Кой всъщност спечели и кой загуби на срещата Радев – Зеленски?

На българската политическа сцена се разиграва “Повелителят на мухите” по романа на Уилям Голдинг – в него две групи уж културни момчета постепенно подивяват, започват да се избиват и накрая подпалват райския остров, където са попаднали след самолетна катастрофа.

Тукашните момчета също искат да подпалят нещо. Преди насъскваха срещу Пеевски, после срещу Борисов, после срещу Гешев, а сега и срещу президента Радев, агента на Путин, който прояви наглостта да се срещне с героя на нашето време - Володимир Зеленски. Както писа един културен вестник: “Най-сетне Зеленски седна на една маса с Кремъл”.

Каквото и да бе казал Радев, нямаше да му се прости. Щом тълпата е насъскана, няма спасение. Импийчмънт! Оставка! Гражданска война!

За да не ме погнат и мен, ще се закълна, че не съм гласувал за Радев. Ако се бях разходил до урните, щях да пусна вота за професор Герджиков, но не заради ГЕРБ, а защото видях какви дисертации е защитавал - те биха му помогнали в президентския бизнес. Уви, Радев победи с конституционно мнозинство и щем - не щем, трябва да приемем, че представлява целия народ. Последния път за него гласуваха 1,5 млн. избиратели, докато за ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ заедно - някъде към 1,3 млн.

Това е положението, глас народен – глас Божи. Трябва да се уважава. Но пък каква дързост и умна красота се иска да насъскаш тълпата срещу Божия глас, както се насъсква глутница кучета! Ето например какво писа една авторка от един водещ умно-красив сайт: “С дебелашка упоритост лицето от “Дондуков” 2 процеждаше през зъби опорните точки на Кремъл: за мир (чрез унищожаване на украинците), НЕдаване на оръжие (да не пречим на Путин да прегази суверенна държава), дипломация (да попречим на украинската армия да деокупира собствената си страна)… Зеленски отговори с толкова класа и мъдрост, че Радев изглеждаше жалък дори в собствените си очи…”

Чета и ми идва да взема пушката и да хвана Балкана. Спира ме само това, че нямам пушка. Но аз май познавам това перо, скрито зад дамското име за кураж – то в миналото май веднъж се опари, пак в един президент.

Но в записа от срещата не се чува Радев да е “процеждал през зъби” опорните точки на Кремъл за мира. Тъкмо обратното – чува се съвсем ясно, че Радев застава зад плана за мир на Зеленски с неговите 10 точки. А те включват незабавно изтегляне на руските войски, възстановяване на териториалната цялост на Украйна и специален трибунал за разследване на руските военни престъпления. Това ли са точките на Путин?

Но ето как самият Зеленски описа срещата си с Радев: “Във всички аспекти енергетиката, формулата на мира, имахме пълно разбиране. Що се отнася до помощта за Украйна, имаме различни виждания, той смята, че е ескалация да се дава на Украйна военна помощ, а аз смятам, че това е защита. Това е абсолютно различна философия.” Тук е прав, Радев призна, че е против даването на оръжие. Но не защото иска да угоди на Путин, а защото почти нищо нямаме, а и нашият район също е доста опасен. Всяка от нашите съседки може да ни прегази за 1 ден. Какво да се прави, човекът е генерал и мисли като генерал.

Но както се оказа, по време на служебното правителство България е произвеждала за Украйна около 30 на сто от нейните снаряди. Без тях не се знае дали би спряла врага. Така че тук генералът май се изявява като политик, умилква се на русофилите. Без тях не се печелят избори.

Между другото, новото правителство обещало да даде оръжия, но какви и колко? Държавна тайна! Защо е тайна? САЩ съобщават всичко, пушка по пушка и хаймърс по хаймърс. Англичаните, германците, испанците, поляците, чехите – всичко си признават. Само българското правителство нещо си шушука, прави някакви намеци и после ги отрича.

От какво го е страх? От избирателя? Има основание. А ето как представя историческата среща уважаемият професор Евгени Дайнов: “Оказа се, че сторонниците на позора и на националното унижение в лицето на Румен Радев и неговата свита не са си губили времето.  Дали са всичко от себе си да спрат надеждата и да удържат Републиката в зоната на мрака.  Да съобщят на носителя на надеждата, че тук у нас надежда не щем. Че си искаме робството… Все едно някой англичанин, да речем, да бе цъфнал на Шипка в средата на август 1877 г. и да беше казал на нашите опълченци: “Стига повтаряли “победа”, “победа”... Борете се за мир!”.

Талантлив литературен образ, завиждам му за перото. Но Радев май е на същия акъл като опълченците на Шипка. “Във всичко имахме пълно разбиране” – призна Зеленски. И за мира, и за победата.

Иначе в художествено отношение Радев няма шансове пред Зеленски. Първо, защото човекът се бори за съдбата на родината си, а това вдъхновява и дава криле. На Радев засега не му се е налагало да се бори за съдбата на родината, но както е тръгнало… Тогава ще го видим какъв оратор е.

Зеленски е голям актьор, заслужава 10 оскара наведнъж. Той изигра ролята на президента в един сериал така убедително, че наистина го избраха за президент. Може ли Радев да се мери? Не, той е просто президент, който още не си е научил ролята.

И трето, Зеленски вече е изпълнявал същия монолог пред стотици аудитории, като започнем от голямата зала на ООН. Един от задължителните елементи е да подчертае, че войната не е “спецоперация”, както твърди Путин, а убийствена и разрушителна война. Кой знае защо, родните мислители решиха, че тази забележка е адресирана към Радев. Ето например какво написа нашият голям син поет и двукратен посланик Едвин Сугарев: “Поведението на Румен Радев по време на срещата с украинския президент Володимир Зеленски може да бъде изразено само с една- единствена дума: “резил”…. Резил, защото българският президент дори не намери сили да нарече войната война…”

Но пък ето какви бяха първите думи на Радев при срещата със Зеленски: “…Първо, искам да изразя нашата солидарност с народа на Украйна и с жертвите на тази жестока ВОЙНА, която бушува и в момента.

Още в първия ден на нейното избухване аз заклеймих АГРЕСИЯТА срещу вашата страна и ВОЙНАТА като средство за разрешаване на проблемите…”

Откъде народният поет е останал с впечатлението, че Радев не нарекъл войната война? А може би някой му е наредил. Не вярвам да му е платил. Знам ли? Знам само, че никой в градската десница не чу думата “война”, макар че Радев я каза не веднъж, не два, а поне 10 пъти. “Война, война, война, война...”“Кво каза? Я пак? “Война!” Спецкакво?

“Радев всеки ден действа, за да направи от българската нация мравуняк от мижитурки – писа професор Деян Кюранов. - И днес пак: позволи си да поучава Зеленски, че “мир - харашо”. “За президента Зеленски не представляваше особено предизвикателство да постави сипещия банални пропагандни лозунги на Кремъл “резидент” на мястото му – писа професор Огнян Минчев. Нооо, удрям спирачки, да не ме подпукат и мен. Тези експерти са големи майстори, ще те овалят в катран и пера заради едното нищо. Направо са опасни.

Само едно не могат – да печелят избори. Да напомня ли как се представяха съветваните от тях десни президентски кандидати? Последния път Лозан Панов взе 3,68%. През 2016 г. Трайчо Трайков взе 5,87%. През 2011 г. Румен Христов взе 1,95 на сто. През 2006 г. Неделчо Беронов постигна 9,7% и това е най-големият им успех след разпада на СДС. Защо така, нали са най-мъдрите и от правилната страна на историята? Или историята не е от тяхната правилна страна?