Виждал съм протокола от патоанатома д-р Сивков, в него се посочва, че дробовете й са били пълни с вода. Ако е загубила съзнание, мисля, че дълбочината на ваната няма особено значение. Смятам, че това е нещастен случай, в който няма нито самоубийствено отчаяние, нито криминална намеса.

За съжаление след смъртта й консервативните сили у нас отново взеха връх, а ако тя беше жива, много неща можеха да се развият по съвсем друг начин.

- Има един много странен момент през юни 1981 г. В анализите на ЦРУ се посочва, че тя е била избраната да наследи Живков. Какво обаче се обърква, че вместо тя да бъде издигната за министър-председател, този пост е даден на Гриша Филипов?

- Повечето членове на Политбюро на ЦК на БКП бяха против Людмила Живкова и нееднократно се противопоставяха на нейните идеи и действия пред баща й. Александър Лилов безрезервно я подкрепяше, но беше отстранен. Тя и група съмишленици искаха нещата да се променят, но без участие на политици от старото поколение. Никога не са ме включвали в тези разговори, така че подробности не знам. С мен тя не е споделяла, че има такива амбиции, но съм бил свидетел на остри критични бележки по отношение на редица членове на Политбюро.

- Казвате, че ако тя бе жива, страната, партията щяха да поемат по друг, различен път. Но това със сигурност е било проблем за съветчиците в ЦК и в правителството? Както и за „чугунените“ глави или така наречените консерватори?

- Сигурно е била пречка за тях. Възможно е да са виждали в нейно лице заплаха, и то с основание. Мисля, че такъв пример с наследствено поемане на властта щеше да бъде особено негативен прецедент в рамките на социалистическата общност и съветското ръководство едва ли би допуснало това. Но в историята са важни фактите, а не какво е можело да стане.