“Много скоро в България ще има радикални промени”, казва външният ни министър на американския държавен секретар на 29 септември 1989 г. Превежда дипломатът Иван Гарвалов, някой фалшифицира шифрограмата

Дипломатът Иван Гарвалов, който си отиде преди дни на 92 г., бе последният, който знаеше подробностите от срещата на Петър Младенов с американския държавен секретар Джеймс Бейкър през септември 1989 г. Тя е изключително важна, защото тогава нашият външен министър намеква на американеца, че много скоро в България ще има големи политически промени.

Бившият зам.-външен министър и дългогодишен български дипломат в системата на ООН

лично присъства на срещата

и превежда думите на Петър Младенов. Всичко започва малко по-рано, когато от Външното ни министерство била поискана среща с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър. Смята се, че външният министър на СССР Едуард Шеварднадзе е ходатайствал пред Бейкър за това събитие, с намека, че “Младенов има какво да каже”. Подобни визити тогава зависели от отношенията ни с Турция. А южната ни съседка по онова време

била в активна антибългарска кампания заради Възродителния процес.

На 29 септември 1989 г. постоянният представител на България при ООН Александър Стрезов звъннал на Иван Гарвалов и му казал: “Иване, трябва да си във фоайето на “Уолдорф Астория” (Ню Йорк) няколко минути преди 18,30 часа”. Всичко било ясно – срещата между Петър Младенов и Джеймс Бейкър била на път да се осъществи.

“Апартаментът на държавния секретар бе на 34-тия етаж и заемаше огромна площ – разказва подробно Иван Гарвалов в книгата си “Средището на възможните мисии”. - Членове на антуража му ни въведоха в малка приемна. Помня, че нямаше много светлина, беше като в полумрак. Помислих си, че това също е част от сценария. Срещата

да бъде дискретна, да не се шуми за нея,

да не се дава възможност на журналисти и фотографи да я отразят. Може би това устройваше и Петър Младенов. Бейкър влезе придружен от млада дама и един мъж. Представи ги като свои помощници. На лицата им нямаше следа от дежурните дипломатически усмивки. Последва ръкуване и срещата започна. Бейкър бе прям, но в никакъв случай груб. Той заяви на Петър Младенов, че България не може даже да мисли за някакво подобряване на отношенията си със САЩ, ако не промени радикално вътрешната си политика, ако не възстанови правата на българските граждани от турски произход и ако не спре грубите нарушения на правата на българите. Като опитен адвокат Бейкър огради думите си в контекста на хуманитарната загриженост на САЩ по фундаменталния въпрос за правата на човека в България. Той

държеше да бъде ясно разбран,

че САЩ изказват загриженост от хуманитарни съображения, а не защото Турция им е съюзник.

Младенов изненадващо каза следното: “Господин държавен секретар, изчакайте малко. Много скоро в България ще има радикални промени, които ще решат въпроса”. Настъпи неловка пауза. Бейкър се вторачи в Младенов, след това погледна въпросително към мен, понеже аз превеждах. Вероятно му се стори, че има нещо объркано в превода. Като че ли го канеше да повтори думите си, но Младенов предвиди това и повтори: “Да, много скоро

у нас ще има радикални промени и те ще решат тази загриженост на САЩ”.

Двамата променят посоката на разговора, а след срещата Петър Младенов нарежда на Гарвалов да изготви шифрограмата. Инструкцията му била нищо да не бъде пропуснато. След като била готова, външният ни министър я прочел два пъти и добавил свои бележки. Лично я подписал до Тодор Живков, въпреки обтегнатите им отношения.

След падането на бившия Първи и поемането на президентския пост от Петър Младенов Джеймс Бейкър идва в София и се среща с него, като посочил, че на първата им визита не вярвал, че думите му били истина. Но

дошъл у нас, за да се убеди

По-странното в случая е, че през 2004 г. Иван Гарвалов решил да се порови в архивите на Външно министерство. Само че не намерил шифрограмата от срещата.

“Това не беше възможно – допълва Гарвалов в книгата си. - Намерих един документ от над 4 страници, в който се описва как била минала срещата, но това не беше текстът, който аз писах в Ню Йорк. Останах изненадан. Подозирам, че е трябвало да бъде представена друга версия за разговора, която да задоволи Тодор Живков. В тази шифрограма нямаше най-важното изречение, което Младенов каза на Бейкър.”

Българският дипломат никога не разкрива кой е фалшифицирал шифрограмата му, въпреки че е подозирал. Отнесе тайната в гроба. “Тази среща с баща ми е изключително интересна – споделя пред “24 часа – 168 истории” Ива Гарвалова–Досева, дъщерята на Иван. - Тя е една от историите, описани подробно в книгата му. Спомням си, когато започна да я пише.

С голяма любов я следях, защото нещата са стартирали много преди аз да се родя. Всъщност с майка ми са се запознали, докато учели английска филология. Сега се разделиха след близо 66 години заедно. Имаха много истинска любов от този вид, за който може да се прочете само в книгите. На 24 декември 1957 г. се женят в Индия по време на първата дипломатическа мисия на баща ми. Животът им минава през Индия, Египет, Индонезия, САЩ. Когато съм се родила,

съм била само 2-3 години в България

През 1971 г. заминахме за Щатите.”

Досева разказва, че баща й много харесвал английския език, а американската литература била голямата му страст. Много четял и бил изключителен ерудит. Обичал и джаз музика.

“Татко ме учеше на критично мислене – посочва Ива. - И винаги да търся първоизточника на дадена история. Така че затова книгите му са много ценни в това отношение. В годините, в които растях, въпреки че имаше много работа, през уикенда, когато можеше, отделяше време за семейството.

Аз израснах с тази любов. Той успяваше да балансира между работата и семейството. След това започна да ме въвлича в своите ангажименти, доколкото е възможно. Аз също завърших английска филология. Когато започнах да проявявам гражданска отговорност, той ми предложи да ме запише в Дружеството на ООН. Много

държеше на правата на човека

За него това беше верую. Тази страст я предаде и на мен. Правехме интегрирано обучение за правата на човека. За него нямаше дипломат или обикновен човек - ако някой искаше да получи помощ в тази сфера, той беше насреща. Баща ми дойде в едно училище заради мен, въпреки че беше с бъбречна криза и ден-два след това го оперираха.”

Иван Гарвалов е бил председател на управителния съвет на Дружеството за ООН в България близо 20 години и е бил нещо като стожер за всички.

“Работила съм с него през всички тези години. С неговия дух и ентусиазъм успяхме да създадем силна организация с много млади хора – обясни пред “24 часа – 168 истории” проф. Петранка Филева, зам.-председател на Дружеството за ООН в България. - На фона на 80% младежка група сред членовете на сдружението,

себе си наричахме “другите млади”

И заслугата в голяма степен е негова, защото съчетаваше авторитет с отношения между равни. Даде ни много идеи за инициативи, остави ни и много свобода за действие. Беше човек с младежки дух и беше сложил предела на живота си някъде към 110 години. “Пък после ще му мислим”, казваше той. За много от българските дипломати, работили с него, посланик Гарвалов е авторитетен източник на знание, енергия и професионализъм. Той беше безспорният учител и съветник. И умееше да пази ООН като организация, създадена след Втората световна война в защита на мира, развитието и правата на човека. Спомням си една случка отпреди повече от 10 г. Нашият верен приятел от “24 часа”, журналистът Георги Милков, беше дошъл на среща във Факултета по журналистика. Искахме

да говорим за ролята на медиите

при постигане на целите на ООН. Изговорихме нужните за такова събитие неща, разбира се. Но Георги, в обичайния си критичен тон, но и с нотка хумор, заяви пред аудитория, пълна с вярващи в ООН, отдадени на каузата й и стабилни дипломати, че ако зависело от него, той щял да закрие ООН. Защото ООН нищо не е направила за предотвратяване на геноцида в Руанда или за решаване на проблемите в Западна Сахара и за още много други проблеми в света. Доста ни смути. Отговорът, разбира се, дойде от посланик Гарвалов. Той имаше достатъчно логични обяснения за неуспехите на ООН като гарант на мира, но и два силни аргумента при подобен род критика.”

Всъщност зам.-бившият външен министър винаги успявал ловко да се справя с подобни критични ситуации.

“Имаше изключително фино чувство за хумор – споделя пред “24 часа – 168 истории” племенникът му Веселин Гарвалов. - Отнасяше се към всичко с лекота, която ти дава упование. За него нямаше неразрешими проблеми. Неговият дух запълваше цялото пространство. Неговата харизма е качеството му, което го направи силен дипломат. Където и да се появеше, привличаше внимание. Имаше поглед, който успокояваше другите хора. Аз самият дълги години съм бил дипломат, но такъв човек като него не съм срещал. Когато съм ходил на международни конференции и чужденците виждаха името ми, винаги идваха при мен, за да проверят дали имаме някаква роднинска връзка. Всеки го хвали. Всички казват, че никога

не са работили с друг такъв дипломат

Причината бе, че той успяваше да пречупи всички пречки по пътя си. Още през социализма той е бил най-добър приятел с американци, с израелската държава, западните дипломати. Иван беше семеен приятел с покойния вече израелски президент Шимон Перес. Включително със сегашния премиер на Израел Бенямин Нетаняху. За това приятелство ми разказа чак след като Нетаняху слезе временно от поста преди 2-3 години.”

Гарвалов допълва, че в началото на кариерата на дипломата е имало много доносници, които са наблюдавали работата му и няма как да не е правил някакви компромиси, но никога не е спазвал напълно дипломатическите изисквания за отношение.

“Иван беше толкова добър дипломат, че никой не е смеел да му каже нищо – посочва племенникът му. - Чрез личните си контакти е прокарвал интересите на България. Неговите колеги, които е ръководел преди 50 г., го наричат учител, а не началник. Той

беше медиатор между Изтока и Запада

по една основна тема – правата на човека. А ние постоянно получавахме обвинения, че не ги спазваме.”

Един от по-младите кадри на дружеството на ООН посочва, че се е учила от него на всичко.

“Посланик Гарвалов е епоха в българската дипломация и гражданско общество – обяснява пред “24 часа – 168 истории” Боряна Атанасова. - Интелектуалец, визионер, с висок дух и вяра в ценностите на ООН, с изтънчен аристократичен вкус към живота, фин и добър човек, който успя да докосне много сърца и умове. Неговото наследство ще продължи да живее у всеки един от нас. Той откровено вярваше в потенциала на младите хора и активно подкрепяше редица смислени младежки инициативи.

Иван беше първият човек, който повярва в смелата ми идея през 2006 г. млад човек, избран с национален конкурс, да представлява малка България в ООН и да бъде включен в световните процеси на вземане на решения и изготвяне на политики. Убедена съм, че не само за мен, но и за много хора той има значителен принос в професионалното и личностното израстване, ментор и ролеви пример. Благодаря му от сърце. Той не е звезда, а цяла галактика. Светла му памет!”