Най-доброто четиво за лятото

Убийства, разчленени тела, накълцани момичета, недомислени закони – това лято българската патологията избухна като нощно гърне върху вентилатор. Как да лежиш спокойно на плажа като виждаш, че

нещо става с умственото състояние на населението –

всички заедно подивяваме, но всяко ново поколение подивява с ускорение. Например колкото по-нови са политиците, толкова по-шантави закони измислят и толкова по-бързо им се налага да ги променят. Сега са се захванали с конституцията, та да изгорят и мостовете обратно към нормалността.

Този път няма да обвиня медиите, че си затварят очите за пороя от дивотии. Сутрин по екраните е върволица от психолози, антрополози, социолози и всякакви други душеведи, които всестранно нищят всички възможни причини за избиването на обществената чивия – психичните отклонения, семейното възпитание, училищния упадък, дрогата, проституцията, компютърните игри, екшъните, буквално всичко е и причина, и следствие.

Но най ми хареса един, който обясни епидемията от татуировки с комунизма. При Тодор Живков те били забранени, така че родителите не са татуирани, а младежта ги смята за символ на свободата. Хубавото на тази теория е, че може да се използва и за всякакви други нови явления. Да вземем например епидемията от дебелаци в наше време. При Тодор Живков и на тях не се гледаше с добро око, елегантните дами се стремяха да са тънки като вейки, следователно в наше време ренесансовият задник символизира свободната воля от гърба надолу.

А какво да кажем за епидемията от джипове? Пак същото – при Т. Ж. нямаше джипове, освен тук-там някоя купена с огромни привилегии „Нива“. Днес вече всеки е свободен да си купи „Хамър“, за да гази с него по тротоарите, утвърждавайки своята идентичност. Ако можех, щях да си купя танк, за да пазарувам с него в „Лидл“.

Нормалното е да търсим единна теория на лошотията,

тъй като язвите на обществото се надигат заедно и взаимно се усилват. Болните общества са си болни от всичко едновременно и най-често виновен е социалният строй. Като бях млад, всички отрицателни явления се обясняваха с остатъците от буржоазното минало. После станаха остатъци от комунизма, но най-новият фактор е руското хибридно влияние. Според мен то би трябвало да намалява със задълбочаването на евро-атлантическите ценности, но пък дивотиите се усилват. Следователно трябва да се търси нещо друго.

Обща причина за общественото полудяване наистина има, но уви, телевизионните експерти отказват да я назовават. А тя е добре известна – икономическото неравенство. Колкото по-високо е то, толкова повече се изострят всички социални мизерии и срамотии, явления, от насилието над жените, до тоталната корупция и чалга-законодателството.

Защо експертите по медиите предпочитат да заобикалят тази универсална причина? Защото политиците ще ги уволнят. Никой олигарх не плаща на революционери или социални реформатори. Заплаща се за задълбочаване на неравенството, а не обратното.

Поради липсата на друга информация, ще ви препоръчам едно лятно четиво, което допълва знанията от сутрешните блокове. Но първо лек увод за нашето дередже. Както е известно, България е страната с най-високо неравенство на доходите в ЕС – т. нар. „коефициент Джини“ за нас е 38.4 докато средното за ЕС е 29.6. Неравенството в доходите трупа неравенство в имотите, а България е май единствената държава в ЕС, където наследствата не се облагат с данъци. Така че тепърва държавата ни ще крачи бодро по нанадолнището към феодализма. Вече водим с много и продължаваме да се отдалечаваме от държавите със социални икономики.

И колкото повече се отдалечаваме, толкова повече ще полудяваме в сравнение с нормалните държави. Ето например една графика от книгата „Патология на неравенството“ от Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет:

Тази графика показва количеството на душевните заболявания (по вертикала) според степента на неравенството в доходите (по хоризонтала). Както виждате, хората са най-нормални в страните с по-егалитарна икономическа система, която се дължи на много по-прогресивно данъчно облагане. И най-много откачалки има в страните с по-плоски данъци, макар че никъде не са чак толкова плоски, колкото в България.

Няма ни в тази графика, но ние си знаем, че лудите не намаляват

Знаем и това, че нашето данъчното облагане е най-регресивното в Европа и въобще в развития свят. А това е мощен генератор на неравенство, което от своя страна увеличава производството на откаченяци с нарастващи темпове. А заедно с тях и насилието, корупцията, лошото управление и бягството на нормалните през терминал 2.

Както се сещате, това е книгата, която бих препоръчал за лятно четиво. Като живееш до блато, много ясно, че ще боледуваш от малария. Никаква Истанбулска конвенция няма да намали насилието срещу жените, докато неравенството продължава да превзема нови и нови висоти.

Ето още една графика от същата книга:

Тук са подредени 21-те най-развити държави в съвременния свят преди около 15 години, когато излезе този труд. По хоризонтала те са сложени според степента на неравенството, а по вертикала – според здравните и социалните проблеми на обществото. Очевидно е, че колкото по-егалитарно е обществото, толкова по-малко са и социалните проблеми. И обратното – с най-високи проблеми е САЩ, където неравенството е като в третия свят. Някъде там би трябвало да е и България. В ляво и в ниското са все държави с прогресивни данъчни системи, които повече облагат богатите и по-малко бедните и удържат данък наследство върху най-големите богатства. В дясно и горе е обратното. Разбира се, има и други фактори, които влияят върху общественото здраве, но този е най-силен и най-универсален.

Оригиналното име на тази задължителна за всеки социален коментатор книга е „Нивото на духа: Защо по-егалитарните общества почти винаги се справят по-добре“ (The Spirit Level: Why More Equal Societies Almost Always Do Better“) Авторите вземат официалните данни на световните организации за редица здравни и социални проблеми – физическо и умствено здраве, злоупотреба с дрога, образование, насилие, затлъстяване, социална мобилност и така нататък, подреждат ги според степента на икономическото неравенство и навсякъде лъсва корелация (съвпадение). Колкото по-високо е неравенството, толкова повече са проблемите.

Разбира се, корелация не означава причинност, но когато се натрупа цял сноп от корелации, явно нещо ги свързва. Авторите се спират сериозно и задълбочено на това как неравенството променя човешката психика от училището, как то трупа тревожност, недоверие, завист и дори хормонални изменения. Тук разбира се няма място да навлизам в дълбочина, но не мога да не отбележа епидемията от дебелаци очевидно тръгва откъм САЩ, прескача хубавите европейски страни и дебаркира в нашата малка, но много неегалитарна държавица.

Ето как изглежда съотношението между килограми и тлъстини сред богатите държави:

Както виждате, и тук е горе-долу същото. По вертикала е процентът на затлъстелите граждани. В САЩ стига до 30 на сто, докато в егалитарната Япония дебелаците са само 2.4. В Европа най-добре са Норвегия и Швеция. В България все още има какво да се желае по тази тема, но вече се забелязват и доста сериозни постижения.

Та докато човек лежи на плажа и чете „Патология на неравенството“, от време на време може да вдигне поглед и да види живи илюстрации навсякъде. Едно време при Бай Тошо се срещаха 3 пъти по-рядко.