Ами ако утре го подкара към Минск?

Ако Евгений Пригожин бе кандидатствал за което и да е офицерско училище в Русия, щяха да го изритат още от вратата – къде си тръгнал с тази бандитска биография? На армията ѝ трябват чисти като сълза командири! Но ето че бившият съветски затворник се оказа де факто поне генерал-полковник, собственик на армия от 25-45 хиляди бойци, въоръжена до зъби с танкове, артилерия, авиация и подразделенията на Майка Кураж. И тази армия за едната бройка да превземе Москва и да промени руската история.

Как този психопат стана пълководец? Благодарение на прекомерната приватизация. Руският преход, който впрочем е кръстник на българския, успя да даде под аренда дори монопола върху узаконеното насилие. И както при всяка дива приватизация, най-отгоре излязоха най-алчните, т. е. бандитите.

Силата на частната армия “Вагнер” е именно в това, че я командва бандит

Официалните структури на държавата не могат да вършат мръсната работа, а има много мръсна работа за вършене. И тук на помощ се притичват криминалните герои, видяхме го как стана и в България. Службите им “аутсорсват” мръсната си работа, докато в един момент заживяват в щастлива симбиоза.

През лятото на миналата година руската “специална операция” в Украйна взе да се разпада, защото се оказа, че руската армия или не може, или не иска да воюва. Тогава шефът на “Вагнер” започна да обикаля наказателните колонии на Русия и да рекрутира затворници. Ако се сражаваш мъжки, обещава той, след 6 месеца си помилван и на свобода. Но ако си страхливец или дезертьор – куршум.

Твърди се, че така е успял да набере някъде между 10 и 20 хиляди млади престъпници с естествено завишен тестостерон. На бойната линия те тръгват в атака, а отзад старите пушки на “Вагнер” гарантират бойния им дух. И ако се наложи – разстрелват страхливците. И няма нито следствие, нито военен съд за убийците, защото това е частна армия.

Така се печелят войните.

Никой не тръгва доброволно в атака, особено на чужда земя

Трябва да си див по природа, като клиентите на руските наказателни колонии, но и някой да те държи на мушка изотзад. Така “Вагнер” си спечели славата на най-боеспособната руска военна част в боевете за Бахмут (Артьомовск). В момента, в който всички други руски дивизии отстъпиха огромни територии и на юг при Херсон, и на изток от Харков, само вагнеровците успяха да напреднат малко, но с цената на хиляди жертви.

Подобно е положението и в началото на Втората световна война. Както е известно, в първата половин година съветската войска е в пълен разпад – около 3,5 милиона бойци попадат в плен.

Цели армии хвърлят оръжието, а някои минават на другата страна с цялата бойна техника. Една от причините за разгрома е хаосът в командването - почти целият опитен и образован старши офицерски състав е разчистен - я разстрелян, я изпратен по лагерите в Сибир, а оцелелите офицери са сковани от страх. Но още по-важно е, че на простите бойци не им се умира за съветската власт, мнозина дори се надяват при немците да живеят по-добре. През зимата на 1941-1942 година германското настъпление е отблъснато от Москва, но през пролетта и лятото на 1942 г. неуспехите продължават. Тогава Сталин издава знаменития Указ 227, известен още като “Ни шагу назад!” - нито крачка назад. Пълната му версия бе публикувана едва през 1988 г. в разгара на перестройката. Освен всичко друго с тази заповед се създават масово така наречените заградотряди, които се разполагат зад бойните линии и разстрелват с картечници всички, които дезертират, отстъпват или отказват да тръгнат в атака. И това обръща хода на войната.

По принцип “заградотрядите”  не са нещо ново,

те са утвърдена военна практика още от древността. Има ги и в СССР преди 1942 г., но някак си непълноценно.

Между другото, най-добре е тези “заградотряди” да са съставени от чужденци, та да нямат милост.

Именно затова частната армията “Вагнер” се оказва така полезна в Централноафриканската република, Мали, Сирия и други екзотични места. Работата ѝ там не е да се хвърля в атака, а да насърчава бойната готовност на туземците.

Покрай африканските си подвизи “Вагнер” се прочу със своята безскрупулност и жестокост - убийства, изнасилвания, мъчения, грабежи. Но диктаторите са доволни, те плащат и раздават ордени.

Ако при Сталин функцията на заградотрядите се изпълнява от НКВД и от страховитата контраразузнавателна организация Смерш, то в днешна Русия тя е приватизирана от частници като Пригожин. Или чеченският лидер Кадиров с неговата дивизия Ахмат, кръстена на името на баща му. Тя се води на щат към ФСБ (Федералната служба за безопасност), но де факто си е на племенния вожд. Тя също не воюва на първа линия, но пази отзад да не би на държавните дивизии да им хрумне да се разбягат.

И ето че на Пригожин започнаха да му отнемат бизнеса – забраниха му да набира доброволци от затворите. Това не просто спира попълването на редиците на “Вагнер”, това разваля цялата концепция. Ако няма зайци за пушечно месо, кой да излезе на предна линия? Заградотрядът? Но това са хора професионалисти! Колко трябва да им се плати, за да умрат? Не се рентира.

“Ню Йорк таймс” съобщи, че

американските служби знаели още в началото на юни за подготвяния метеж

Е, аз пък знаех още през май. И не от някакви тайни източници, а от изявленията на самия Пригожин. Да вземем неговото знаменито интервю от 24 май под заглавие “Обичам родината, слушам Путин, Шойгу на сапун” (става дума за министъра на отбраната). С най-цветистия език, характерен за криминалния контингент и любим на народа, той дава диагноза на цялата “спецоперация”:

Ние дойдохме просташки и минахме с ботушите по цялата територия на Украйна, търсейки нацисти. Докато търсихме нацисти, направихме на салам (наколбасили) всеки, когото можем. Наближихме Киев – казвам го на руски – осрахме се и се махнахме. После при Херсон – осрахме се и се махнахме. И някак си все не ни се получава… Уж щяхме да правим “денацификация”, а направихме Украйна нация, която е известна в целия свят. Те са като гърците и римляните по време на своя разцвет. Що се отнася до “демилитаризацията”, в началото на операцията те имаха 500 танка, а сега имат 5000. Ако тогава можеха да воюват 20 хиляди, сега го могат 400 хиляди. Как да я демилитаризираме? Получава се, че някак си, дявол знае как, ние сме милитаризирали Украйна.

За много по-малко в Русия вкарват в затвора. Но не и Пригожин, бандитът-олигарх. Защо ли? ЧВК “Вагнер” – казва той в същото интервю – е най-добрата армия в света… Днес тя има 6 хиляди души, които могат да ръководят рота. Тоест те могат да ръководят най-малкото 600 хиляди бойци. Ако ни бяха дали 200 хиляди, както исках, ние бихме отблъснали фронта на 50-150 километра в различните направления и бихме взели под контрол целия Донбас. Защо не ни допуснаха? Това стана заради страха, че когато някаква структура се разрасне, тя може да започне да диктува условията и условно да дойде на танкове в Москва.

Човекът сам си го казва месец по-рано! И то не за сефте! Истината е, че руските власти решиха да му национализират частния бизнес. А той реагира така както всеки сериозен бандит – хвърля се да се бие. Така Пригожин е научен на младини в наказателната колония, където стигнал до командирския ранг и е бил “пахан”, т. е. тартор. Дявол знае колко зъби е избил по пътя към този успех.

И се оказа прав, държавата клекна. Все едно не е имало метеж. И става още по-интересно – какво ще прави “Вагнер” в Беларус със своите 6000 ротни командири? Или ще подкарат беларуската армия към Киев? Или към Минск? На мястото на Лукашенко за всеки случай бих си купил убежище в Дубай.