Папата наказва тримата франкски духовници, започнали делото и осъдили равноапостола

Знаят за благоразположението на понтифика и си оставят вратичка за освобождаването му от манастира, в който е заточен в студена килия

Един от придружителите му е пребит до смърт в светата обител, опитвайки се да съобщи на Ватикана какво се случва там

По време на делото, което франкските духовници започват срещу него през 870 г., Методий нарича обвинителите си груби и така предизвиква епископа на град Пасау Херманрих. Той е готов да го удари с камшика си, но го спират.

Това пише унгарският проф. Тамаш Нотари в изследването си „Документ от публичен процес в Ранното средновековие“.

По-големият от двамата солунски братя е задържан една година след смъртта на Кирил. Твърдят, че незаконно се е осмелил да служи в райони, които официално са под шапката на духовенството от Регенсбург, тогава във Франкската империя, днес - Германия. Градът тогава е голям политически, църковен и търговски център и е към Залцбургската архиепископия. Процесът се провежда в присъствието на краля на Бавария и източните франки Людовик Немски.

Всъщност истинската причина за задържането на просветителя е друга. Епископът на Пасау Херманрих, залцбургският архиепископ Адалвин и фрайзингският епископ Анно се опасяват, че Великоморавското и Панонското княжество ще приемат християнството от Цариградската патриаршия.

В онзи момент Методий тъкмо е ръкоположен от папата и е получил разрешение да служи в църквите в двете славянски общности. Възстановява унищожената от аварите през 582 г. Панонска архиепископия и я откъсва от Залцбургската.

Ватиканът е зад гърба му, защото там са преценили, че е политически по-перспективно да позволят богослужение на славянски в териториите на князете Ростислав и Коцел, за да не попаднат под опеката на Византия. Така както България е утвърдила Христовата вяра от Константинопол. Втората причина е, че по този начин главата на Римокатолическата църква може да намали влиянието на немското духовенство и франкската династия на Каролингите, които заплашват могъществото му.

Епископите в германските провинции са в необявен официално конфликт с понтифика. Опитват се да провеждат автономна политика и не всички се подчиняват на Ватикана. Освен това не желаят в близост до техните граници да се разпространява чуждо влияние.

В същото време има данни, че връзката с България в славянските княжества не е била прекъсвана, докато там е служил Методий. За това говори откритият преди години печат на старобългарски до архиепископ Георги в Залавар (столицата на Панония - б.а.). Не е запазено какво е пишело в подпечатаното послание. Но явно това не се харесва на немските епископи.

За да предотвратят чуждото влияние, те заповядват залавянето на равноапостола и още няколко души от свитата му, част от които са може би българи, а другите - византийци. Спорно е дали самият просветител е отишъл на епископския събор по собствено желание, за да им покаже папското писмо, с което е ръкоположен за архиепископ на Панонската архиепископия, или са го подмамили да напусне пределите на княжеството уж за участие в църковно събитие.

Свикват събора, който играе ролята на съд. Моравският княз, който точно тогава се е изкачил на престола, и панонският не се застъпват за солунчанина, опитват се да лавират и да не предизвикват влиятелните франкски епископи. Присъдата е заточение, въпреки че всички знаят за волята на светия отец в Рим.

Изследователите не са категорични къде точно е изтърпявал наказанието си Методий в продължение на две години и половина. В сведенията се говори за студена килия. Според едни мястото е манастирът на остров Райхенау в Боденското езеро. В подкрепа на тази версия е фактът, че в Средновековието той е действал като затвор за прегрешили към религията, ползван е и за държане на заложници. Според други обителта е „Елванген“, тъй като пасавският епископ Херманрих е бил свързан с нея. Така пратеникът на Византия е можел винаги да бъде под око на конкурентите на папата.

Интересен детайл споменава германският изследовател Алфонс Цетлер, цитиран от Ангелина Минчева в специалното издание на списание „Библиотека“ – „Европейски измерения на Кирило-Методиевото дело“. Според него Методий и останалите от групата му не са били принудени да положат обет към манастира, тоест е имало вратичка за освобождаването им. Разбира се, не заради тях самите, а ако възникне остър проблем с Ватикана.

През цялото време придружителите на солунчанина са се опитвали да сигнализират за начина, по който се държат с него. Един от тях - монахът Лазар, е бил пребит до смърт, когато са го хванали, че се опитва да пише до Рим. Това става ясно от „Книгата на побратимените монаси от Райхенау“. Хората на франкските епископи правят всичко възможно, за да му попречат да се свърже с папата и да поиска закрила. В крайна сметка той успява да изпрати тайни пратеници с писма, но известно време Адриан II не реагира. Когато той умира през декември 872 г., наследникът му Йоан VIII се намесва, без да се колебае. Пише писмо до Людовик Немски, че правата на Методий не са отменени и че дори и след 100 години няма да бъдат.

Писмата му до епископите дават информация за заточението и как братът на Кирил е излязъл оттам. Духовният баща на римокатолиците възлага на своя легат Павел Анконски да проследи всичко.

Новият папа привиква в Рим епископа на Фрайзинг като главен инициатор на процеса срещу Методий. Отнема му правата и иска от него обяснение за задържането на просветителя. Вторият епископ - Херманрих, е разкритикуван за отношението си по време на делото и е заплашен с отлъчване от църквата.

В писмото си папата обвинява франкските духовници, че незаконно са осъдили родения във Византия отец и са му попречили да се свърже с Ватикана. На залцбургския архиепископ Адалвин е поръчано лично да се увери, че правата на Методий ще бъдат възстановени във Великоморавия и Панония. Няма данни дали последният е изпълнил указанията, преди да умре на 14 май 873 г.

Херманрих умира през 874 г., а Анно - през 875 г. В житието на Методий се казва, че тримата му обвинители не са могли да избегнат присъдата на свети Петър.

Но освобождавайки пратеника на византийския император, папата му дава право да служи на славянски в църквите само за народа; за княза трябва да е на латински. Светополк не е благоразположен към солунския брат и се обръща към Ватикана с искане да премине под негова юрисдикция. Така се развалят отношенията му с българския и славянски просветител, чийто живот се вгорчава след това. Срещу него започва клеветническа кампания от епископ Вихинг, който иска да поеме моравската архиепископия, подпомаган от немските духовници.

През 879 г. на Методий отново му се налага да поиска разрешение за служба на славянски език от Ватикана. След това за една година се връща в Константинопол, за да съобщи на византийския император какви са резултатите от моравската мисия. Очевидно василевсът отново го е пратил да разпространява християнството и новата писменост, но след смъртта на Методий през 885 г. литургията в славянските княжества вече се извършва само на латински. Така там се слага край на употребата на новата писменост. Учениците на двамата първоапостоли на книжнината са затворени за кратко, а след това под въздействието на Ватикана изгонени от Великоморавия. 200 души са продадени в робство във Венеция. Както е известно, част от тях начело с Климент, Наум и Ангеларий идват в България, където са посрещнати с почести от цар Борис I.