Руският президент ще му намери заместник или ще анексира Беларус, така че да запази влиянието си

Основният опозиционен противник Светлана Тихановска ще се опита да го измести, за да не позволи намеса на Русия

Президентът на Беларус Александър Лукашенко изчезна от публичното пространство след парада за Деня на победата в Москва на 9 май и на 16 май се появи с превързана ръка, което още повече засили мистерията около здравословното му състояние. Според разследващата медия “Медуза” в руската столица той е откаран до летището с линейка, а след това в Минск е настанен по спешност в болница.

На този етап няма официални данни, но спекулациите, че е тежко болен, се засилиха още повече, след като на 14 май в Деня на държавния флаг, герб и химн в Беларус той въобще не се появи на трибуната. Там Лукашенко бе заместен от премиера Роман Головченко.

Първият заместник на Комитета на страните от ОНД в Държавната дума на Русия Константин Затулин посочи, че 68-годишният президент е болен, но не е упълномощен да разпространява диагнозата му.

Кремъл се опита да тушира слуховете за диктатора в понеделник. Говорителят Дмитрий Песков призова руснаците да търсят официални доклади за здравето му.

Беларуски държавен новинарски канал публикува снимка на Александър Лукашенко на 15 май в очевиден опит да смекчи опасенията за здравето му след едноседмичното му отсъствие от публични събития. На кадъра държавният глава е с превързана ръка във военен команден център.

Други фотоси, споделени от държавната агенция “Белта”, показват как той прави брифинг за противовъздушната отбрана.

Не е ясно от какво страда президентът диктатор, но според медии той има стар проблем с коляното. Опериран е преди години. Опозиционният политик Павел Латушко предположи, че президентът може да страда от тежка вирусна инфекция.

Въпреки че управлява Беларус почти 30 години, рано или късно ерата на Александър Лукашенко ще приключи. Ако слуховете за лошото му здраве са верни, той може вече да не е в състояние да дърпа конците в Минск.

Но какво очаква Русия, ако този толкова важен за нея съюзник си отиде?

Според беларуските закони ако държавният глава почине от естествена смърт, до новите избори председателят на Съвета на републиката на Народното събрание на Беларус ще изпълнява функциите на президент. С други думи, лоялната на Лукашенко Наталия Кочанова е тази, която ще се опита да запази стабилността в страната, докато елитът намери фигура, която може да го замени.

Ако сега диктаторът на Беларус умре или бъде пенсиониран, Владимир Путин ще има огромен, дори екзистенциален проблем. Ако падне от трона, на който Лукашенко стои от 1994 г., това ще предизвика борба за власт.

Основната пречка пред Путин е, че 68-годишният му съюзник, както и самият руски президент нямат явен наследник. Личното управление и имидж на Александър Лукашенко се превърнаха в основата на неговия строй. Без него режимът в Минск няма голяма легитимност.

Преди два дни изследователи проследиха руски правителствен частен самолет, който обикновено се използва от висши служители от Москва до Минск – вероятно за преговори при криза. Но възможностите на Путин за намеса са ограничени и всички крият сериозна опасност за собствения му режим.

При първия сценарий, ако, както изглежда вероятно, избухнат масови протести, след като Лукашенко умре или напусне политическата сцена, демонстрациите ще бъдат много по-трудни за овладяване, отколкото през 2020 г. Тогава силите на беларуската държава няма да имат ясен лидер.

Путин би могъл и вероятно ще се опита да смаже бунта и да подкрепи президент, договорен между Москва и приближените на Лукашенко в Минск. Но войната в Украйна сериозно изтощи силите за сигурност на Русия, а военните им поражения на полето насърчиха опозицията на Беларус.

Именно масовите протести в Минск през август 2020 г. бяха след избори, смятани за откраднати от Лукашенко. Те накараха Путин да реши, че Западът е враждебен към Кремъл и е твърдо решен да подтикне към смяна на режима в страни от бившия Съветски съюз – включително в самата Русия.

Беларуският президент оцеля на косъм от бунта през 2020 г., подпомогнат много от руска груба сила. Десетки хиляди протестиращи бяха арестувани, систематично бити и измъчвани. Но веригата от събития, които накараха Путин да нахлуе в Украйна, беше пряко предизвикана от страха, че уж подкрепяните от Запада протести за народна власт, които почти бяха свалили Лукашенко, могат да се повторят и в Москва.

Доклад за изборни машинации оттогава сочи, че диктаторът е взел властта незаконно и управлението му не е легитимно. Смята се, че истинският победител е бил голямата му противничка Светлана Тихановска. След като загуби, тя избяга в Литва и там очаква с нетърпение падането на Лукашенко. Преди дни опозиционната лидерка призова своите последователи да бъдат готови да се възползват от всяка възможност да действат и да променят режима в Беларус. Смята се, че вземането на властта от нея е вторият сценарий на политическата сцена там.

“Има много слухове за здравето на диктатора Лукашенко – посочва Тихановска. – Това причинява някакъв хаос, от който могат да се възползват както врагове, така и съюзници. За нас това означава само едно нещо - трябва да сме добре подготвени за всеки сценарий. Да насочим Беларус по пътя към демокрацията и да попречим на Русия да се намеси. Имаме нужда международната общност да бъде проактивна и бърза.”

Според представителя на Тихановска по външните работи – Валери Кавалевски, Лукашенко е изглеждал наистина зле на честванията на 9 май. “Може да се каже, че той е в най-лошата форма, в която сме го виждали досега. За нас това означава, че дори и да се върне на крака, вероятно това е началото на физическата му деградация.

И ние трябва да сме готови да вземем властта”, посочи той.

Кавалевски предупреди, че хората от обкръжението на 68-годишния диктатор почти сигурно се готвят за потенциалното му отстраняване. И руските официални лица вероятно наблюдават ситуацията отблизо, за да обмислят начини, по които Кремъл може да запази влиянието си в Беларус без Лукашенко на власт.

Ако диктаторът е тежко болен, в средносрочен план Русия може да се затрудни да запази Беларус в своята геополитическа орбита. Според Андрий Демченко от Държавната гранична служба на Украйна, Русия е изтеглила по-голямата част от войските си от източноевропейската страна. Според него сега Кремъл има само около 2800 военнослужещи в Беларус, което означава, че ако ситуацията в съседната съюзническа държава ескалира, за Москва ще бъде изключително трудно да реагира.

Стратегия с още по-голям риск и трети сценарий би бил Путин официално да анексира Беларус, която на хартия всъщност вече е част от наднационална “Съюзна държава” с Русия, създадена от Лукашенко и Борис Елцин през 1998 г. Такъв ход теоретично би бил в съответствие с посланието на руския президент в навечерието на инвазията в Украйна за “повторно обединение на славянските народи”. Но отново на практика подобен ход би изисквал огромна инвестиция на руските сили за сигурност и би бил ожесточен и яростно оспорван от беларуската опозиция. Съседите на държавата Полша и Литва – членове на НАТО и ЕС и водещи противници на Русия, ще направят всичко възможно да предотвратят повторение на бруталното смазване на демокрацията от Лукашенко през 2020 г.

В същото време Путин не може да си позволи да загуби Беларус. Въпреки че страната с население от 9,3 милиона не е официално влязла във войната срещу Украйна, беларуската територия е ключов плацдарм за руските атаки в северозападната част на държавата. Александър Лукашенко осигури муниции за руската армия и се съгласи страната да се превърне в база за руски ядрени оръжия. И което е по-важно, победа за една решително проевропейска, демократична опозиция в Минск би била тежък удар за собствения режим на Путин и фатален неуспех за грандиозния му проект за възраждане на руското величие и влияние.

На този етап обаче остава доста несигурно дали остатъците от беларуската опозиция имат капацитета да използват инерцията и да свалят този режим. Причината е, че повечето от опонентите на Лукашенко са или в изгнание, или арестувани. Дори с помощта на около 1000 беларуски доброволци, които се бият на страната на Украйна срещу Русия, шансовете опозицията да дойде на власт са малки.

Едно обаче е сигурно – без диктатора вътрешнополитическите сътресения в бившата съветска република ще започнат с пълна сила.

Някои анализатори смятат, че като четвърти сценарий може да се разглежда хипотезата, че един от синовете му или най-големите му довереници може да го наследят.

Първо се твърдеше, че Лукашенко подготвя най-малкия си син Николай за своя трон, след като го взе със себе си в ООН и на срещи със световни лидери. И все пак, едва на 18 години, е малко вероятно той да е готов да поеме управлението. Другият вариант е големият му син Виктор, защото е служил като помощник по националната сигурност на баща си и се смята, че все още има тесни връзки с мощния апарат на страната. Но дали беларуската полиция и армия ще останат верни на него, както бяха верни на 68-годишния диктатор?

Приближени на държавния глава издават, че той има голямо доверие на бившия вътрешен министър Юрий Караев и бившия здравен министър Владимир Караник и може да посочи един от тях за свой наследник. Всеки кандидат обаче трябва да се бори с амбициите на Владимир Путин.

Каквото и да мъчи Лукашенко, Путин най-силно се моли съюзникът му да оцелее. Докато Украйна се подготвя за голяма офанзива, последното нещо, от което се нуждае Кремъл, е нова криза на западния фланг. Дали заради това или по друга причина, 7 дни, след като никой не знаеше какво е състоянието му, Лукашенко се появи с превързана ръка. Оттук нататък може само да се гадае дали става дума наистина за тежко заболяване или за нещо съвсем друго.