По повод натякванията, че Гешев е оживял след атентата, да си припомним Константин Павлов. Той и това е предвидил:

БЕЗКРАЙНА ПОЕМА

(втори откъс)

Събуждам се.

И:

ужас:

установявам, че съм жив.

За кой ли път...

И докога?

Омръзна ми!

Лъщи пореден ден -

като подарък-наказание.

А некролозите около мен се размножават:

снимка и стих, снимка и стих...

(Стих! Стих! Стих!)

Все другите! Все другите!...

А Коста (сиреч аз) -

не го печатат. Не го печатат...

А съблазнителна е перспективата-надежда:

"Нашият скъп... От вечно скърбящите."

Защо скърбящите се смятат вечни?

Умира вечния скърбящ

и със смъртта си ражда нов скърбящ:

"От вечно..."

Нещастни мои, тъжни и добронамерени

Все пак поетът е красив безсрамник:

когато къса дрехите си,

(псувайки),

когато ви се разсъбличва,

(псувайки),

не предизвиква лоши помисли

(освен у покварените).

И нека се окаже, че сте прави,

и нека се окаже, че е изрод

душата-тяло разсъблечена;

красиво е само по себе си

безсрамното му разсъбличане;

утеха е:

за изродите с хубави сърца

и назидание

за съвършените мръсници.

Ох,

ето свечерява се отново,

и ще заспя с измамата,

че моята душа е чиста.

Когато дойде утрешният ден,

аз завещавам като клетва:

не ми къпете тялото!

И:

никакви дисекции -

направих си ги сам:

"Смъртта е неестествена!"

*От фейсбук!