поднебесната империя по национална грамотност, инфраструктурни инвестиции и система на веригата за доставки. Именно тези фактори все още затрудняват Индия да надмине Китай като фабрика на света.

Сериозен недостатък е, че в Индия липсва производствената среда, която е ключов двигател на феноменалния икономически растеж на Китай. Индустрията осигурява около 30% от БВП на Китай и само 15% от този на Индия през 2021 г. Една от причините за тази разлика са по-малките инвестиции на Индия в инфраструктура. Рушащите се железопътни линии, задръстените пътища и неефективните летища нарушават веригите за доставки, задушавайки растежа и инвестициите. Друга известна слабост са лошите образователни системи, особено на север, съчетани с кастово разделение.

Въпреки това в последните години индийското правителство успя да постигне напредък в прилагането на реформи за подобряване и мобилизиране на работната сила на страната в опит да стимулира икономиката.

Но субконтинентът има и много предимства в борбата за доминация. Не на последно място Индия може да разчита на няколко държави, които все по-често се еманципират от Китай, като Филипините, Виетнам, Индонезия и Сингапур. За тях Индия се явява важен партньор, който може да им помогне да се противопоставят на Пекин.

Накратко, Делхи все още не е достигнал своя икономически потенциал, докато богатството на Китай изглежда намалява.

Все пак забавянето на растежа в Китай не означава, че Индия с най-големия в света набор от хора в трудоспособна възраст ще поеме ролята на световна работилница.

„Може да се случи, но това ще изисква да оправи много неща - смята Прамит Чаудхури, ръководител на Eurasia Group за Южна Азия. - Не за първи път хората казват, че Индия е във възход, а след това я наблюдават как прави поредица от големи политически грешки, които спират този растеж.“

От тази гледна точка икономическата история на Индия едва ли ще бъде повторение на китайската. Има много начини, по които Делхи може да се издигне, особено след като промишленото производство вече не заема централна роля в световната икономика, както преди.

Сега услугите представляват огромна и вълнуваща част от индийската икономика, подсилена от евтина цифрова инфраструктура, която Индия разработи сама. В това отношение онлайн услугите позволяват на милиони млади индийци да работят в чужбина, без да напускат дома си. По този начин дори животът в индийските села става все по-урбанизиран с всяка година. Заедно с това има и проблясъци: производителите на чипове търсят индийски доставчици, които създават по-висок клас технологии от китайските.

Като цяло перспективата за растеж на Индия е по-обещаваща от тази на Китай. Въпреки това разликата в икономическото развитие на двете страни ще отнеме много време на догонването, смятат анализатори.

Засега единственото сигурно за новата най-многолюдна държава в света е, че нейното издигане няма да прилича на никое друго в историята.