При болестта в мозъка се натрупват необичайни протеини

Алцхаймерът е една от най-страховитите болести на новото време, от която страдат милиони хора по света. Със застаряването на населението в световен мащаб учени прогнозират, че все повече хора ще бъдат застрашени от опасното заболяване на мозъка. Поради това в момента се полагат множество усилия за откриването на лечение и методи за превенция.

При алцхаймер, който е най-разпространената форма на деменция, в мозъка се натрупват необичайни протеини.  Като тау и амилоид-бета например. Това води до загиване на мозъчните клетки, които са свързани с паметта, което причинява  трайната ѝ загуба и други жизненоважни когнитивни функции.

Неотдавнашно изследване установи, че някои видове стомашни микроби се срещат по-често при хора с много ранни признаци на алцхаймер. Откритието е  потенциален нов метод за неговото ранно диагностициране.

Известно е, че амилоид-бета и тау започват да се натрупват много преди появата на симптомите на болестта. Именно на този етап, наричан още “предклиничен стадий”, изследователите наблюдават промени в чревната микрофлора.

Специалистите откриват значителни разлики в профилите на микробите в коремите на възрастни хора със и без признаци на предклиничен алцхаймер. При пациентите със симптоми на начален стадий на деменция разликите в чревната микрофлора, изглежда, са свързани с натрупването на амилоид-бета и тау протеини в мозъка.

Понастоящем лекарите разчитат на резултатите от различни диагностични тестове, за да преценят дали някой има предклинична форма на алцхаймер. Учените комбинират тези резултати с данните за чревната микрофлора на техните пациенти и ги вкарват в специална компютърна програма, която може да прави прогнози въз основа на данните, които са ѝ предоставени.

Те стигат до заключението, че включването на информацията за състоянието на микробите в корема подобрява способността на алгоритъма да диагностицира по-точно предклиничната форма на алцхаймер. Това се запазва дори когато не са добавени всички данни от тестовете.

Някои методи за проверка на предварителни симптоми на деменция могат да бъдат неприятни, като например лумбална пункция, или да разчитат на скъпи технологии като скенери за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), достъпността до които не е голяма в световен мащаб.

Идеята да се анализира чревната микрофлора на човека, за което е необходима само проба от изпражненията, за да се оцени рискът от развитие на болестта, е привлекателна. Тя би предложила неинвазивен и по-достъпен начин за идентифициране на лицата, изложени на риск от развитие на алцхаймер, на по-ранен етап, което би им

дало повече време да планират

и да се подготвят за това, което предстои.

Засега обаче новият метод може да допълни съществуващите начини за диагностициране на болестта, но все още не може да ги замени.

Някои от видовете бактерии, за които се е разбрало, че са свързани с признаци на предклиничен алцхаймер, преди това са били смятани за полезни за човешкото здраве. Една от тях е микроб, известен като Faecalibacterium prausnitzii (F. prausnitzii), за който в предишно проучване беше констатирано, че е по-често срещан в чревната микрофлора на хора без деменция в сравнение с тези с болестта.

Не е ясно защо смятаните за потенциално благоприятни за здравето микроби са били свързани със симптоми на алцхаймер. Едно от обясненията може да бъде стадият на заболяването. Важно е да се разбере, че не всеки, който има признаци на настъпваща деменция, ще развие самата болест. Възможно е да има промени в чревния микробиом, които се случват в по-късните етапи на болестта, като например пълната загуба на F. prausnitzii.

Макар желанието да се заключи, че установените чревни микроби, свързани с признаци на предклиничен стадий на болестта на Алцхаймер, също допринасят за развитието му, проучването не предоставя доказателства за причинно-следствена връзка. Въпреки това, ако тя бъде установена, това дава възможност бъдещите лечения на болестта да бъдат насочени към микроорганизмите в червата ни.

Стъпка напред към откриването на връзката между микрофлората и деменцията може да е откритие, направено при

експерименти с мишки

в началото на годината. Резултатите от изследването са публикувани в журнала “Наука”.  В проучването се предполага, че някои чревни бактерии увеличават мозъчните увреждания.

Изследователите стигат до тази констатация при работа с група мишки с генетична мутация, която причинява натрупване на тау протеин в мозъка им. Гризачите били разделени на две групи - едната  имала здрава чревна микрофлора, а другата била лишена от всякакви бактерии в червата. Когато достигнали старост, мишките без микроби имали значително по-малко мозъчни увреждания, причинени от тау, в сравнение с тези, които имали.

Всяко същество има уникална чревна микрофлора, която е дом на милиони различни видове бактерии, някои от които са полезни, а други могат да навредят на здравето ни. Едно от обясненията за резултатите от проучването е, че

само определен вид бактерии участват в увеличаването на мозъчното възпаление

и смъртта на невронните клетки, причинено от тау.

Изследователите проверяват тази идея, като дават антибиотици на трета група мишки, които имат здрава чревна микрофлора. Лекарствата намалили нивото на възпаление в мозъка, както и активирането на микроглията - клетките, които отговарят за поддържането на невронните мрежи и възстановяването на централната нервна система, макар и само при мъжките мишки. Антибиотиците са намалили броя само на някои видове чревни бактерии, така че е възможно именно една от тези бактерии да е спомогнала за увреждането на мозъка на мишките.

Това, че микробите в корема могат да повлияят на мозъка, не е изненадващо. Повече от десетилетие изследвания разкриват, че между тях има силни комуникационни връзки, известни като

оста черва-мозък,

която спомага за регулирането на множество телесни процеси, включително имунната система.

Въпреки че идеята, че микрофлората във вътрешностите ни е свързана с алцхаймер, е убедителна, важно е резултатите от проучването да се тълкуват предпазливо. Мишките, особено тези с генетични мутации, са различни от хората. 

Въз основа на настоящите изследвания не може да се твърди, че микроорганизмите в храносмилателната система предизвикват Алцхаймер. Но то насочва към възможността там да има специфични бактерии, които биха могли да увеличат риска от нейното развитие. Ако се докаже, че и при хората има подобни бактерии, които имат сходни ефекти, съществува вероятност тяхното елиминиране да създаде нова основа за лечение на деменция.