Радвам се, че успя да види внуците си, много се гордееше с цялото си семейство, разказва Мика Зайкова 

Недоумяваше как политиците ще се явят на предстоящите местни избори, като държат на командно дишане общините, казва тя

Непрекъснато изграждал мостове между синдикатите и правителствата

На 68 г. внезапно почина бившият социален министър в правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов - Иван Нейков. Първа за това съобщи неговата приятелка от много години Мика Зайкова и именно затова я потърсихме, за да сподели спомените си с него.

- Г-жо Зайкова, как се запознахте с Иван Нейков?

- Това бе преди 30-ина години, когато той започна работа в КНСБ. Бе изключителен юрист и там много спечелиха с него, а аз бях в другия синдикат - “Подкрепа”. Свърза ни нашият главен юристконсулт Мариана Иванова.

Сигурно си спомняте, но през 90-те имаше много протести у нас и ние с него невинаги сме били на едно и също мнение, но той се отличаваше - изключително балансиран,

интелект от

най-висока класа,

който умееше с тих глас да те убеди в това, което счита за правилно. Никога не стигнахме до етапа между двете синдикални организации да възникне някакъв разрив. Нейков умееше с избрани изрази да те накара да помислиш върху това, което предлага.

Помня, че преди по-малко от две седмици бяхме в телевизия, за да коментираме бюджета. Знаете, че аз съм по-експанзивна и обичам с преки изрази да казвам това, което мисля. Тогава г-н Нейков твърдеше, че този бюджет е единствено възможният, че е балансиран.

Макар че си останахме всеки на своето мнение, той успя да ме накара да се замисля - дали пък не може да се направи нещо по-добро? Оказа се, че може, защото г-н Асен Василев бе пренапрегнал приходната част, а Нейков наблегна на факта, че пренапрегнат или не,

пенсионерите няма

да бъдат засегнати

И ако трябва, ще се вземат пари от капиталовите разходи. Благодарение на това успя да ме убеди. Много държеше пенсионерите, които са дали толкова много на страната, да имат спокойна и осигурена старост в рамките на възможното.

- Все се чудя как го правеше - не се ядосваше, не кипваше? В това отношение май е единственият политик по време на целия преход?

- Точно така е. През всичките тези години никой никога не го е чул да повишава тон, затова ми е много мъчно, още не мога да го приема, загубихме страхотен експерт, широко скроен човек с енциклопедични знания. На съпругата му Светла няма да е лесно, но се надявам, че утехата ще са тримата внуци.

- Нейков как го постигаше - не се скара нито веднъж, правеше това, което трябва, не чакаше благодарност?

- Става, когато човек има базови и енциклопедични знания, Нейков винаги бе наясно какво може и какво не може. По принцип синдикатите искат повече, ние в "Подкрепа"

вървим с рогата напред,

КНСБ по-тихо, но Нейков успяваше да създаде баланс между прекомерните искания и възможностите, а това можеше да се постигне само с огромни познания в социалната политика, в труда, той държеше на принципа и истината.

Нито по Костово време, нито по време на управлението на Бойко Борисов, сега още по-малко, политиците се интересуват от това какво може и какво трябва да се даде на народа, защото, когато си политик, трябва да поставиш първо интересите на хората, за да те подкрепят и те в утрешния ден.

В един от последните ни разговори Иван Нейков каза: “С какви очи политиците ще идат на местните избори и ще кажат: “Гласувайте за нас", след като 2 години държат общините на командно дишане?”. За всичко се намираха пари, но за общините нямаше и стотинка.

Много му се искаше парите от Европейския съюз в първата и втората програмна фаза, в Плана за възстановяване да се използват ефективно, а не да се пилеят и крадат. Бе против корупцията и кражбите, но за съжаление, живяхме в тежко време.

- Какво мислеше за Жан Виденов?

- Не познавам някой да е мислил нещо хубаво за него. Но Нейков казваше:

“Виденов не е лош човек,

но си е сбъркал мястото”

Да, той бе едно добродушно момче, но наистина не му бе мястото в Министерския съвет. За никого Нейков не е казал грозна или обидна дума, макар че при Жан Виденов ситуацията бе наистина катастрофална.

Помня, че тогава имаше много противници на валутния борд, а Нейков аргументирано обясняваше колко полезен би бил той и благодарение на неговите усилия, на моите колеги в “Подкрепа” успяхме да убедим хората, че това ще е нещо полезно. И

ако не бе паричният

съвет, България

буквално щеше да потъне

Но тя се стабилизира и сега предстои да влезем в еврозоната през валутния борд, което много ни улеснява.

- Тогава не беше лесно да се отстоява идеята за борда.

- За да защитаваш подобна непопулярна за времето си позиция, трябва да имаш знания и талант да обясниш на хората, че това е нещо, от което всички ще имат полза.

Именно това специфично умение бе характерно за Нейков, той можеше с лекота да говори с миньор, с чистач, с човек без никакво образование и същевременно с професор и академик от висок клас и да ги убеди в правотата си. Но за целта се искат много знания и човечност.

- Как успя Нейков да впечатли премиери като Стефан Софиянски, Иван Костов?

- За него не бе важно той да направи впечатление, а те да му направят впечатление, за да се проведат реформите и политиките, които смяташе за правилни. Много искаше да намери път към д-р Константин Тренчев (тогава лидер на КТ “Подкрепа” - бел. ред.), за да работят двата синдиката в синхрон, защото знаеше, че така ще са по-силни.

- Все пак как успя да влезе в полезрението на служебния премиер Софиянски след катастрофалната ера на Жан Виденов, а след това остана и в кабинета на Иван Костов?

- Софиянски бе елегантен широко скроен политик, подбираше хора със знания, искаше да има министри, които наистина познават проблематиката и затова правителството му бе толкова успешно. Не може да се каже същото и за това на Костов, защото,

когато се подбират хора за

министри, това не трябва

да е на партиен принцип,

а на база на техните знания и умения.

Правителството на Софиянски ще се запомни, защото имаше подход към хората, той подбра за министри хора с умения да убеждават. За съжаление, когато са селектирани на партиен принцип, тогава успехът е съмнителен - не всеки притежава необходимите знания. Същото е и сега. Премиерът акад. Николай Денков е интелигентен човек, не е моя работа да критикувам министрите му, но

някои си нямат хал-хабер,

асоциациите им искат оставките, защото те не могат да бъдат полезни. Така че, когато си на този пост, са ти необходими хора, които приемат твоите принципи, но имат знания и умения да ги превърнат в политики . За целта са необходими хора като Иван Нейков, който познаваше до съвършенство социалната система, пенсионната система и нуждите на хората.

- Нейков как работеше с Иван Костов?

- Г-н Костов не бе лесен като премиер. Имаше свои идеи, не винаги са били правилни, но ако не бяха хора като Иван Нейков и като юриста на КНСБ Мариана Иванова, които можеха да създават мостове между изпълнителната власт и синдикатите... Помните колко много протести имаше, трудно разговаряхме, но Костов уважаваше Нейков и успяхме да създадем полезни контакти.

- Оплаквал ли ви се е някога?

- Никога, не съм чула лоша дума от него за когото и да е. Казваше:

“С добро по-бързо

се стига там докъдето

искаш и по-далече!”

Сигурно много хора са го огорчавали, но никога не е споделял нищо.

- Какво мислеше за царя?

- Не само той, а всички възлагахме много надежди за царя, но за съжаление Сакскобургготски не ги оправда, а след 2005 г., когато започна съвместното управление с БСП - цар със Сергей Станишев - това бе една невъзможна комбинация.

- За Андрей Луканов говорили ли сте си?

- Не, защото той бе премиер съвсем в началото на прехода. Убиха го, така че за починалите добро или нищо. Безспорно Луканов бе умен човек, но с грешна идеология. Всъщност ето по това се различавахме с Нейков - аз карам направо, а той можеше да те накара с тих глас да се вслушаш в аргументите му, можеш да му опонираш, но по неговия начин.

- Гордееше ли се със семейството си?

- Много. До последно казваше, че има трима внуци и призоваваше младите да не чакат, да не отлагат да създават деца, защото България има нужда от тях. Имаше прекрасно семейство, да са му живи и здрави и да наследят неговия интелект.

Много се гордееше с всички. Неговата голяма слабост бяха внуците му.

Децата се обичат, но внуците се обожават. Затова се радвам, че успя да ги види и те ще го запомнят.

- Като се замисля си давам сметка, че във всички тези 30-ина години, когато и да му се обадя, той винаги бе изключително подготвен, сякаш знаеше всичко в своите ресори. Как го постигаше?

- Непрекъснато четеше, той е юрист, но имаше познания в цялата политика, свързана с труда, с пенсионната система, със социалната.

Човек докато е

жив, трябва да учи

и да попълва знанията си. Нямаше нещо ново, което да излезе от печат или някакво изменение и той да не го е прочел и да не го е осмислил. Именно това негово пословично трудолюбие му създаваше един много стабилен фундамент.

Работеше до последно за България и българите, макар да си личеше, че не е добре. За разлика от политиците, които работят само за себе си. Каквото може, даде на страната.

Да ни чака там горе, а ние, докато акълът ни държи, ще продължим да се борим.