Вежди даже леко се отърва

Вежди Рашидов каза нещо, което други си говорят при изключени микрофони. Но микрофонът му се оказа включен и няма как – трябваше да му намалят поведението, защото иначе целият парламент щеше да се озове “на погрешната страна на историята” и на едни народни лидери щяха да им дърпат ушите там, където ги викат, за да им дърпат ушите. 

Но населението бавно и полека започва да усеща, че се помпа огромен балон от неправителствените власти. Целта на изкуствената масова психоза бе очевидна – 

да се прокарат спешно закони, които в никакъв случай не трябва да се приемат спешно

И както става под натиск, резултатът е смехотворен – законът за “интимната връзка” е толкова нелеп, че десетилетия и дори столетия напред ще се преподава на студентите по право като депутатско изпускане в гащите от страх. 

И правилно ги е страх депутатите, тъй като манипулацията на обществото беше гигантска. Две седмици големите медии и най-вече сутрешните блокове се занимаваха само и основно с новината за Дебора.

Пролята бе много повече репортерска и анализаторска пот, отколкото за началото на войната в Украйна, изборите, правителството и “оня запис”, да не говорим за жестоките убийства, които зачестиха напоследък. 

Не ме разбирайте погрешно – престъплението срещу Дебора е отвратително и според мен трябва да бъде наказано по най-строгата буква на закона, ако се докаже. 

Социалните мрежи изкараха тълпите на демонстрации. Народният гняв изби по улиците като  наводнение. Явно се търсеше картината, описана в поемата“Септември”: 

Нощта ражда из мъртва утроба

 вековната злоба на роба:

своя пурпурен гняв -

величав!

Народният гняв в случая беше пластмасов, но депутатите се подплашиха, защото и те са такива, прекъснаха отпуската и панически се прибраха, за да умилостивят неправителствения сектор. Какво да правят горките, когато медиите от сутрин до вечер бълват разкази за жестокостта на българските мъже? Очевидно 

голямата цел бе да се ратифицира Истанбулската конвенция, 

но уви – пречат две решения на Конституционния съд.

Неправителственият сектор искаше ратификацията да стане преди местните избори, а половината от коалиционната сглобка – да го отложим, пък каквото стане - стане.

Затова и законът се оказа малко смешен, колкото да спадне напрежението.

Само по себе си напомпването на фалшива психоза с политическа цел е от същия жанр като запалването на Райхстага през 1933 г. Вярно, мащабите са несравними, но кръвната група е същата.

Българските дела не са като германските, нашите са по-мижави и винаги си остават недовършени. За да се достигне ефектът на Райхстага, трябваше една-две партии да бъдат разгонени, поне 50 депутати да бъдат арестувани и поне половината медии – закрити. Да е ясно, че става дума за цялата власт.

Все пак старозагорският казус пристъпи с единия крак в политиката. “Патриотизмът им татуиран, ножовете им макетни, свободата им – смърт!” – написа във фейсбук най-титулуваният български писател и всички се сетиха, че става дума за “Възраждане”. На които не се сетиха, им бе обяснено. От “Възраждане” пък върнаха топката, че Георги с татуировките бил гласувал за ПП/ДБ. Утре сигурно ще се появи предизборен плакат: “Гласуваш за Киро, получаваш Татуирания Георги”. 

Иронията е, че това може да вдигне резултата 

А всъщност какъв е поводът за психозата. Както казах, престъплението срещу Дебора е отвратително и трябва да бъде наказано строго. Но все пак да го сравним с другите безобразия, които се случват пред очите ни. За да гарантира посоката на народния гняв, насилието срещу Дебора бе разказано по начин, който спести конкретика. И след седмица помпане на частична истина естествено, тръгнаха съмненията.

Вежди е земен човек, професията му е да мачка глина и затова не си подбира думите. 

В същото време имахме жестоки убийства, накълцани и заровени жертви, не заслужават ли те пиар?

Току-що бе заловен двойният убиец от Лозен, който признал за още едно, трето убийство, но не забелязвам същите симпозиуми по телевизиите, нито хилядните множества пред съдебните палати, а парламентът се кани да се върне на плажа. 

Аз пък бих казал, че 

да сътвориш нарочно извънредно положение в държавата, е 100 пъти по-сериозно престъпление 

У нас не е възможно да се правят класически преврати като през 1923, 1934 и 1944 година, Европа ще ни спре субсидиите.

Затова пък превратите могат да се пробутат на парче, малко по малко. Странният закон за “интимната връзка” например е компромисна отстъпка заради минипреврат.

Принудителната коалиционна сглобка – също. Принудителните промени на конституцията – също. В оня запис Киро си казва с какво държи ГЕРБ, а това също е минипреврат срещу волята на суверена. 

Както жабата се сварява при постепенното загряване на водата, така и демокрацията в България бе сварена малко по малко.

Да вземем например отказа от референдум – това също е преврат, и то не толкова малък. А референдума за мажоритарния вот? Все едно суверенът нищо не е казал. В политическия речник

самата дума “референдум” вече стана нещо неприлично

и грозно. А той е в чл. 1 на конституцията, преди парламентарното управление! 

Прави се специален закон, уволнява се главният прокурор и веднага законът се отменя, защото вече си е свършил работата.

Това не е ли малък преврат срещу демокрацията? 100 “общественици” искат да се забрани третата партия в България? Зиг-хайл!

Онзи ден виден политолог се оплаква, че ги свикали в посолството и там един мастит негов колега от школата на научния комунизъм налагал “само една гледна точка”. То пък кога е имало различни гледни точки сред българските политолози, питам аз? 

Само Вежди, който май е бягал от час по научен комунизъм, се обади невъзпитано: не го ли прекаляваме? Успокойте малко топката! И най-непростимата му грешка е, че употреби думата с “к”, все едно е още в ХХ век. Преди година биха му простили, но сега е като игла, допряна до балона. За тази дума могат да те обесят. 

Така че даже леко се отърва. Засега.