И учител и околийски началник ликвидирани от русофили в изборния ден. Труповете стоят непогребани дни наред. В новото Народно събрание не казват и дума за кървавата разправа

Кървав побой със сопи, камъни и изстрели с револвери в Дупница завършва със смъртта на двама депутати и учител от русофобската партия на Стефан Стамболов, както и на околийски полицейски началник. Действието се развива през 1886 г., в деня на изборите за III Велико народно събрание.

Случващото се не е особена изненада, тъй като в онзи момент противопоставянето “за” и “против” Русия е в един от пиковите си моменти в българската история. Новият парламент е призван да избере княз на мястото на абдикиралия Александър Батенберг.

Причината за

неговото оттегляне

е несъгласието

на Русия със

Съединението

и липсата на подкрепа от страна на Петербург за по-нататъшното му оставане на трона. Само за няколко дни проруските сили са извършили преврат срещу него, изгонили са го, после верни на монарха русофоби са го върнали на трона. Накрая отново е принуден да се оттегли. Пак заради императора в Санкт Петербург.

Така че не е чудно, че в ситуация на тези бурни политически събития гласуването за велики депутати в Дупница завършва с кръв и ликвидирани народни представители.

Скандала започват хора от русофилската партия, която няколко дни преди вота провежда инструктаж за най-буйните си привърженици как да действат. Още от 8 часа сутринта на 28 октомври мощна агитка се събира около изборната секция и започва да вика: “Не щем избори! Искаме Русия!”, свидетелства Симеон Радев в своята книга “Строители на съвременна България”.

Част от агитката

се отправя към

полицейския участък,

защото искат да пуснат задържаните там неколцина местни русофили. Въоръжени със сопи, камъни и дори револвери, селяните освобождават заловените си съмишленици и пак се връщат към секцията.

Продължават да викат: “Не искаме старите депутати! Те направиха война със сърбите и сега искат да се бием с Русия. Заради тях плащаме данъци, а Русия данък не взема!”. Финансовото изражение на пристрастията играе важна роля подобно и на днешната ситуация, само че тогава не са се обвинявали на рубладжии и соросоиди.

Напрежението ескалира, като най-буйните русофили се нахвърлят към членовете на комисията, чупейки и хвърляйки маси и столове. Няколко войници се опитват да въдворят ред, но са изгонени с камъни. Набрали инерция, шопите започват да бият полицейския началник Димитров, като го влачат по улицата, целия в кръв. Накрая, мъртъв, го хвърлят в реката.

След това побеснялата тълпа се отправя към къщата, в която са се скрили двамата местни шефове на управляващата русофобска партия на Стефан Стамболов - иконописецът от Бобошево Георги Веселинов (зограф) и Христо Грънчаров. Вътре заедно с тях е и учителят Папукчийски, пише още Симеон Радев. Тримата са убити жестоко и мъчително с удари с голи ръце и сопи. А на Грънчаров забиват ножове в главата и в корема.

Агресията трае около

три часа, а след това

русофилите се отдават

на веселие с ракия и хора.

В същото време труповете стоят непогребани. Чак вечерта пристига полиция от Самоков, за да въдвори ред, но основните побойници вече са избягали в София. Скриват се в руското посолство и остават ненаказани.

Още по-странното е, че на следващия ден новото Велико народно събрание се събира, но в протокола няма информация да е спомената и дума за ужасяващата саморазправа с народни представители в Дупница. Местата на убитите депутати остават празни в залата.

Побой, но без смърт има и в София. Тук около 150 шопи също нападат изборно бюро, като урните са строшени и разхвърляни. Русофилите се бият с противниците си - либералите, в продължение на няколко минути, преди да пристигне полиция. В крайна сметка селяните се оттеглят и решават да се скрият в руското консулство. Преди да се вмъкнат в него, стрелят напосоки, но без жертви.

В двора на мисията на тяхно разположение е бъчва с ракия, от която си наливат на корем, сочат исторически свидетелства. Почерпени, започват спорове с множеството отвън, което стига до скандали, изстрели с револвери и за малко по-буйните русофоби да нахлуят в консулството. Но са възпрени. Привечер шопите се предават и докато ротата войници ги води към близките казарми, ги пребива.