- Не мога да разбера едно нещо. Когато тя умира, Живков се солидаризира с констатациите на екипа за причините за смъртта. Любомир Левчев в книгата си пише, че не ги приема. Години по-късно самият Живков публично казва, че не може да изключи външна намеса. Имало ли е повод да го каже?

- Не знам какво външно въздействие е могло да има, не че съветските, както и американските служби не са се занимавали с отстраняването на “неудобните“. Тук не мисля, че случаят е бил такъв. Според мен не е имало заплаха. Пьотър Демичев, министър на културата на СССР и кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС, имаше много близки и откровени отношения с Людмила Живкова и съм чувал насърчителни думи за нейните изяви на Запад. След разведряването, стартирало в Хелзинки, на тази по-отворена политика се гледаше по друг начин. В известен смисъл руснаците дори насърчаваха този подход, от който можеше да се извлече полза за мирното съвместно съществуване.

- Тази гледна точка никъде не съм я срещала. Много хора тук смятат, дори в анализите на ЦРУ се споменава, че е била в тежък конфликт с руснаците.

- За конфликт може да се говори в такъв аспект, че тя не се придържаше към господстващите в социалистическите страни тесни идеологически рамки, а изповядваше много по-широки, общочовешки духовни ценности. В практически план конфликти нямаше, напротив, имаше съдействие и взаимопомощ. Ще ви дам само няколко примера. Много показателно беше посещението ни във Вашингтон. Президентът Джими Картър прие Людмила Живкова в Белия дом, но за да се осъществи това, голяма роля изигра съветският посланик Добринин. Той бе много добре приет там, можеше да иде в Белия дом по всяко време. Тъй като пътувахме с него, видях как охраната само му козирува и вдига бариерата. Той редовно се срещаше с президента на САЩ. Българският посланик Попов също много помогна в тази посока.

Ако сме обективни, коя беше Людмила Живкова за САЩ – един български политик, председател на Комитет за култура на една не особено важна за Америка страна. Но Картър се срещна с нея и много въпроси, свързани с българо-американските отношения, се подобриха, не говоря само за спогодбата в областта на културата, а и в икономически план - малко след това ни признаха клаузата „за най-облагодетелствана нация“ в търговията. В България долетя с частния си самолет приближеният до Белия дом американски магнат, меценат, колекционер Армънд Хамър, който води делови разговори на най-високо равнище и помогна за реализирането на изложба в София от оригинални творби на Леонардо да Винчи.

От руска страна беше оказвана изключителна помощ при пътуванията на Людмила Живкова в чужбина. В Непал ние нямахме посолство, но веднага ни пое руският посланик, настани ни в резиденцията си, оказа ни пълно съдействие за осъществяване на близък контакт с краля. При разговорите в двореца Людмила Живкова само попита къде е дървото, под което Буда получава просветление, и веднага ни организираха кортеж и успяхме да посетим това място.

До днес аз смятам, че в смъртта й няма чужда намеса. Не откривам причина, мотив. Людмила Живкова никога не е засягала интересите на най-консервативните идеолози. Още по онова време ходехме свободно в руските църкви, при патриарха, често бяхме придружавани от представители на българската православна църква.