И как да бутнем роженския пилон

В тези дни на проверка всеки журналист трябва да се погледне в огледалото и да се запита: “Дали не съм пуснал кремълския грях в душата си?”. И ако мерне дори най-малката слабост, веднага трябва да се прочисти, да се отрече публично и да се покае, тъй като иде вартоломеева нощ за враговете на евро-атлантическите ценности.

Времето се сгъстява. Миналата седмица украинската посланичка за малко да уволни председателката на Съвета за електронни медии Соня Момчилова, защото отказала да свали от ефира Волгин или поне да го преименува на Мисисипин. Откога, питам аз, СЕМ си въобрази, че е назначен да защитава журналистите? После посолството сгълча президента Радев, тъй като изтървал забранената думичка “мир”. Без да го назовава поименно наистина, но после синята легенда Спас Гърневски го разкри и призова към “импийчмънт”, дано не е нещо сексуално.

Твърди се и че имало някакъв черен украински списък, но така ли е - един казва едно, друг - друго, а засега министърът на вътрешностите се ослушва.

Явно играта загрубява. Обявен е

ловен сезон за агентите на Путин в медиите,

в университетите, в партиите, под креватите, и разбира се, в гардеробите, където те треперят от страх, докато си броят рублите.

Та както казах по-горе, дошло е време всеки да се погледне в огледалото. Вгледах се и аз, но на пръв прочит не видях грехове. За да вникна по-дълбоко в сенчестите кьошета на душата си, ми трябваше сериозна научна методика.

И ето, че тя се появи. Подгонената Соня Момчилова пусна във фейса научна методика със 17 признака, по които разпознаваме хибридните руски агенти около нас и вътре в нас. Автор е експертът по сигурността Михаил Найденов, член на Атлантическия съвет в България, така че работата е сериозна. Като прочетох точките, какво се оказа? Оказа се, че и аз не съм безгрешен по 2 от тях!

Този исторически документ може да бъде сравнен със знаменитата книга Malleus Maleficarum, или “Чук за вещиците”, в която се дават подробни указания как да бъдат разпознати тези хибридни слугини на дявола и как да се постъпва с тях. През ХV, ХVI и ХVII век благодарение на него са спасени душите на десетки хиляди млади грешници, които със своите заклинания ту съсипвали реколтата, ту разболявали хората, ту вкисвали млякото.

Но да се върнем в ХХI век. Тук няма да ги изброявам всичките 17 признака тъй като няма място, а и правоверните знаят в кой благочестив сайт са публикувани.

С ужас стигам до извода, че

95 на сто от софийските таксиметрови шофьори са носители на всичките 17 гряха

Чудя се на какво се дължи това – дали защото забравиха какво е съветски автомобил, или защото не помнят какво е да няма банани?

При мен е обратното – първият ми автомобил беше “Запорожец”, а той е незабравим. Затова според първите 11 признака съм кажи-речи невинен. Нито използвам думата “мир”, нито “конфликт”, нито “преговори”, нито призовавам към разума. Стъпвам накриво едва при 12-ия признак, който гласи: “Подкрепят руските енергийни проекти в България, вкл. АЕЦ “Белене”. Против са продажбата на реакторите и оборудването за “Белене” на Украйна.”

Тук вече съм грешен, признавам. Писал съм против даването на реакторите, но мотивите ми бяха невинни и праведни. Да, евро-атлантическата идея е свята за нас, но за украинците, които тепърва ще влизат в НАТО, тя е 10 пъти по-свята. Така че,

ако за нас е грях да монтираме руските котли, за тях е 10 пъти по-голям грях!

Праведно ли е, докато на изток руснаците изпепеляват украинските градове и села, на запад украинците да издигнат още един храм на руската ядрена мощ? И то в момент, в който откъм Кремъл идват ядрени заплахи? Как би се отразило това на бойния дух и на военната карма? И как ще погледнат на него американските сенатори? Спомняте си как спряха “Южен поток” у нас. Днес могат направо да отрежат военната помощ и Украйна да падне в кремълските лапи.

Това са моите мотиви по точка 12 и според мен те заслужават една индулгенция. Най-евро-атлантическо е руските реактори да си ръждясват спокойно у нас, тук те са паметник на безхаберието и некадърността.

 Вторият ми грях е по точка 13: “Работят против влизането в еврозоната…” Чак да работя не, но съм писал против въвеждането на еврото, тъй като прочетох книгата на Джордж Сорос “Трагедията на Европа”.

Щом Сорос не харесва еврото, как да го харесам аз? И как може експертите на Атлантическия съвет да се разминават с мнението на своя пръв спонсор?

Първите ми съмнения към общата валута започнаха поне 2 десетилетия преди появата на “Възраждане” заради една статия на знаменития икономист и нобелист Милтън Фридмън. Затвърдиха се от книгата на нобелиста Джоузеф Стиглиц, а фината замазка я сложиха нобелистът Пол Кругмън, Джефри Сакс, Янис Варуфакис, а и т. нар. баща на българския борд г-н Стив Ханке.

Все световни знаменитости, как да не се подведе човек? Откъде да знам, че който не вярва в еврото, той пречи на украинците да прогонят агресора?

По останалите 4 точки съм чист, нямам грехове. Нито съм се срещал с руската посланичка, нито поддържам приятелски отношения с Виктор Орбан. Той ми звъни по телефона, но аз не вдигам, да му го вдига Георги Марков.

Така стигаме до точка 17, според която агентите на Путин били привързани към

“безсмисления мегаломански пилон на Рожен”

Не съм любител на пилона, но вече съм готов с творческо решение. Пилонът дразни, защото отгоре се вее българското знаме. Няма проблеми - вместо него вдигаме горе знамето на НАТО. После правим събор в чест на Зеленски и прекрасната украинска посланичка, завъртаме на шиш 200 агнета и вместо кабагайди и Валя Балканска музиката я осигурява рок групата на професор Евгени Дайнов.

На другия ден путинистите сами ще си бутнат пилона.