Когато обърнем Макиавели наопаки, ще влезем в ХХI век

620 хиляди българи гласуваха за ПП-ДБ заради една единствена кауза – да се изчегърта мафията, начело с Борисов. И никога никаква коалиция. Е, тази седмица коалицията вече ще е факт, а Борисов е свещена крава за ПП.

670 хиляди гербаджии вярваха, че Бойко ще измете “шарлатаните” от сцената. Но щом му дадоха победата, той я подари на душманите си.

Българският избирател е зашеметен.

Така е, когато се гласува с партийнолистовата избирателна система – лягаш си с прекрасна фея, а се събуждаш с беззъба вещица. Представяте ли си Тръмп да спечели президентските избори в САЩ, след което да покани Байдън и неговите министри да управляват? Абсурд. Там също са тарикати, но все пак имат някакъв страх от избирателя.

Общо 1 милион и 300 хиляди избраха власт, която ги излъга. За двата месеца след 2 април толкова невероятни неща се случиха в държавата, че сякаш се пукна някакъв цирей на задника на целия преход. Атентати, убийства на видни бандити, прокурорски войни, знакови дела слизат от трупчета, манекенки правят разкрития, сменят се закони заради един човек, бягството на Пепи Еврото, който кадрувал магистратите срещу пари и така нататък, и така нататък. И всички тези бандитски, институционални и политически войни като че ли живеят в органично единство, като че ли са едно и също нещо. Човек остава с впечатлението, че зад тях има някакво огромно и тъмно животно, може би октопод, а партиите и политиците са неговите пипала.

Завесата се вдигна за кратко,

но още тази седмица тя ще се спусне и политиците отново ще заговорят за ценности и за морал. Но картината ще си остане запечатана в съзнанието на народа, а оттам и хаймърси не могат да я избият.

Това е истинската картина на родните политически нрави. Обикновеният човешки морал е толкова далеч от тях, колкото е Земята от мъглявината Андромеда. Той учи да обърнем другата буза, да не пожелаваме жената на ближния, да дадем кесаревото кесарю и така нататък. Но всичко това няма място в политиката. Ако политиците го спазваха, нямаше да могат да припарят до властта.

Още от ранното Средновековие принцовете се възпитават в съвсем друг морал.

Така възниква един недостъпен за простолюдието литературен жанр, наречен “огледала за принцовете” – съвети от краля към неговия син. Разбира се, авторите не са самите крале и не всички са циници, но никой не съветва да обърнеш и другата буза. Най-известната и най-публична книга от тази порода е “Владетелят” (Принцът) от Николо Макиавели – безсмъртна творба, която е стояла на нощните шкафчета на всички велики държавници. Ако принцът иска да запази властта си, пише Макиавели, той трябва да се научи да не бъде добродетелен. Много важно е никога да не спазва обещанията си:

“Разумният владетел не може и не трябва да държи на думата си, когато това не му е изгодно”.

Само този съвет е достатъчен, за да видим защо и ГЕРБ, и ПП, и ДБ, а и всички останали правят точно обратното на това, което обещаваха на избирателите едва вчера. Защото това е един от законите на политиката. Тука е така. “Мнозина са писали за въображаеми републики, които никога не са съществували – напомня Николо. – Но аз пиша за нещата такива, каквито са, а не както бихме искали да бъдат”.

Ако за партията не е изгодно да изпълни своето обещание, тя е длъжна да не го прави – чудно защо много хора у нас не го разбират и след 33 г. преход още вярват в Дядо Мраз. Те смятат, че партията трябва да им бъде като майка. Мислете за партията като за злобната мащеха и никога няма да останете разочарован.

В записа на Руди Гела най-стряскащо е това, че се дават указания за незабавна и тотална чистка в “службите” и висшата администрация. Това също е изричен съвет на Макиавели. Той дава за пример италианския “кондотиере” (наемен солдат) Оливерото де Фермо, който на един банкет отравя всичките си врагове, включително и чичо си. След това узурпира градския съвет и хвърля в ужас гражданското общество, превръщайки се в абсолютен владетел. Уви, по-късно намира подобна смърт в ръцете на Чезаре Борджия.

Та според Макиавели един принц трябва предварително да планира всички злини, с които ще укрепи властта си, а после да ги изпълни всичките наведнъж, с един удар. Така хората по-бързо ще забравят лошите му дела и ще го приемат. Ако принцът e колеблив и жалостив, най-добре винаги да има кинжал под ръка, за да се защитава от враговете, които оставя живи. В записа на Руди Гела няма чак такива призиви за насилие, но все пак се споменава нещо за кръв. Важното е уволненията да стават бързо и повсеместно.

Колкото повече четем тази книга на фона на днешните събития, толкова повече аналогии откриваме в действията на българските политици. Явно е, че или от там са се учили, или този, който ги е обучавал, е черпил мъдрост от там. Но няма нищо срамно, от същата книга са се учили и Кромуел, и Хенри VIII, и Чърчил, и Франклин Рузвелт, Ленин, Сталин и още цяла плеяда знаменити държавници.

Така че принципите на властта са непоклатими. Въпросът не е в тях самите, а в това кой ги използва. Макиавели все пак е мислител от 16 век, когато суверен е монархът, а поданиците дължат нему своето съществуване. Днес би трябвало да е обратното – суверен да е народът, а принцът да е негов слуга. Нали сме демокрация, пише го в конституцията.

Значи ако в Средновековието владетелят прилага тези принципи по отношение на гражданите, то в ХХI век гражданите трябва да ги прилагат към политиците.

Всеки гражданин трябва да мисли за политиката като макиавелист. И ако не го прави, значи е още в ХVI век.

Разбира се, не всички са толкова изостанали, тъй като 60 процента от избирателите отказват да гласуват, следователно те не приемат политическите лъжи, с които партиите партиите ги облъчват. Но те също не се държат като суверен, а като вътрешни емигранти, политически ескейписти. Те не мислят себе си като владетели и следователно са някъде в ХIХ век.

Най-знаменитият съвет на Макиавели е, че

за принца е много по-изгодно да се страхуват от него, отколкото да го обичат.

Страхът се използва като инструмент за подчинение, както и за сигурността на принца. Хората, казва той, много по-лесно нараняват този, когото обичат, отколкото този, от когото се страхуват.

И в наше време доста се говори за “страхуване”. Едни страхуват с плашилото “Магнитски”, други с белезници и затвор, трети с майдан. Жълтите павета изровиха томахавката да страхуват президента, когото до вчера приветстваха. И над всички тегне страхът от посолството, което ще ни въвлече във войната.

Тук аз няма да навлизам кой страх е истински и кой е шменти-капели, важното е, че страховете се раздухват от политиците, а не обратното. Ако народът е суверен, той трябва да раздухва страхове сред политиците. Всеки лидер на политическа партия трябва да трепери, че утре няма да го изберат и ще му се наложи да пасе овцете.

Ето затова трябва да има мажоритарен вот в 2 тура. Тогава правилата на Макиавели ще обърнат посоката и ще заработят за народа, а България се прекрачи в ХХI век.