За 10 години потреблението на алкохола се вдига с 5 литра, а населението намалява

През 90-те сме по-бедни и наблягаме на фалшиви и евтини питиета, сега са по-качествени, увеличен е и вносът

Проф. Маргарита Бакрачева: Постоянно живеем в криза и търсим как да контролираме живота си, това е най-лесният и достъпен начин

В компания, вкъщи, на събирания по празници в заведения, в градинки или на работното място - употребата на алкохол в последните години у нас непрекъснато се увеличава. Тенденцията е устойчива от 2005 г. насам. При това броят на българите намалява. Наскоро Световната здравна организация (СЗО) излезе с информация, че страната ни е на 8-о място по този показател в регион Европа. Мъжете предпочитат бира и ракия, а жените – вино.

Според данните на Националния статистически институт, през 2013 г. всеки българин (включително децата) е изпил средно по 27,1 литра алкохол, а през 2022 г. - средно 32 литра. Всъщност погълнатите напитки са повече, тъй като статистиката не е отчела броя на непълнолетните и възрастните въздържатели.

За този 10-годишен период

изключение прави 2016 г.,

когато е регистриран спад

в сравнение с предишните 12 месеца, но никой няма обяснение на какво може да се дължи той. Най-много се е повишил броят на любителите на бирата. Консумирането й в изследвания период е нараснало от 18,9 литра до 24,7 литра на човек. Ракията е най-устойчива в предпочитанията на сънародниците ни - тя се движи от 2,1 литра до 2,2 литра, като през 2021 г. е 2,3 литра. Единствено консумацията на вино е намаляла за същото време - от 5,5 литра на 3,9 литра. За сметка на това обаче концентратите като уиски, водка и други са се увеличили повече от двойно - от 0,5 литра на 1,1 литра.

От 1992 г. до 2005 г. пък като цяло сънародниците са намалявали пиенето, но има една много интересна тенденция - количеството алкохол на домакинство в последователни години ту се увеличава, ту намалява. Криволиченето се променя от 2005 г., когато линията трайно тръгва нагоре.

Може би една от причините е, че приблизително тогава започват да пристигат групите чужденци с евтини полети, които харесват България като дестинация за алкохолен туризъм. Погълнатите от тях спиртни напитки на Слънчев бряг или в други курорти в страната се водят на нашата сметка.

На какво се дължи все

по-честото посягане

към чашката?

Най-напред този навик идва от културата ни в миналото. Българинът през вековете е варял ракия и правил вино и част от традицията е било да седне вечер под дървото на двора с трапеза с хапване и пиене. Тази традиция не само продължава, но и силно укрепва в наши дни.

Едно е обаче наздравицата с приятели или по празничен повод, друго е злоупотребата, трето – зависимостта, която СЗО смята за по-сериозен проблем дори от шизофренията.

По време на нестабилни времена, когато човек не може да планира и контролира живота си, той има нужда да се опре на нещо, обяснява психологът проф. Маргарита Бакрачева. Всъщност почти не е имало период в историята ни, в който да сме се чувствали сигурни - през XIX век борбите за освобождение, после установяването на държавата и партийните боричкания, после световните войни през XX век, комунизмът и преходът.

Все “интересни” времена,

които обаче се отразяват

върху психиката.

В последните три години пък преминахме без луфт от една криза в друга - от коронапандемията към войната в Украйна и неясната политическа обстановка с липса на стабилно правителство, която диктува до голяма степен и живота на българина, и бизнеса у нас.

“Колкото по-несигурни се чувстваме, толкова по-голям е стремежът да постигнем спокойствие. Алкохолът е стандартна форма на бягство от реалността - допълва проф. Бакрачева. - Живеем в свят, който не ни дава опцията да си проверим информацията и да направим собствен избор, но не може да останем безучастни.

Когато трябва да изберем между А и Б, се спираме на това, което ще ни помогне по-бързо да не се чувстваме некомфортно. После поддържаме избора. Ако пиенето остане като нагласа, може да доведе до екстремно поведение. Хората не са виновни, че посягат към чашката. Търсят нещо по-лесно, което ги кара да се чувстват добре. Причините винаги са във външната среда.”

Най-достъпни са спиртните напитки. Производството им също като потреблението непрекъснато се увеличава. Например през 2008 г. у нас са сварени 14 136 000 литра твърд алкохол (без ракия), а през 2021 г. те са 24 523 000 литра. Отделно от тази статистика са ракията, виното и бирата, които намаляват в посочения период според данните на НСИ, но в тях влизат само количества от големи фирми, без малките и напитките, варени в домашните казани. Ракията спада от 7 175 000 литра до 4 898 000 литра, виното - от 185 649 000 на 114 190 000 литра, като бум има през 2013-а и 2016-а. Също надолу е и тенденцията при бирата - от 553 479 000 литра на 438 852 000 литра.

Вносът на напитките обаче се е увеличил. Ако през 2006 г. само 5% от продадения алкохол е от чужбина, то през 2015 г. този дял достига цели 14%. А след влизането ни в Европейския съюз движението на стоки от останалите страни членки е безпрепятствено за техни бири, вина или други напитки. През 2021 г. например чуждите напитки на масата на българина са близо двойно повече от 2020-а.

Това е една от причините, макар и не единствената,

днес да пием

по-качествен алкохол

в сравнение с 90-те години,

когато се консумираха основно ментета. В момента все повече сънародници пият по-реномирани акцизни продукти, защото стандартът ни се е подобрил. Тогава българите бяха по-бедни и масово се купуваха фалшиви питиета заради по-ниската цена. Освен това качествена стока, така или иначе, липсваше.

За 10 години потреблението на чист алкохол

се вдига с 5 литра, а населението намалява.

Особено тежко бе положението в кризата 1996 - 1997 г., когато доларът беше стигнал 3000 лв. и инфлацията изяждаше доходите на хората.

Според данните на НСИ точно тогава сме консумирали най-малко алкохол. Количествата бира, вино и високоградусови напитки, които са присъствали на трапезата ни

през 1997 г., са

двойно по-ниски в

сравнение с 1996 г.

Всъщност те не са липсвали на българина въпреки официалните цифри. По-скоро акцентът е бил върху домашната ракия и нелегалния градусов концентрат, които не влизат в официалната статистика. Те нито са минали през магазините и митниците, нито са регистрирани някъде. А по-нови проучвания сочат, че нашенецът и сега предпочита варената в казан спиртна напитка пред купената. През 2019 г. изследване на „Галъп интернешънъл Болкан“ показа, че 66% от анкетираните дават приоритет на домашната ракия. 25% пият купена от магазина, а 9% се колебаят.

Преди 26 - 27 години положението у нас е подобно на сухия режим в САЩ от 1920 до 1933 г.

И ние като американците

не сме спазвали забраната.

Зад океана се изхитряват, като отварят нелегални барове, кметът на Ню Йорк дава съвети как да се произвежда вино в домашни условия, аптекарите предписват уиски при главоболие и грип, свещениците вдигат наздравици за вярата, а равините получават право на 30 литра вино на година.

Така и тук в разгара на Жанвиденовата криза - цяло лято се вари ракия в казаните за собствена консумация и в нелегалните цехове - за продажба. Това е време, което поражда екзистенциална криза, галопиращите цени провокират съзнанието да търси компенсация, обясняват психолозите. Свободният избор на индивида за справяне с тежката ситуация е затруднен. Скандалите в семейството много често се получават при липса на пари, а тогава хората бяха притиснати икономически и стресирани психически от безизходицата. И се ориентираха към това, което могат да контролират.

Национално проучване на Дина Балабанова и Мартин Макки установи, че

през 1997 г. 50,7% от

мъжете и 13,6% от

жените са пиели поне

веднъж седмично.

Предимно въздържатели са били мюсюлманите, възрастните, по-бедните и обитаващите селата от двата пола.

Най-много са се черпили живеещите в градовете, повече мъже, хора с висше образование и високи доходи, колкото и условна да е последната категория за 1997 г. Тежкото пиене - 80 г на ден или повече, е било рядко сред жените и се е отнасяло за почти всеки пети мъж - 18,2%.

90-те години са златното време за нелегалния алкохол. Спиртът
се внася контрабандно

главно от бившите

съветски републики

и после се преработва, за да се бутилира и продаде. Покрай кризата около управлението на Жан Виденов през 1996 - 1997 г. много хора останаха без работа, което също е кризисна ситуация и човек е принуден да търси сигурност и спокойствие. И отново ги намира в алкохола.

Въпреки че сега качеството на напитките е доста подобрено в сравнение с преди, прекаляването с какъвто и да е алкохол води до множество опасности за организма.

На всички празници токсикологиите на всяка от големите болници в София и в останалите областни градове приемат по няколко души с отравяне от препиване. “Тенденцията през последните години е нарастваща”, обясниха от Военномедицинска академия за “24 часа – 168 истории”. Постъпилите при тях по-често са употребили едновременно алкохол с дрога и/или медикаменти. През 2022 г. в Клиниката по спешна токсикология на ВМА няма обаче случаи на отравяне с фалшив алкохол.

Но статистиката показва, че около 30% от българите над 15 години са изпадали в тежък запой, което означава повече от 6 стандартни напитки. Въпреки проблемите, които причинява това, у нас има голям брой злоупотребяващи – 40%.

Проучване на СЗО преди 9 години показва, че хората с най-сериозен проблем – алкохолно зависимите, са 7%, което според тогавашните данни за броя на населението означава около 500 000 души. В същото време официално регистрираните в психиатричните клиники с различни разстройства под влиянието на спиртни напитки са много по-малко. Така например тези, които се наблюдават към края на 2020 г., са били 7971 души. През 2008 г. са били 15 379-има. Но за да влязат в регистрите, тези хора трябва да потърсят помощ, а мнозина често отказват да приемат и признаят проблема си. Според генетиците има 100 гена, които, ако ги притежаваш, можеш да развиеш някакъв вид зависимост, включително и алкохолна.

Това

води до изменения

в съзнанието, които

са много индивидуални.

Специалистите разграничават различни степени. В психиатриите всеки случай се подлага на отделна експертна оценка, за да се прецени доколко са настъпили увреди.

Какво се случва в мозъка на жертвите? Те често страдат от липса на определени вещества, което води до объркване и апатия. Молекулите на ракията, бирата или виното се свързват с голям брой протеини невротрансмитери и променят състоянието на човека.

Може да се стигне до халюцинации и объркване, дори до делириум. Теориите какви са пътищата за достигане до психоза под влияние на спиртните напитки са различни. Една от най-разпространените е, че

алкохолът влияе върху

нивата на допамина - един

от хормоните на щастието.

Намалява го. Последствията от злоупотребата обаче са депресии и психози. Съществуват и хипотези, че градусовите питиета нарушават нервни рецептори в мозъка.

Според проф. Бакрачева 25% от развилите форма на зависимост са страдали от липса на контрол. Други 25% пък точно обратното - от липса на подкрепа, а останалите 50% са тръгнали надолу заради смесени фактори.

Всяка зависимост - дали към хазарт, дали към алкохол или наркотици, работи на един и същи принцип - нещо, без което не мога. То променя целия начин на възприемане на действителността при липсата на обекта, към който е зависимостта. Поражда не само раздразнителност, а и невъзможност за фокусиране, променя и възприятията.

Проблемът се появява, когато питиетата станат център на живота на човека и изместват дейностите и хобитата му, приятелствата и работата. Иначе хората сме социални животни и не можем да живеем изолирано, а “сглобката” става най-лесно на чашка.

За ерата “цар Киро” в алкохола четете в следващия брой на “24 часа - 168 истории”.