Гарелов, защо се правиш на ощипана девойка

Единодушно е мнението, че България е в тежка политическа криза. Различни са мненията как може да се излезе от нея. Аз лично твърдя, че тази криза е нещо добре познато и дори стандартно в държавите, където се практикува партийнолистовата избирателна система. И това очевидно е така, но в нашата държава най-трудно се доказва очевидното.

Диагнозата е ясна, ясно е и лечението – мажоритарни избори. Разбира се, българската олигархия и нейните служебни политолози няма да ви го кажат, защото “власт с кръв се взема и с кръв се дава” особено когато е плячкосана.

“Партньорите” също не дават, тъй като целта им е да сложат нашийник на българските партии. Ако те дадат малко власт на народа – това става невъзможно. Затова постоянно ни се предлагат едни абсурдни идеи за изход от кризата – я смяна на съдебната система заради една личност, я Велико народно събрание, я чисто нова конституция, президентска република, я Мария Габриел като политически заложник.

Изписал съм десетки статии, за да обясня защо тези решения са фалшиви и кое е правилното. Има си отворена врата, трябва само да минем през нея. Вместо това политиците и техните тролове постоянно рисуват врати върху стената и казват: “Мини оттук!”.

Това мое хоби няма нищо общо с личностите на моите опоненти, които дълбоко уважавам

и се старая да не ги засягам на лична основа. Дълбоко уважавам и колегата Гарелов, но той също нарисува една фалшива врата – предложи като изход от кризата да възприемем гръцката избирателна система (не настоящата, а предишната и следващата). Тя също е партийнолистова, но дава 50 мандата бонус на партията, която се класира на първо място.

Представете си например ГЕРБ да бе взел бонус от 50 мандата на 4 април 2021 г. – общо щеше да има 125 (всъщност аритметиката е малко по-сложна, но резултатът щеше пак да е еднопартийно мнозинство). Иди ги чегъртай тогава! Последния път, когато една партия взе пълно мнозинство в парламента, бе БСП при Виденов. Това щеше да е следващият. И после... бедна ви е фантазията.

Онези кюлчета в чекмеджето според мен са тъпа фалшификация, но при гръцката система щяха да са истински. И нямаше да са само в едно чекмедже, а щяха да запълват

няколко гардероба с кюлчета

Защото в Гърция точно това се случи – благодарение на перверзната си избирателна система тя бе жестоко ограбена от своя елит, а след това и от международния, а сега целият народ плаща сметката. Трябва да си ударен с паве по главата, за да даваш за пример модерната гръцка демокрация.

Така че за мен е задължително да обясня защо гръцкият “бонус” е вредна идея. Но аз с нищо не обиждам личността на самия г-н Гарелов, та да реагира като ощипана девойка в своята статия опровержение със заглавие “Кажи си, Валери!”. Ами ето, казвам си! Защо, бих го попитал аз, трябва все да взимаме пример от оставачите, а не от отличниците по демокрация, като например Англия, Франция, САЩ, Канада, Швейцария?

Ако този въпрос го обижда, не мога да му помогна. Явно г-н Гарелов не е наясно с жанра на идейния спор, тъй като ми отвръща със залп от лични обиди – обвинява ме във високомерие, “мутренски непукизъм”, “байганьовски цинизъм”, напомня за “книжката на Софиянски” и цял куп други ласкателства, които няма да изброявам. И като си поема дъх, добавя: “Не, аз няма да го нападам, но заради читателите на уважавания вестник ще внеса малко яснота по темата”.

Е, като няма да ме нападаш, колега Гарелов, защо включи лайномета на макс? Не ти ли се струва, че цапаш себе си? И с какво моята скромна личност е натрупала у теб такова гневно напрежение?

Г-н Гарелов си е въобразил, че е герой на моята статия със заглавие “АКО ПП И ГЕРБ МИНАТ ПОД ВЕНЧИЛОТО, БРАКЪТ ЩЕ Е ДО ГРОБ”. Той не е. Освен това си е въобразил, че според мен някой му плащал да предлага гръцката схема. Няма такова нещо! Не съм и помислил!

Първо, моята статия е посветена на съвсем друга тема, която си личи от заглавието. Някъде към края, като една от малките подтеми, давам пример с гръцката система и тогава споменавам предложението на безкрайно уважавания от мен г-н Гарелов, комуто се възхищавам.

Споменах ли вече, че се възхищавам? Следва ново подзаглавие, нова подтема на нов абзац с тези думи:

“Както казваше един, не е възможно да убедиш някого в очевидната истина, ако му се плаща да не бъде убеден. Има един известен професор по политология, с когото често споря във фейса. Естествено – за избирателната система. Онзи ден той реши да ми помогне по пътя към просвещението: -...”, и после цитирам какво ми е написал професорът във фейса.

Очевидно е, че става дума за професора, а не за г-н Гарелов, който в този абзац вече не е предмет на моята статия. Той нито е професор, нито политолог, та да припознава себе си. Няма как да види в това лична обида, освен ако не си я търси. Но аз и тук отказвам да се заяждам с него. Казах ли вече, че за мен г-н Гарелов е прекрасен колега и човек, от когото се възхищавам?

Професорът впрочем е истински и наистина получава грантове, за да прокарва евроатлантизма, но аз не давам името му, тъй като и него не искам да обиждам. Уважавам го безкрайно. Не става дума за него самия, а за тезата му, която битува широко в българските “академични” среди. Тя явно е вдъхновена от грантовете и от поръчките, на които тази общност разчита повече, отколкото на мизерните университетски заплати.

И в това аз не виждам нищо осъдително.

Човек трябва да служи някому, за да се препитава, а и политологията винаги е обслужвала властовите елити

Е, има и знаменити изключения. Признавам, и аз бих взел някой и друг грант, но уви – никой не ми дава, тъй като нито съм професор, нито доцент. Например бих предложил един “проект”, с който да защитя американската, английската и френската избирателни системи от клеветите на българските професори по политология.

Къде гледа фондацията “Америка за България”? Ето ме, тук съм! Не ви ли трябва някой да “изпере” Чичо Сам?

Но каква е тезата на уважаемия професор? Според него избирателната система не е причина за кризата, тъй като тя е една формалност, която много малко влияе на демокрацията. Това не е нещо ново. Можем да го открием още в старата марксистка теза, че изборите са измама, тъй като прокарват интересите на буржоазията, а не на работническата класа. Това твърдение е добре разработено в научния комунизъм, но го има и в трудовете на редица по-стари консервативни и либерални мислители. В миналия век е подето и от фашистките политолози, а в наше време – от родните грантоеди. Според тях демокрацията само пречи на демокрацията.

Но има и противоположна, демократична школа, която твърди, че избирателната система е нещо изключително важно! Че тя предопределя и характера на политическите партии, и естеството на политическия живот в страната. Аз лично симпатизирам на това мнение и съм добре подготвен да го защитавам срещу когото и да е български професор с цитати и аргументи на други, световни професори.

А с многоуважаемия Гарелов не виждам смисъл да споря. Така че изобщо не става дума за теб, уважаеми колега Гарелов. Сигурен съм, че никой не ти е платил! Ти си невинен! Това достатъчно ли е, за да се успокоиш? Да донеса букет с хризантеми и бутилка узо? Или да съчиня сонет?