Украинският президент ни изуми с невиждани у нас от Освобождението насам достойнство и морал

Визитата на президента Володимир Зеленски у нас не само предизвика огромен интерес и чувства на солидарност към украинския народ, но подейства отрезвително и на държавното ни ръководство. В момент, когато всички бяха позабравили силата на морала в политиката, той демонстрира колко ефективно може да бъде кризисното лидерство.

Но безспорно посещението му у нас предизвика истинска буря по върховете. Диаметрално противоположните позиции на президента и правителството за военната помощ за Украйна

станаха причина за

словесна престрелка

между сградите на властта на “Дондуков” 1 и 2. Стигна се дори дотам няколко дни по-късно президентът Радев да обвини премиера Денков, че визитата не е била съгласувана с него. “Аз можех и да не го приема, но го приех”, заяви държавният глава.

Видима разлика имаше и в тона на двете официални мероприятия – 30-минутния разговор с президента Радев, проведен с дипломатична конфронтация, и продължилата 2 часа среща с премиера Денков. В крайна сметка впечатлението от този контраст не можа да бъде заличен и от подписаните важни документи между двете страни – за активизиране на военното сътрудничество, включване в следвоенното възстановяване на Украйна и подкрепа по пътя на Киев към членство в ЕС и НАТО.

Разнобоят у нас не убягна и на чуждата преса. Въпреки че в крайна сметка

посещението значително

повдигна духа

на евро-атлантическата общност у нас. Забележителното е, че това се случва след визитата на политически лидер от страна, която не само е много по-назад от нас в евроинтеграцията, а и в момента се намира в страшна беда като жертва на агресивна война от една от световните суперсили.

През 2019 г. вероятно мнозина не са били особено впечатлени от новината за избирането на един комедиен актьор за президент на Украйна. С неговото издигане преминалата през “оранжева” революция и кървав майдан страна сякаш показа умора от сериозната политика и малко като на шега даде властта в ръцете на този дребничък и усмихнат шоумен.

Суровата действителност на постсъветското пространство обаче веднага изправи начинаещия държавен глава пред тежки предизвикателства. А войната в Украйна би срещнала с непреодолими проблеми дори и най-закоравелия и опитен политик:

милиони, принудени да

напуснат домовете си,

хиляди (включително много цивилни) убити или ранени.

В тази наситена с трагизъм ситуация бившият комик спечели възхищението на целия демократичен свят. Тази морална сила пролича и при осемчасовия му престой у нас. Спонтанен, без предварителен сценарий и подготвени речи, той демонстрира твърд характер. В тази връзка изобщо не е случайно, че 51% от анкетираните в 24 страни по света вярват на Володимир Зеленски, както сочат резултатите от скорошно проучване на американския център Pew Research. А в САЩ преди време социолозите констатираха, че ако се яви на президентските избори там, ще спечели.

Но извън сухата статистика и у нас той показа, че може

да комуникира

на ясен език

не само със собствения си народ, а и с хората по целия свят. Тези му качества въпреки огромната трагедия, която предизвика изявата им, му донесоха слава, подобна на суперзвезда от шоубизнеса. България не направи изключение. И в София всички, присъствали на срещата, бързаха да се ръкуват и да се снимат с него. При официалните срещи и при блиц дискусията в Националния исторически музей българите

видяха точни и

аргументирани позиции

на човек, изцяло отдаден на националната си кауза. Затова у нас опитни политици дори побързаха да го сравнят с националните ни икони като Васил Левски и Стефан Стамболов.

И така, какво обяснява този феномен?

На актьорския опит на Зеленски се приписва способността му да се свързва мощно с различна публика, използвайки факти и емоции, за да изгради подкрепа за украинската кауза.

На Аристотелпринадлежи изводът, че добродетелите играят централна роля в изграждането на силата на характера, която може да се ориентира и да преодолее предизвикателствата на живота с морална сила и почтеност. Мнозина смятат, че именно този микс помага и на Зеленски.

От друга страна, той много често е обвиняван, че

дразни с постоянните

си искания

и наставническия тон, когато помощта трябва да бъде в много по-големи размери. Но в София той много непринудено обясни, че това е просто неговото задължение да защитава украинците.

Заедно с това, той демонстрира широка стратегическа перспектива и вникване в различните интереси, които оформят отговорите на другите нации на войната. Този подход му помага да изработи призивите си към съюзниците, които след това имат по-голям шанс да получат отзвук. Какво например може да противопоставиш на думите му: “Ние благодарим за подкрепата в областта на отбраната, която ни предоставя България. Това е един пакет за защита. Той не е за настъпление. Това е един пакет, за да могат родителите да защитят децата си.

200 000 деца, представяте

ли си такова число?

Ние не знаем къде са 200 000 дечица!”

Трогната, публиката слушаше с внимание този различен политик, чийто авторитет и достойнство вдъхват надежда, че украинците в крайна сметка могат да постигнат победа.

В това отношение Зеленски ни демонстрира оптимизма и вярата, че една кауза, която е смислена и благородна, макар и много трудно, с много кръв, може да надделее в днешния суров свят.