- Луиза, "Стъклен дом" беше трамплин за повечето от младите актьори, снимали се в него. Случвало ли ти се е да се дразниш, че голяма част от публиката те свързва предимно с героинята ти Алекс, а не с някои от ролите, които си изиграла в театъра?
- "Стъклен дом" ми даде много добър начален старт, така да се каже. Съвсем скоро след като ме приеха в Академията, ме избраха да участвам в него, така че това беше едно добро начало. Казвали са ми, че голяма част от работата на актьора е да е известен, така че благодарение на сериала, аз и останалата част от младите артисти станахме известни и направихме "първата крачка". Голяма част от публиката в днешно време е телевизионна, така че аз знам, че тези, които ме разпознават само като Алекс, дори не знаят, че играя нещо друго, някъде в театъра. Аз, разбира се, не мога да ги съдя за това, пък и все още не съм изиграла много роли в театъра, за да претендирам за вниманието на публиката.
- Какво се случва с теб след финалните надписи на последния сезон?
- Сега, след телевизията съм се отдала изцяло на театралната сцена. Репетирам във Варненския театър. Правим една от големите пиеси на А. П. Чехов - "Вуйчо Ваньо". Режисьор е проф. Пламен Марков, моят художествен ръководител в НАТФИЗ. Публиката може да ме види в ролята на Елена Андреевна.
- Телевизията или театърът е по-голяма тръпка за теб?
- Разбира се, че театърът. Предполагам, че за всички актьори е така.
- С финала на "Стъклен дом" като че ли дойде и краят на връзката ти с Явор Бахаров. В жълтите издания се изписаха различни версии по тази лична тема. Каква е истината - как се стигна до раздялата ви и кой беше инициаторът?
- Мама ми каза: "Изи, животът е низ от срещи и раздели". Финалът на сериала не е повлиял по никакъв начин на раздялата ни с Явор. Това е лично решение в личните ни отношения и животи и не мога да разбера защо е толкова обсъждана тема... Хората се запознават, влюбват, разлюбват, обичат, карат се, разделят... Това са нормалните неща от живота.
- Как се чувстваш сега?
- Аз се чувствам добре! Всеки край е и начало. Чувствам се прекрасно, когато работя, когато са ми дали тази възможност.
- Някои клюкарски сайтове ти посветиха доста хапливи заглавия и обвинения, че си отмъкнала бившия годеник на приятелката си Радина. Как ще коментираш подобни писания?
- Не мога да коментирам такива неща, а и не виждам смисъл. Вярвам, че в живота, каквото трябва да се случи, се случва, колкото и на някого това да не му харесва... А всичко е една такава въртележка, че не осъзнаваш кога си най-долу и кога най-горе. Имам един приятел, който винаги ми казва: "Балансът в природата" и това ми е достатъчно.
- Сегашният ти приятел Стефан направи публично признание колко силни са чувствата му към теб. Разказа и за отношенията си с Радина и с Явор. Ти самата усети ли някаква промяна в отношението на двамата към теб или към него?
- Нещата никога няма да бъдат същите. Но пък, кой знае, може да станат по-добри! По принцип в такива ситуации винаги има недоволни, но никой от нас няма какво да губи. Ние сме много млади хора, които по-скоро имат бъдеще, отколкото минало, и съм сигурна, че всичко ще бъде наред.
- По време на снимките стана близка и с други от колегите си. С кои от тях остана приятелка и след края на "Стъклен дом"?
- В интерес на истината най-много се сближих като приятел с Бойко. С него приятелството ни е много искрено, може би заради различните полове, но аз знам, че винаги мога да разчитам на него - той на мен също. Споделяме си, много добре се забавляваме заедно. Истински приятелчета!
- Кои са най-важните качества, които правят добрия актьор?
- Най-важното за добрия актьор е да е добър актьор. Ха-ха... Няма най-важно, всичко е важно! Да си актьор, това не е професия, това е начин на живот! Целият ти свят, мисленето ти, всичко преминава през артиста в теб. Всичките ти чувства се подчиняват на това... и аз си мисля, че ако си съгласен това да се случва с теб и дори ти харесва - ставаш, за там си. Е, предполагам, че трябват и качества... разбира се!
- Какви роли ти подхождат най-добре?
- Най-добре ми подхождат ролите, които ми дават! Предизвикателството е в това да успееш да правиш всяка следваща роля, като написана, направена за теб! Не е ли лудост...
- На кои актьори се възхищаваш и с кои би искала да излезеш на една сцена?
- Възхищавам се на всичките световни величия в киното и театъра, не само за това колко са добри, а и за това, че са имали смелостта да стигнат до там, където са. Много харесвам Лео ди Каприо, Мерил Стрийп, Натали Портман, Шон Пен, Сюзън Сарандън и т.н..
- Какво не би направила в името на кариерата?
- В момента съм съсредоточена главно в кариерата си и може би бих направила всякакви компромиси със себе си. Не с близките си, разбира се, но когато дойде време за отговорностите ми като жена, ще ги поема. Едва ли бих си зарязала работата за постоянно, ако няма някаква много сериозна причина. Просто много обичам това, което правя!
- Имаш ли много фенове?
- Ами да, имам, не са много, но имам. Групата е повече между 10 и 17 години... не е лошо - те са искрени! А от по-големите фенове от силния пол... все си мисля, че винаги съм имала.
- Как реагират, когато те срещнат?
- Неадекватно, в по-голямата част от случаите. Едната част от тях вероятно имат чувството, че ям хора. Много са уплашени, не смеят да ме доближат. Като ме питат дали могат да се снимат с мен, все едно са задали най-страшния въпрос на света. Естествено, че могат да се снимат с мен, освен ако не е четири сутринта, примерно. Има фенове, коита са нахални и нагли. Както и подсвирквания по улицата, на които не обръщам никакво внимание.
Има и хора, които прекалено много навлизат в личното ти пространство. Пишат ти всеки божи ден във Фейсбук. Търсят ме, искат да сме приятели и ако това не стане, се сърдят.
- Преди да започнеш да се занимаваш с актьорство, дълго време си била балерина, а след това и професионален модел. На какво те научиха тези две професии?
- Балетът, а след това моделството ме научиха най-вече на дисциплина, на това, че ако искаш да постигнеш нещо, колкото и трудно да ти е, нямаш право да се отказваш. Също така, че мрънкането, сръдните, лигавщините нямат място пред обектива и на сцената.
- Кое е най-голямото ти постижение на модния подиум?
- Аз като цяло не съм била много на подиума, а повече пред фотоапарата и камерата. Най-голямото постижение е, когато бях на 15 и снимах световната кампания на компютърната компания ASUS. Снимките бяха в Тайван. Кастингът представляваше това да излезеш пред доста хора, не само клиентите, но и останалите, които чакат за същото. Трябваше да вземеш една китара и да изпееш едно рок парче. Страшно... Ад ми е това, тъй като много обичам да пея, но не мога. Срамувам се, отпускам се пред приятели, но пред чужди хора никога не го правя.
- Как излезе от ситуацията?
- В случая не слушаха как пея, а гледаха как изглеждам. Искаха присъствие, защото героинята ми в рекламата беше рок звезда.
- Австралийското издание на мъжкото списание "Максим" официално те провъзгласи за най-горещата жена в България. Кога разбра, че си красива?
- Красотата е доста относително нещо... Ако за някои съм красива, за други изобщо не съм и това е нормално. Аз за MAXIM разбрах доста след като беше станало и се изненадах, но и зарадвах, разбира се... та, такива разни неща са ме накарали да придобия самочувствието на красива жена. Когато започнах да снимам, когато мъжете започнаха да ме харесват... тогава!
- Получавала ли си неприлични предложения?
- Е, неприлични предложения да искаш! Редовно получавам! Всички мъже, които малко повече си вярват и не се интересуват от друго...
- Как реагираш на подобни предложения?
- Не съм такъв човек. Не съм фенка на свалките по интернет, на секса за една нощ. Влюбчив човек съм, моногамен. Не са ми интересни тези неща. Ненужни са, могат да ти донесат само неприятни емоции.
- Кога и как усети славата?
- Славата усетих, след като хората по улиците започнаха да ме гледат странно, да се обръщат... Докато свикна, че не съм си загащила полата в чорапогащника, а са ме разпознали от телевизора, мина известно време.
- Усещаш ли негативите на това да си известен?
- Много хора започват да те търсят за лични облаги, без да се интересуват от теб самия. Хора, които не са ме търсили от много дълго време, в един момент искаха да ми стават най-добри приятели. Не ги обвинявам, просто ми става мъчно. В България славата не е много голяма. Ако беше Холивуд, да спят папараци пред дома ми, да не мога да направя нищо сама, тогава щеше да е друго. Но моята слава наистина не е толкова голяма.
- Въпреки това непрекъснато си обект на жълтата преса. Кой е най-безумният слух, който си чувала или чела за себе си?
- Избягвам да чета жълтата преса. Ако някога го правя, то е само, за да се посмеем с приятели.
- Не се ли дразниш, когато прочетеш някоя измислица за себе си?
- Аз обикновено не зная какво е написано. Някой приятел ми се обажда и ми казва. Не мога да разбера защо за хората от тези издания е жесток проблем да се напиеш? Това са пълни глупости! Все едно на 20 години хората не ходят по заведения, не употребяват алкохол и не се забавляват? Била съм се качила на някакъв бар? То цялата компания беше там... Защо да съм лош пример аз?
- Лошо момиче ли си наистина?
- Ха-ха... не, аз съм от най-добрите.
- И слушаш майка си?
- Да, мама, татко. Няма лошотии при мен!
- Какво дете беше?
- Била съм изключително лъчезарно и общително дете - точно обратното на мрачния ми пубертет. Сега нещата са се уравновесили.
- Суетна ли си?
- Ами... да! Отделям време пред огледалото, но не прекалявам. По много време се чудя какво да си облека.
- Има ли нещо, което не харесваш у себе си?
- Не харесвам избухливия си характер, не харесвам това, че съм свръхчувствителна и ранима. Ще ми се да съм малко повече джаста-праста.
- Имаш ли някакви фобии или страхове?
- Имам страхове, но те не са от нещо определено. Ако срещна мечка в гората, ще ме е страх. От тъмното ме е страх... от самотата. Не обичам да оставам сама. Имам нужда от такова нещо само веднъж в месеца. Предпочитам да съм с приятели, да съм в компания. Говори ми се...
- С майка ти Ивета Григорова сте изключително близки. Как се забавлявате заедно?
- Да, ние сме най-добри приятелки. Забавляваме се като такива! По всякакви начини, които да допадат и на двете. Тя не обича къмпингите.
- За какво най-често търсиш съветите ?
- За всичко. Споделям  всичко. Тя на мен също. Аз вече съм голямо момиче и дори търсим съвети една от друга, не само аз от нея! Сега я слушам много повече, отколкото като бях на 15.
- Къде се виждаш след десетина години?
- Не знам! Дано да е на хубаво място с хубави хора!