При раждането на емблематичната синоптичка баща й откарал майка й с шейна до болницата заради невиждан сняг

Заради делегация не стига до БНТ навреме и емисията минава без прогнозата за времето

Десетилетия преди в България да се появят технологиите какво ще бъде времето, за него научавахме от един-единствен човек – Любка Кумчева. Освен че бе най-известната синоптичка у нас, тя бе дежурно виновна, ако се изсипеше

порой по време на лятната ваканция,

ако през зимата ски пистите не бяха покрити със сняг, ако градушка или продължително засушаване унищожаваха реколтата и всевъзможни други неблагоприятни метеорологични сценарии.

Емблемата на прогнозата за времето си отиде на 81-годишна възраст, а колегите й от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН все още

не могат да превъзмогнат загубата й

За тях тя била повече от приятел и учител.

“В продължение на 8 години работихме заедно – споделя пред “24 часа – 168 истории” д-р Красимир Стоев, синоптик в НИМХ. – Любка бе при нас до декември 2013 г. Аз я познавам още от ученик. Идвах като дете в института, защото мечтата ми беше да стана синоптик. С добри впечатления съм останал още оттогава. След това тя бе един от хората, които ми помогнаха да науча занаята. Тя е най-известният синоптик. Беше много скромна и толерантна към всички. В доста сложни метеорологични условия

винаги е помагала на младите колеги,

защото човек без опит не може да се справи.”

Когато Красимир влиза в института, Любка била в средносрочните прогнози – тоест изготвяла времето за седмица напред. “Беше изключително интелигентен човек, с много богата обща култура, с когото можеше да се говори на всякакви теми и винаги имаше какво да научиш от нея – разказва пред “24 часа – 168 истории” Анастасия Кирилова, синоптик в НИМХ. - Тя беше човек, който много обичаше литературата, филмите и музиката и дори пееше много хубаво. Тя е пяла

в хор “Бодра смяна” заедно с Михаил Белчев

Освен това много обичаше цветя. Любимото й беше глицинията – дървото, което има висящи лилави цветове и виси по огради и мрежи. Изключително впечатление ми правеше фактът, че Любка беше в много близки отношения с брат си, сестра си и родителите си. Възхищавам се на отношенията, които имаха. С любов и уважение говореше за всички тях. Постоянно бяха в контакт. Това е рядко виждано в живота сега.”

В професионално отношение Кумчева била доайен на българската синоптика. “Тя и още няколко души поеха мен и моите млади колеги – посочва Кирилова. - Хванаха ни за ръка, научиха ни на всичко и тогава

ни пуснаха сами да правим прогнози

Винаги, когато имахме нужда да бъдем коригирани, защото не сме направили нещата както трябва, тя ни казваше истината, но по начин да не ни обижда. Показваше къде бъркаме, но без да се чувстваме зле. Те искаха да ни научат на занаят и винаги казвам, че ни дадоха хляба в ръцете. Спомням си, че когато учех метеорология и моите приятели ми казваха, че ще стана синоптичка като Любка Кумчева, аз бях категорична, че няма да работя в НИМХ. Само че така се случиха нещата, че още завършвах семестриално последна година и там се търсеха хора.

Препоръчаха ми да отида и останах

Толкова много ми допадна атмосферата в дежурната на прогнози за времето. Те създаваха приятелска среда.”

Любка е предала немалко уроци на Анастасия и до края винаги й е звъняла, за да й каже впечатленията си от нейно участие в телевизията. “Първото, което ми предаде като урок, е, че за бивши, настоящи и бъдещи колеги лоша дума не се казва – спомня си синоптичката. – Тя ми помогна много за представянето на прогнозата по телевизията или радиото. Любка беше човекът, който

съвсем доскоро ми даваше напътствия

Винаги ми звънеше да ми каже какво е харесала или не в мое представяне. Гледаше изказа ми и външния вид. Тя имаше изключително богат речник и прецизно използваше българския език. И когато пишеше, и когато говореше, беше изрядна. Затова се учехме от нея. Тя казваше, че

прогнозата, представена от синоптик,

е по-добра и по-информативна, отколкото карта на екрана и да се чете зад кадър. За първите ми участия по телевизията ми казваше така: “Ася, представи си, че зад камерата стои човек, когото много обичаш – може да е баба ти, сестра ти, приятел, някой, когото не си виждала скоро, разказвай на него това, което имаш да кажеш”. Чрез този съвет нещата наистина се получаваха по-добре. Другият неин съвет беше: когато говоря по радиото, да се усмихвам, защото това се “чува”, усеща и има значение. И сега, когато казвам прогнозата по радиото, накрая, ако не съм се усмихнала, го правя, защото се сещам за нея.”

Любка не спестявала нищо на колегите си: когато трябвало, ги поощрявала, но когато бъркали, им посочвала грешките. “Всички от екипа поддържахме контакт с Любка, защото тя следеше всичките ни изяви – разказва Кирилова. - Имало е ситуации, в които съм се чудела

защо сега ми прави забележка,

но тя е била в името на по-доброто представяне на прогнозата. Умът й беше изключително бистър. Остаряването й се отрази физически, не умствено и интелектуално. Даже си спомням една ситуация. В национална телевизия съм за представяне на прогноза, а пред камера е много трудно човек да си държи ръцете някъде. Винаги трябва да имаш нещо, за да са ти заети. Аз обикновено използвам химикал, но в този случай нямах. Бях облечена с рокля с джобове и мислех, че съм си сложила само палците в тях. След това Любка ми се обади: “Виж какво, може да не ми харесва с какво си облечена, но ти се харесваш и да преценим, че това е добре, но да си сложиш ръцете в джобовете по време на ефир, това не мога да приема и не бива да се случва повече”. Разбира се, тя го каза с лек, необиден тон и дори сега, като си видя снимка от това участие, се сещам за джобовете.”

Причината за подобни забележки била, че Любка Кумчева била страхотен естет. “По отношение на външния си вид винаги беше изгладена, спретната – обяснява синоптичката. - Не си е позволявала да е несресана. Може да беше възрастна вече, но на работа идваше перфектна. С чисти обувки. Такава беше и по отношение на нас. Видеше ли ме рошава, ми казваше “рошло” и ме изпращаше да се среша. Страшно ми е мъчно, че в ежедневието ми я няма, защото хората като нея вече са рядкост – възпитани, фини, интелигентни, ерудирани. Тя ни обичаше, но и ние много я обичахме. Ще ни липсва.”

Любка Кумчева е родена на 8 януари 1942 г. в Асеновград, но израства в София. Появата й на бял свят била повече от забавна. Тогава Коледа се празнувала по стар стил на 7 януари. Майка й била бременна в последния месец. Цял ден приготвяла дома и трапезата, като накрая водите й изтекли. Навън обаче бил натрупал невиждан сняг. Затова баща й качил съпругата си на шейна и така я закарал в родилното. Там обаче нямало кой да им обърне внимание, защото лекарите и сестрите празнували. Най-накрая

успели да намерят една сърдита санитарка,

която казала на майка й да стиска до следващия ден. Любка обаче се родила 30 минути след полунощ на 8 януари. По-късно врачка казала, че детето ще бъде много щастливо. А родителите й я кръстили на любовта, на която била плод.

Още от дете проявила талант в пеенето, затова дълги години била в хор “Бодра смяна” и в Хора на софийските девойки. През 1961 г. завършила Трето средно училище “Марин Дринов” в София. Висшето си образование получила във Физико-математическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Геофизика и метеорология”.

Първо записала атомна физика,

но в трети курс се прехвърлила, защото метеорологията й се струвала по-интересна.

През 1968 г., след като се дипломирала, била разпределена на работа в НИМХ. Няколко месеца по-късно Институтът сключил договор с БНТ за излъчване на прогнозата за времето на живо. Решили, че това ще се прави от синоптик. Всички били извикани на пробни снимки в телевизията. Била избрана Любка. Така повече от 20 години тя информирала зрителите дали ги чака слънце, дъжд или сняг.

“Започнах с много страх и притеснение, защото прогнозата винаги се излъчваше на живо - разказва за първите си години като синоптик Любка Кумчева. – В телевизията беше много напрегнато. Трудно стигахме до “Сан Стефано”, нямаше удобен транспорт. Там никога не оставаше ефирно време и често се налагаше да съкращавам текста си. Веднъж дори заради делегация не успях да стигна за емисията и тя мина без времето. Тогава бяха затворили улиците в София.”

Синоптичката била последователна в работата си - винаги ходела по-рано в телевизията, за да си окачи картата на стената. Тогава все още не разполагали с техниката, която използват сега. Имала си и специален стол - на него седяла преди ефир и трябвало да пази тишина, докато й дойде редът.

Единственият гаф, който е правила в БНТ,

бил на 1 януари, тогава била и дежурна.

“Не си спомням точно кога беше, но посрещах Новата година чак до ранните часове – бе разказвала преди години пред “168 часа” Любка Кумчева. - Бях изморена и недоспала. Само няколко часа по-късно отидох в телевизията. Окачих си картата и седнах на стола да чакам реда си за ефир. Така обаче съм заспала. В просъница чух името си и: “Ставай!”. Скочих веднага и си казах подготвения текст. Но докато говорех в ефир, през цялото време усещах, че нещо не е наред. Чак когато камерите бяха спрени, видях в краката си коленичил с микрофон в ръка Никола Филипов (първият български телевизионен говорител, известен още като Чичко Филипов - бел.ред.). Оказа се, че в бързината не съм си сложила микрофона. Много съм благодарна на Филипов и на целия екип. Винаги бяха нащрек и реагираха отлично в подобни ситуации.“

През годините Любка Кумчева е казвала, че в резултат на дългогодишния си опит като метеоролог е установила, че

85 - 90% от прогнозите на българските синоптици

се сбъдват. След двете десетилетия, прекарани в БНТ, продължила да работи в Института по метеорология към БАН, където била до пенсионирането си през 2014 г.

“НИМХ ми даде хубави преживявания със сбъднати прогнози – сподели в последното си интервю Кумчева. - Най-хубавото, което имах през всичките тези години, бяха хората, с които работих. Освен колеги, те бяха приятели. По-възрастните бяха мои учители и това е действително най-хубавото, което си спомням за моята професия и дългия път през нея.”