Айнщайн не го е подкрепял и го е нарекъл “глупак”, защото е дръзнал да се бори с политиците

С какво бащата на атомната бомба се различава от образа, който ни показва Холивуд

Какъв точно е бил Опенхаймер и отговаря ли на истинския му живот филмът за него, режисиран от Кристофър Нолан и с Килиън Мърфи в главната роля?

Биографията на една забележителна личност, каквато е създателят на първата атомна бомба, не може да бъде разказана изчерпателно в тричасов филм. Най-малкото защото в него липсват ключови етапи от живота му.

Така например не се споменава нищо за детството на Опенхаймер, а възпитанието му е допринесло за възгледите, които той поддържа в сюжета. На екрана липсва и периодът след кулминацията във филма, когато големият учен, заради пацифистките си възгледи, изпада в немилост. В същото време някои от сцените са доста “поукрасени” и имат значителни разлики с действителните събития.

Като например въздействащата сцена, в която бъдещият учен инжектира ябълка с отровния химикал калиев цианид и я оставя на бюрото на своя учител Патрик Блекет (изигран от Джеймс д'Арси), а след това я грабва от ръцете на своя идол Нилс Бор (в ролята Кенет Брана). Основната разлика между филма и реалния живот е, че всъщност самият

Блекет е открил проблема с

ябълката

А във филма няма и дума за последвалия скандал. Официално “Кеймбридж” не повдига наказателно обвинение и не изключва Опенхаймер. Според биографията “Робърт Опенхаймер: Животът в центъра” от Рей Монк бащата на учения договаря споразумение с университетските власти, според което на Опенхаймер ще бъде позволено да продължи обучението си и ще бъде поставен на пробация, при условие че се съгласи да се подлага на често лечение от психиатър от “Харли Стрийт”.

Друг важен неразказан във филма момент е, когато той проявява забележителните си заложби още от ранна възраст.

Роден в Ню Йорк през 1904 г., в семейството на германски еврейски имигранти, Опенхаймер имал мания от дете по кристалите поради тяхната структура и способността им да поляризират светлината. Развил силна страст към минералите и започнал обширна кореспонденция с местни геолози.

Един от тях, без да знае, че пише на 12-годишно дете, поканил Опенхаймер да говори в клуба по минералогия в Ню Йорк. Бъдещият учен помолил баща си да обясни на клуба, че синът му е още дете, но баща му бил развеселен от ситуацията и го призовал да отиде, без да им казва нищо.

Слисаните геолози избухнали в смях, когато се разбрало, че детето е техният мистериозен кореспондент, но бързо му подложили дървен пиедестал, за да може да се качи до катедрата. Тогава малкият Джулиъс изнесъл речта си, която била посрещната с бурни аплодисменти.

След като завършва Харвардския университет с отличие след само три години обучение, той продължава да учи теоретична физика в Кеймбридж, а по-късно и в Гьотинген, където получава докторска степен на 23-годишна възраст.

Във филма се споменава как само за шест седмици той успява да научи нидерландски за лекция в Лайден, а също, че е владеел древен санскритски. Но освен тях забележителният учен говорел перфектно и латински, френски, гръцки и немски.

Най-удивителната

астрофизична прогноза

на Опенхаймер идва през 1939 г., когато той пише “За продължаващото гравитационно свиване”. В статията си предвижда, че “умиращите звезди, чието гравитационно привличане надвишава производството на енергия”, ще бъдат открити далеч в дълбините на Космоса. По онова време статията е пренебрегната, но по-късно е открита от физици, които осъзнават, че Опенхаймер още тогава е предсказал появата на черните дупки.

Можем само да гадаем

докъде биха го довели

научните му открития

в тази област, ако ученият не беше поканен да оглави строго секретния проект “Манхатън”, чиято цел е производството на атомно оръжие. Ръководителите му са впечатлени от широките му познания, амбиция и способност да си сътрудничи и да мотивира други учени. Там, както е разказано подробно и във филма, той се опитва да разгадае как да създаде верижна реакция, необходима за предизвикване на ядрена експлозия, и в крайна сметка достига до успешен тест на новото оръжие.

“Сега се превърнах в Смъртта, Разрушителя на светове”. Този прочут цитат от индийския епос “Бхагавадгита” произнася величествено и с доста спокоен тон Опенхаймер в творбата на Нолан, след като на 16 юли 1945 г. в пустинята на Ню Мексико успешно е тествано първото ядрено оръжие и той завинаги остава в историята като “бащата на атомната бомба”. Вероятно тази сцена е по-подходяща за художественото повествование, но в действителност Опенхаймер е бил далеч по-несигурен: “Знаехме, че светът няма да бъде същият. Някои се смееха, други плачеха, а повечето хора мълчаха.”

Може би напълно логично във филма не се споменава много и за

дейността на учения като

преподавател

А в това отношение той е бил забележителен. Имал талант да създава красиви фрази, често в движение, и така пленявал студентите. Някои от тях били толкова запленени от Опенхаймер, че започнали да се обличат и да се държат като него, да обличат сивия му костюм и неудобните черни обувки, да пушат любимите му цигари “Честърфийлд” и да имитират странните му маниери. Подражателите дори били наречени “ним-ним момчета”, защото щателно копирали странното “ним-ним” тананикане на учителя си.

Дали великият физик, сравняван с Прометей, наистина е съжалявал за откритието си, когато на 6 и 9 август 1945 г. САЩ хвърлят две от бомбите, създадени от него, над Хирошима и Нагасаки? Със сигурност не е бил доволен от ефекта от откритието си - експлозиите, които унищожават и двата града в мащаб, невиждан дотогава, са убили най-малко 200 000 души.

Вярно е също, че въпреки зашеметяващите успехи той е

бил

недолюбван от

политици

и колеги.

А комунистката Джийн Татлок, с която започва страстен роман през 1936 г., действително се самоубива след последната им среща през 1944 г., но във филма пропускат да споменат действителното заключение за смъртта й - свръхдози наркотици.

Блестящият ум и огромните познания на Опенхаймер в областта на науката невинаги успяват да преодолеят неговата емоционална незрялост и политическо невежество. В тази връзка бащинската фигура на Алберт Айнщайн, която се появява на няколко места във филма, играе голяма роля. Но в действителност отношенията между двамата са били доста по-различни. Във филма създателят на Теорията на относителността съветва колегата си, че

може да избегне строго

разследване и съдебен

процес

от Комисията за атомна енергия просто като се оттегли. Опенхаймер му отговаря, че е избрал да остане и да се бори. Както е известно, физикът губи тази битка и поражението ще го преследва до края на живота му. В заключителната сцена на филма двамата велики учени се срещат отново и Опенхаймер казва патетично на Айнщайн: “Все пак ние отприщихме една неконтролируема верижна реакция”, имайки предвид стартиралата надпревара във въоръжаването.

Според свидетелствата от епохата обаче този епизод е преминал по съвсем различен начин - Айнщайн го нарекъл “глупак” заради решението да се бори с политиците, а при последната им среща, недоволен, че не се е вслушал в съвета му, влязъл в кабинета си и като кимнал студено на Опенхаймер, казал на секретарката си: “Тук стои един “нар” (думата на идиш за “глупак”).

Неразказан във филма е и животът на прочутия учен, след като е низвергнат и подложен на

изчерпателен

четириседмичен разпит

през 1954 г. (Правителството на САЩ в крайна сметка ще изчисти името му 68 години по-късно.) Според негови близки вече напълно белокосият Опенхаймер е бил оставен “унизен, ужасно наранен и физически и психологически изтощен”. С чувство за огромна вина заедно със съпругата си и двете си деца той се оттегля на островчето Сейнт Джон - част от американските Вирджински острови. Местна легенда гласи, че Опенхаймер преместил семейството си там, защото смятал, че това ще бъде едно от последните места, засегнати от ядрен взрив. Купуват земя в залива Хоукснест и изграждат скромен дом на плажа. И все пак, въпреки че физически се дистанцира от миналото си, Опенхаймер никога не е могъл да избяга от него. Една вечер през 1961 г. техен семеен приятел отишъл да плува и хванал малка костенурка. По време на вечеря той показал гърчещото се същество и обявил, че иска да го сготви. “Потръпвайки, Робърт молеше за живота на костенурката, казвайки на всички, че тя “му връща ужасните спомени за случилото се с всички същества след експлозията в Ню Мексико”, свидетелства негов близък години по-късно.

Заклет пушач, Опенхаймер

умира от рак

на гърлото на 18 февруари 1967 г. на 62-годишна възраст. Когато съпругата му Кити починала през 1972 г., прахът й е разпръснат на същото място, където и неговият. Дъщеря им Тони много обичала острова, но страдала от тежка депресия. През 1977 г. тя отнема живота си в дома им край морския бряг, след като оставя бележка до леглото, че завещава къщата и имуществото “на хората от Сейнт Джон”.