Много е тревожна радикализацията на населението ни. Тя тотално изкристализира при посещението на Зеленски в България.

Тази радикализация се пренася и на телевизионните екрани от разни коментатори. Пренася се и сред политическите лидери.

Буквално не видях нито един адекватен и безпристрастен коментар за посещението. Ако човек не следи нещата, ще остане с впечатление, че са се срещнали “Наркомана” и “Мунчо” да спорят пред кварталното магазинче на по 5 бири.

Всъщност, няма абсолютно нищо интересно в посещението и то няма да промени хода на нищо. Нито на политиката в България, нито на войната в Украйна.

Ние имаме две водещи политически сили /в случая коалиции/, които заявяват ясно своята позиция и дори на база запазване на курса на България са загърбили различията за да има кабинет. И са го казвали в прав текст.

Имаме две опозиционни сили, които от ден 1 държат позиция в пасивна защита на Русия, а техните електорати са в голяма степен соц носталгици и симпатизиращи на дружбата с Русия. И това не е тайна за никого.

Румен Радев е избран за президент от едната опозиционна сила.

Макар да определя Русия за агресор, винаги е имал уклончива позиция по много въпроси - като Крим или предоставянето на военна помощ за Украйна. И това публично и многократно.

Зеленски също е нормално да реагира така, защото за нас всичко е като футболен мач, а за него е дронове, ракети, разруха и смърт.

Най-плашещото в случая е, че Радев и Зеленски проявиха един към друг повече уважение, отколкото проявяват радикализираните фенове - както политици, така и симпатизанти.

България, поради ред събития в исторически план, както и заради географското си положение, е обект на непрестанни опити за влияние от двете големи сили, които имат интереси тук. И докато не е ясно кой е победил, към момента е ясно само какво губим - човечността и разсъдъка си.